Юлиана стана поредният участник, който напусна "Фермата" след напрегнат дуел. Напусна броени дни преди финала на 18 декември. Има ли разочарование, как тя видя животът в риалитито вътре и какъв ще е нейният следващ проект - Юлиана пред Dnes.bg.

Споделихте, че вашата цел е била да бъдете от ден първи до ден последен във "Фермата". Напуснахте четири дни преди големия финал, има ли разочарование?

За мен последният ден беше, когато завършиха всичките задачи от нашите стопани. Исках всичко да мине през ръцете ми и да го завърша - както при изпитанията, така и при занаятите. Така че разочарование няма.

Какво може да накара една жена да влезе в шоу, където физическите изпитания са доста големи?

Мен лично ме вкара приключенския дух. Със сигурност не е леко и трябва да си доста здрав и физически, и психически, за да можеш да оцелееш три месеца в тези трудни условия. "Фермата" беше своеобразен тест, в който исках да разбера дали съм толкова силна, колкото аз смятам. Е, силна съм!

Психиката или физиката е водеща в шоуто?

И двете са много важни, но като че ли психиката е по-важна. Чисто физически зависи от теб самия доколко ще се впуснеш в задачите. Докато психически няма как да си подготвен за всичко, вътре все пак бяхме много различни хора.

Кои бяха най-трудните ви моменти?

Честно казано нямах кой знае колко трудни моменти, всичко ми беше приятно. Аз влязох в шоуто с голямо любопитство към това, което ме очаква. И се раздадох на 100% и фактът, че съм гъвкава и мога да се приспособявам към различни ситуации ми помогна много. Винаги има начин, стига да имаш желание.

Това, което видяха зрителите е, че сте доста директна в отношенията. Това повече помагаше или ви вредеше в това затворено пространство, каквото е "Фермата"?

Истината е, че не се толерира подобно отношение не само във "Фермата", но и в живота. Но това съм аз и това е моят начин. Предпочитам да бъда искрена и директна с хората, а не да се шушука зад гърба. Винаги съм оценявала повече искрената дума пред добрата лъжа.

А самите отношения между участниците искрени ли бяха?

За другите няма как да говоря. Гарантирам, че аз бях искрена с всеки. Няма как да се харесаш на всеки иначе би било лицемерно. Това е въпрос на личен избор. Горда съм себе си, че стигнах до този етап в шоуто благодарение на моите качества и сила, никой не ме е побутвал да вървя напред.

Това участие във "Фермата" промени ли ви по някакъв начин като личност?

Не смятам, че има някаква коренна промяна, може би станах една идея по-търпелива. Което ще ми бъде доста полезно в реалния живот. Доказах за пореден път на себе си, че ако имаш желание за нещо трябва да го реализираш - сам или с подкрепа.

Във вашия сезон се включиха и т.нар. "известни", вие как ги видяхте в шоуто?

Имаше една линия две седмици "известни-неизвестни", но тя бе чисто телевизионна. Нямаше разлика между нас и тях. С всеки успявахме да намерим добра дума. Разбира се, в едно затворено общество, а и не само, винаги има различия и спорове. То в семейството съществуват, а какво остава между непознати хора. Дали някой е под шапката "известни" не би трябвало да прави впечатление на никого, важното е какъв е човекът.

След шоуто и вие попадате в тази категория. Плаши ли ви известността?

Много е важно хората да разберат, че има разлика между известен, лесно разпознаваем и успял. Има голяма разлика между трите. Надявам се аз да бъда сред успелите и лесно разпознаваемите. Сама по себе си думата известен не ми харесва.

Но телевизията това прави...

Да, телевизията те прави по-разпознаваем, но после всичко зависи от теб и как ще използваш тази прословута известност, към кого ще я насочиш. Аз съм човек, който се опитва наистина да прави малко по-мащабни неща. Не насочени към мен или пък да се изтъквам, а помагайки на другите. Така че ако може да ми помогне в тази насока - прекрасно.

Вие стоите зад идеята за стометровото българско знаме на стена между три училища в Сандански. Брат ви издаде, че работите и над нещо ново. Какво е то?

Идеята за 100-метровото знаме е моя, но успях да обединя около нея много хора. И едни четири момичета, с които гледаме в една посока. Сега има един грозен трафопост на възлово кръстовище, облепен с плакати. Веднага си казахме, че след шестмесечния ни труд по знамето трябва да продължим и да "пременим" този трафопост. По него ще има мисли на български революционери, постижения на наши спортисти. От другата страна има авторска картина на талантливи момчета, в която да вплетем кулурата и традиции през вековете. Със сигурност ще присъства пиринската носия, която е символ на нашия край, азбуката, книгите, дори виното и гроздето. Неща, които всички ние трябва да виждаме всеки ден, да знаем с какво да се гордем, а то не е никак малко.

А хората как възприемат вашите идеи?

За наша изключителна радост - изключително положително. Особено за 100-метровото българско знаме ни трябваха немалко средства, които се увеличаваха с всеки изминал ден. Но виждахме подкрепата и ни помогнаха. Пет момичета буквално успяхме да обединим хората и бизнеса в града станаха част от тази идея. Беше впечатляващо и доста се учудихме на целия позитивизъм. Не чухме една лоша дума. Дори едно момче, което заминаваше за чужбина ни каза: "Момичета, чудя се дали да тръгвам". Това са думи, които те карат да докараш нещата докрай. Така се случи и при нас.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase