Д-р Куейн Стюарт лекува животните на бездомниците от град на град и осигурява основни, а в някои случаи - животоспасяващи, медицински грижи директно на улицата. Това е любов в най-осезаемата ѝ форма. Тази любов е представена в поредицата "Уличният ветеринар", която върви в ефира на Viasat Nature.

Как му е хрумнало да тръгне по улиците, как се заражда предаването - вижте интервю с д-р Стюарт.

Как възникна идеята за тази поредица?

Трябва да се върнем някъде осем години назад. Работих като главен ветеринарен лекар в голям общински приют в Калифорния. У нас това са приюти, които правителството управлява, за да приюти бездомни кучета и котки. Бях там няколко години и видях, че много хора се отказват от домашните си любимци, защото нямат пари да се грижат за тях. Знаете ли, че един на всеки четирима бездомници си имат и животинка до тях?

Така се зароди идеята да изляза на улицата и да им помогна. Един ден изкарах една маса в район, където бездомните хора получаваха безплатен обяд. И им казах, че ще окажа основна ветеринарна помощ на техните домашни любимци - ваксини, лечение на инфекции. Те бяха толкова благодарни за услугата, че ми беше достатъчно като възнаграждение. Когато имах свободно време, вземах сина си, който е моят асистент, и моята приятелка. Един ден си казах, вместо да седя в този район - просто ще започна да се разхождам по улиците, защото много хора все още не знаят за услугата.

Точно тогава концепцията на "Уличен ветеринар" се оформи - с лекарската си чанта се разхождах по улиците в града, търсейки бездомни хора с домашни любимци. В общинския приют бяхме ограничени в това, което ни беше позволено да правим безплатно. Но излизайки по улиците, имах пълна свобода да правя каквото си поискам.

Направих си сметката - взимах като дарение от ветеринари лекарства с изтичащ срок, други си закупувах сам. Но те ми струваха няколкостотин, а не хиляди долари. Но само помислете колко пари спестявах на бездомните хора. 

Едно посещение при ветеринар не е никак евтино. Например лечението на една ушна инфекция моше да струва от 1 до 200 долара.

А как се стигна до телевизионното шоу?

Моята работа е свързана с програма, която следи здравословното състояние на животните по време на снимки на филми. Обикалям по цял свят, но работя предимно в Холивуд. Там се запознах с продуцент, разказах му какво правя и той веднага каза: "Мисля това е чудесна идея за телевизионно предаване". И това го изрита.

Винаги ли имат нужда от ветеринарни грижи животните на улицата?

Да. Всяко куче и котка се нуждае от рутинни превантивни ветеринарни грижи. Точно като нас, и вие ходите веднъж годишно при личния си лекар на преглед. При домашните любимци обаче промените текат доста по-бързо. Кучетата и котките живеят средно 10-15 години. И когато станат на 6-7 години започват сериозните проблеми със зъби, артрит при големите породи. С възрастта им се проявяват и леки хронични болести, с които обикновено мога да се справя. Дори само едно подкъсяване на ноктите е важно, защото може да причинят неудобство и дори болка. Превантивно е важно да се бият ваксини, да се обезпаразитяват.

Освен, че помагате на любимците им, вие един вид директно работите и с бездомните хора. Чувствате ли се като психолог?

Никога не бих твърдял, че съм психолог или терапевт, но си говоря с тях, изслушвам ги. Тези хора са толкова маргинализирани. Има други, които им крещят да си намерят работа, заплюват ги, заплашват ги, а и полицията ги преследва.  И когато аз им предложа безплатна услуга, често ме гледат недоверчиво. Но са много благодарни и оценяват помощта за техните четириного приятели.

В някои от епизодите човек трудно сдържа сълзите. Вие способен ли сте да загърбите емоциите си по време на работа?

Предполагам, че изглеждам като груб професионалист. Правя го 22 години и с течение на времето осъзнаваш, че е необходимо да загърбиш чувствата си, защото в противен случай е по-трудно да си вършиш работата.

Има ли вероятност да има втори сезон на "Уличен ветеринар"?

Има такава възможност, но все пак зависи от рейтинги, приходи. Но с малко късмет ще ме видите отново по улиците.

Какво ви накара да станете ветеринар?

Мисля, че всеки ветеринарен лекар, ако му зададете този въпрос, ще каже, че е имало конкретен момент, когато е знаел какво иска да прави с живота си. Моят беше, когато бях на седем и отидох да гледам филм с майка ми - "Черният жребец". в него се разказваше за връзката между момче и кон, а аз бях "залепнал" пред екрана. Спомням си много ярко този момент - плаках, смеех се. И когато излязохме от салона, казах на майка си: "Когато порасна, искам да бъда лекар на животни". Дори не знаех думата ветеринар. Оценките ми се подобриха и интересът ми към животните се увеличи и всичко беше заради гледането на този филм. Той ме вдъхнови!

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase