Убийството на президента на Хаити Жовенел Мойзе разтърси карибската държава и повдигна поредица от въпроси за нейното бъдеще, коментира CNN.

"Ситуацията със сигурността в страната е под контрола на Националната полиция и въоръжените сили на Хаити. Вземат се всички мерки, за да се гарантира приемствеността на държавата и да се защити нацията", заяви премиерът Клод Жозеф, като заключи, че „демокрацията и републиката ще победят“.

Ситуацията е още по-сложна на фона на многогодишната политическа криза, тъй като Мойзе беше назначил д-р Ариел Хенри за нов министър-председател в понеделник на мястото на Джоузеф, въпреки че все още не беше положил клетва.

"Сега сме в ситуация, при която имаме двама министър-председатели. Министър-председател, който е на поста си и друг, законно назначен от президента на републиката. Така че кой от тези двама министър-председатели трябва да поеме юздите на страната", коментира Жан Уилнър Морин, президент на Националната асоциация на съдиите от Хаити пред CNN.

Какво следва след това за Хаити?

Политическата система на Хаити е полупрезидентска. Изпълнителната власт се състои от президента, избран с всеобщо гласуване за петгодишен мандат и министър-председателя, избран от президента измежду членовете на партията с абсолютно мнозинство в парламента, както е установено в хаитянската конституция , провъзгласена през 1987 г. и ревизирана през 2012 г.

В случай на "вакантно място" на президента поради "оставка, уволнение или трайна физическа или психическа нетрудоспособност", Министерският съвет, председателстван от министър-председателя, трябва да упражнява изпълнителната власт до избора на новия президент в рамките на не повече от 120 дни, според Конституцията.

Джеовани Висенте-Ромеро, стратег и политически анализатор със седалище в САЩ вярва, че най-вероятно Джоузеф да поеме временното управление и че Хенри ще се закълне на позицията, на която е назначен от Мойзе.

"Историята обаче ни показва, че ще има бунтове, а в Хаити концепцията за държава е безгранична: тя започва в криза, развива се в криза и продължава в криза", казва той.

Какво се очаква в краткосрочен план?

"В краткосрочен план трябва да имаме предвид, че протестите ще продължат в Хаити и няма да е лесно за властите, тъй като ще бъдат разглеждани като нелигитимни, защото са назначени от Жовенел", казва Висенте-Ромеро. "В тази страна има огромен политически и социален хаос, с години на изостаналост в човешкото развитие и бедност," добавя той.

След като тогавашният президент Мишел Мартели подаде оставка през 2016 г., след избори с твърдения за измами и силни протести по улиците заради условията на живот, Хаити влезе в политическа криза. Протестите се засилиха в по-късните години на фона на обвиненията в корупция срещу правителството по случая "Петрокарибе" - фонд, финансиран от Венецуела, Mойзе отказа да участва, твърдейки, че спорните договори са били подписани по времето на Мартели.

Маурисио Харамило, старши професор по политически науки, правителство и международни отношения в Университета дел Росарио (Колумбия), също вярва, че Джоузеф и Хенри вероятно ще се опитат да ръководят държавата, но че ще бъде "много трудно някой да поеме юздите".

"Най-вероятно Джоузеф е видимото лице, което почита управлението на Хенри. Това, което трябва да направят, е да свикат правителство на националното единство", казва той. "Ще се търси фигура на споделена власт".

"Те ще трябва да организират избори за сравнително кратък период, докато има малко доверие в избирателната система", подчертава той като предизвикателство.

За Хорхе Давила Мигел, политически анализатор и колумнист в Си Ен Ен, „убийството на президента по всичко личи, е наемническа атака, организирана от чужбина“, отразявайки изявленията на хаитянския посланик в САЩ, Бочит Едмонд, който се позова на участието на "наемници", които говорят испански. "Основната причина за проблема и насилието на този акт показват, че това очевидно е борба за власт", казва анализаторът.

"Хаитянската държава е много слаба и въпреки неотдавнашните декларации на хаитянския посланик Бочит Едмонд, че Хаити не е пропаднала държава, позволете ми да ви кажа: ако не е, господин посланик, тя е на ръба да бъде такава", добавя той.

Конституцията на Хаити от 2012 г. вече не го предвижда, но версията от 1987 г. установява, че председателят на Върховния съд трябва да замести президента в случай на "вакантно място", а не първия министър.

Жан Уилнър Морин, президент на Националната асоциация на съдиите от Хаити, заяви пред Си Ен Ен, че това е, което "нормално" трябва да се случи. Но би имало друг проблем ... Рене Силвестър, който заемаше длъжността, наскоро почина след заразяване с COVID-19 и беше заменен от вицепрезидента Жан-Клод Теожен.

Морин припомни и прецедента от 2015 г., когато председателят на Камарата на депутатите замени президента Мишел Мартели. Но тази позиция е вакантна и след разпускането на Парламента през 2012 г.

"Бъдещето не е обещаващо понастоящем, Хаити ще възвърне въздействието си върху международния дневен ред, ще генерира спешни срещи на многонационални организации за сигурност, особено на ООН и Организацията на американските държави (OAS). Сега регионът е изложен на риск ", добавя Висенте-Ромеро.

След военния преврат от 2004 г. Съветът за сигурност на ООН одобри Мисията на ООН за стабилизация в Хаити, в сила между 2004 и 2017 г. и което означаваше изпращането на „сини каски“, за да се гарантира вътрешния ред.

Запитан за възможността за нова международна намеса, Висенте-Ромеро посочва, че Хаити "е държава, чиято политика и стабилност са в застой, тя е имала много правителства и дълги диктатури. Международната намеса от гледна точка на международната общност е необходима", казва той.

Въздействието върху региона

Хаити е проблем, който много тревожи САЩ, които са силно ангажирани в страната, особено след втория преврат срещу Жан-Бертран Аристид през 2004 г. и по-късно, в помощта след разрушенията, причинени от земетресението. 2010 г.

"Повече с Джо Байдън, с политиката" Америка се завръща", Хаити вероятно ще се върне към дневния ред на САЩ".

Карибските държави също вероятно ще се опитат да се включат в прехода под ръководството на САЩ.

Докато за останалата част от региона ролята на ОАС ще бъде важна, която до този момент показваше „мълчание“ пред събитията в Хаити, „с много тих генерален секретар, за разлика от Венецуела и Боливия . "казва Харамило. "Човек би очаквал повече ангажираност", добавя той.

Висенте-Ромеро също така подчертава ролята, която Доминиканската република би могла да поеме поради териториалната си близост (те споделят остров Еспаньола), историческата миграция и търговския обмен.

Междувременно, Давила Мигел посочва, че "поради постоянната кризисна ситуация в Хаити и задържаните търговски отношения със страните от региона, за съжаление това ще се разглежда като поредната нормална политическа криза и варварство в дългия списък на тъжните критични събития в минало".

Противоречия в правителството на Жовенел Мойзе

Конституцията на Хаити забранява незабавното преизбиране на президента, който трябва да изчака период от пет години, преди да се кандидатира отново. Мойзе насърчава конституционна реформа, за да укрепи своето председателство, а конституционният референдум е насрочен за 26 септември.

За Харамило тази консултация като една от централните точки на правителството на Мойзе ще бъде спряна: „Вярвам, че без подкрепата на покойния Жовенел ще бъде трудно да получим подкрепата“.

Мойзе беше критикуван и за това, че не е напуснал властта на 7 февруари, когато технически конституционният му петгодишен мандат изтече след победата му на изборите през 2016 г. Президентът тогава аргументира, че като се има предвид, че е положил клетва през 2017 г., до него да продължи до 2022 г., вместо до 2021 г. Тази позиция е подкрепена от ООН, ОАД и администрацията на Байдън във Вашингтон.

В същото време Мойзе, който назначи властите на Временния изборен съвет, отложи организирането на местни и законодателни избори, оставяйки парламента вакантен след прекратяване на мандата му през 2020 г. Следователно той управляваше с указ.

И точно поради липсата на Парламент, не беше възможно да бъде назначен постоянен министър-председател след оставката на Жозеф Жуте, който от своя страна замени Жан-Мишел Лапен, след като подаде оставка през 2019 г. на фона на силни протести заради обвинения в корупция поради делото "Petrocaribe".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase