На детска градина в София – мисията невъзможна!

След февруарската истерия около онлайн кандидатстването в детските градини в София, перипетите продължават.

Знаех си аз, че не може да е толкова лесно тръгването на детска градина.

Седмица преди приемната дата, с гордо вдигната глава и куп медицински бележки, с резултати от всички телесни продукти на детето ми, се запътвам към въпросната ЦДГ (целодневна детска градина).

На вратата ме посреща изключително учудена госпожа, явно подразнена от ентусиазма ми, и ми заявява, че, както виждам ремонтът тече и изобщо какво си въобразявам.

Чувствайки се поласкана, че изобщо съм сред богоизбраните, чието дете има възможността да посещава това заведение, смирено питам кога ще приключи ремонтът.

- След една седмица.

Чудесно! Все ще я избутаме някак. Ама отпуска вече няма. Баби няма. Слава богу – разбрани работодатели са насреща.

Пет дни по-късно, поучена от горчивия си опит, отивам да попитам отново. Всичко е наред. В понеделник започваме.

Една нощ сънувам кошмари „Абе не може да е толкова хубаво. В България сме все пак.“ Обаждам се в петък. Плахо.

-В понеделник сме на градина, нали?!?

-Аааааа, не! ( гръм и мълнии)

-Е, какво правим.../чувството ми за богоизбрана ме напуска/

-Отидете в градина № ХХХ.

Вярата в доброто се завръща.

Във въпросната градина ме гледат накриво.

Защо подлагам на стрес детето си (а всъщност имат предвид себе си). То пък за потвърждение започва да си блъска главата в стената.

Обещавам всичките сладоледи и бонбони на земята, само да престане.

В същото време си мисля.

Що, бе? Що, бе госпожо Фандъкова, не организирахте конкурсите за ремонтите на детските градини, така че да съвпаднат с летния сезон.

Защо, след като в информационната система се съдържат всички данни на родителите на приетите деца, никой не си направи труда да уведоми навреме за отложения прием, за да може родителите да имат време за реакция.

Времето на неработещите баби отдавна отмина.

В изблик на ярост и безсилие, пред явния непукизъм на общината към проблема, се бях заканила, че ако не намеря кой да ми гледа детето, ще го оставя на Московска да ми го гледате, докато приключи ремонтът.

Може да ми благодарите, че не го направих. Проявих разбиране.

А вие?

Автор: Евгения Гигова