Куче да си! (видео)

Рижав, пухкав и палав, ако можеше да отговаря на някакво име, би трябвало да е Марли.

Но единственото прозвище, което му отива, е Напаст.

Поредното холивудско предложение, което описва чара на домашните животни, е филмът с Дженифър Анистън и Оуен Уилсън “Марли и аз”.

Режисьорът Дейвид Франкел е създал семейната комедия по книгата на Джон Гроган.

Филмът няма да изненада, но може да трогне всеки, който си има домашен любимец и няма да подразни тези, които хич и не се вълнуват от кучешкото всекидневие.

Историята започва от раждането на сипматичния лабрадор, който веднага е избран от младото семейство Джон и Джени Гроган да се учат чрез него на отговорност и привързаност.

Кучето се оказва доста по-сериозен ангажимент от първоначалните им планове.

Филмът се разхожда с неговите весели неволни прегрешения и на втори план проследява как семейните мечти бавно се стопяват, а на тяхно място идват многобройните компромиси.

Все пак режисьорът запазва жанровото повествование и пречупва несбъднатите желания през призмата на комичното.

Семейство Гроган осиновява сладкия петкилограмов лабрадор за 80 паунда. С растящото тегло се увеличават и неговите лудории, които струват прескъпо на кротките му стопани.

Затова пък персонажите не желаят да го променят, да ощавят природата му, а го оставят волен и естествен да обърква монотонността около тях.

Пакостите на домашния любимец остават ненаказани, до толкова, че чак да му завидиш на свободата.

Животното се проваля в училището за опитомяване на кучета, дращи стената, не прощава и на канапето, преобръща кофите за боклук, краде пуйката за Деня на благодарността, яде възглавници, цветя, пие водата от тоалетната, преследва куриера от UPS и най-страшното: пишка в морето, което се струва ужасяващо и пагубно за благоверните американци.

Холивуд умее да представя животните в тяхната най-дива и същевременно сладка светлина. “Марли и аз” се превръща в ода за кучето, особено с доста дългия и сълзлив финал.