Следващият участник, който излезе от "Къртицата", е Миглена. Една от най-силните играчи в шоуто, тя се чувства тъжна, че го е напуснала. Миглена се изправи срещу Жени Калканджиева, но не успя да отговори на въпросите толкова бързо, колкото нея. Ето какво сподели напусналата пред Dnes.bg.

С какво ще запомниш участието си?

Играх така, както и живея извън предаваето. Нямам чисто физически страхове, но изпитах огромни разочарования и се стигна до сълзи от едно такова неприемане от страна на други участници. Най-големият урок, който научих от играта, е, че не бих променила начина си на живот и начина си на игра. За мен шоуто се превърна в много важна цел и специално в стремеж да убедя отбора да не се делим и да се обединим срещу Къртицата. За съжаление това не успях да направя и в това се крие и разочарованието ми.

Твоята жертвоготовност се видя като амбиция от другите.

Не искам играта ми да се разглежда като жертвоготовна само или само като амбициозна. Има и от двете. Мога да определя играта си като отборна. За мен нямаше значение дали ще съм от страната на Гибона или Любо. Искаше ми се заедно да преминем препятствията. В игра, която е отборна до един етап поне, са важни и жертвоготовността и амбицията. И извън играта, всичко в живота си съм постигнала сама благодарение на двете качества.

Завършила си психология в Лондон и точно за това бе и конфликтът ти с Жени, която поиска да си скъсаш дипломата, тъй като я обяви за Къртицата. Мислиш ли, че го е направила именно защото тя е Къртицата?

Убедена съм в това. Има момент на съмнение, когато играеш преди излизането, дали човекът срещу теб е Къртицата. На този етап съм почти сигурна, че е тя. Иска ми се да вярвам, че ми е наговорила всичките тези неща именно защото е Къртица, а не от някакви лични подбуди.

Имате общи интереси и извън живота – модата.

Тя има модна агенция, аз се занимавам с дрехи. Общото е, че и двете на ранна възраст постигаме много неща. Виждала съм я с детето й, когато го доведоха, как се държи и я видях като една много силна жена. А същевременно преди всяка игра бе готова да предаде целия отбор. Идва мисия и се започва: това е много сложно, дайте да се откажем предварително. Изобщо, опитваше се да сломи психиката на целия отбор. Оттам дойдоха и подозренията ми към нея.

Кой беше най-хубавият ти момент в предаването?

Когато пренесох 31 кг и 600 г камъни. Заклевам се! Най-тежкият беше скокът с бънджи, когато трябваше да задържа едно яйце. Никога не бях скачала, но нямах страхове. Казвах си, че ще се справя. Но в момента, в който яйцето в ръката ми се счупи, изпитах много по-голяма болка от натоварването с камъните. Много повече ме боли от едни пропуснати неща, отколкото какъвто и да е физически труд.

Като че ли приемаш много на сериозно тази игра.

Много! Като влизах в шоуто, единствената ми идея беше да рекламирам дрехите си чрез него. В един момент, след първите няколко дни, когато вече нямах достъп до семейството и външния свят, моят свят се превърна играта. Постоянно мислих стратегии, с всеки говорих и много исках да играя. Така управлявам и бизнеса си.

Ще ти липсва ли 100 Кила?

Да. Докато бях в Базата, си мислих, че тази изолираност пречи на отношенията ми с него. Мислих, че всичко между нас е приятелство и аз му придавам някакъв привкус на интимност. Всъщност сега знам, че именно тази изолираност ще ми липсва. Ще ми липсва мига, когато има една задача, но близо до теб е човек, който гледа дали ще се справиш, дали няма да паднеш и после ти донесе сухи дрехи, за да не ти е студено.

Доста любов има в "Къртицата". Една от най-драматичните връзки е тази между Деян и Радина. Ти като човек, завършил психология, как би коментирала техните отношения?

Когато тези неща са се случили, аз бях в изолация при Валя и Моро. Това, което видях от тях, е, че са като деца. Деян постоянно е зад Радина, подкрепя я, защитава я. Това пролича и на номинациите, когато Емануела заби копието си пред Радина, а Деян го взе пред себе си.

С кого се сприятели най-много, освен с Явор (100 Кила)?

Марина ми бе най-близка. С нея споделях страховете си. Тя бе и човекът, който успя да ме разплаче най-силно на лайф-а, тъй като каза, че ще забие копието пред Тони, за да ме спаси. В този момент си казах, че поне един разбра начина, по който играх аз.

Не си участвала в друго реалити?

Никога не съм кандидатствала до този момент и не съм знаела, че едно подобно шоу може да ме научи на толкова много неща.

Как тръгна към психологията, след като се занимаваш с мода?

Аз съм човек, който съм посветила живота си на красотата. Казвам – мода – за външната, психология – за вътрешната красота. Дрехите ми се харесват, те са евтини, за да може всеки да ги носи. А в същото време имам мечта, която се надявам да изпълня, след като набавя достатъчен капитал. Тя е свързана с психологията. Искам да направя психологически училища, които да работят и с детски градини и домове за изоставени деца. Там малките ще бъдат учени как да четат емоциите си, как да анализират поведението си в дадени ситуации. Ако децата правят тези неща във всекидневен план, те няма да изпадат в емоционални дупки и ще анализират постъпките си. Те ще избират пътища, които не само тях да водят напред, но и другите и така ще се създаде едно по-добро общество.

Чакаш ли 100 Кила да излезе?

Малко ми е мъчно, че не успях да се разделя с него, когато излязох, тъй като той замина на турне в Германия, Австрия и други страни. С Жана от "Къртицата на светло" ще го изненадаме на летището. Ще ми липсва цялата атмосфера в къщата. Самото усещане, че си там и се бориш.

Предаването събира известни и неизвестни. С кои се живее по-лесно?

Не усещах такова разделение. Може би се усещаше подобно нещо само в началото, когато известните се познаваха. Наблюдавайки отстрани, в къщата Вили, която много харесвам, много се възхищаваше, че е с известни хора. Тя успя да се интегрира и сближи с тях. Валя и Моро също ставаха различни, като дойдеше известен човек на тяхната маса. Викаха си, представяш ли какво ще кажат хората. Ние сме на една маса със 100 Кила. Има го разделението, но играчите се доказаха. Но между другото, като дойде в предаването и Денис Родман, самите известни, се превърнаха във Валя и Моро. Тези паралели са интересни и поучителни.

Във визитката казваш, че един от най-големите ти страхове е изоставянето. Почувства ли се изоставена?

Да, бях изправена пред най-големия си страх. Не плаках на паяците, въртях се във вода, ядох червеи, но изоставянето ме разстрои. Но пък хора като Марина и Явор ми показаха, че не съм сама.

Какъв вкус имат червеите?

Никакъв. Даваха ни ги с горчица и усещах само вкуса на горчицата. И също така живея с идеята, че всички идваме от пясък и си отиваме пак там, така че каквото и да ми дадат да ям, няма да ме уплашат.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase