BGONAIR Live
В развитие Путин, Си и Тръмп на една маса, ражда ли се новия Световен ред?

Бичът на моретата: Дронът "Кама" на "Калашников" ли потапя кораби край България? (ВИДЕО)

Руски блогъри се хвалят с напредъка на технологиите си

Снимка: БГНЕС

Снимка: БГНЕС

Според руските блогъри дронът, който потапя кораби край Румъния и България е руска гордост. Все още няма потвърждение каква точно е техниката, която удря плавателни съдове в Черно море, но навярно производителят ще иска да реализира печалба от новия си успешен продукт, тестван в реална среда с лов на кораби в открито море.

Руски военно-патриотични канали открито свързват зачестилите удари по търговски кораби в западната част на Черно море с новите руски морски дронове.

Те ги наричат "Бичът на моретата"

Сред основните заподозрени е моделът "Кама" на концерна "Калашников", а ключови улики са двата люка на корпуса, извънбордовите двигатели и откритата площадка за безекипажни катери в Крим.

Серията от инциденти и атаки срещу търговско корабоплаване в Черно море през последните седмици - включително ударите в близост до българската икономическа зона и нос Калиакра - продължава да поражда въпроси кой стои зад безекипажните катери (БЕК), действащи в района. Докато официалните институции остават сдържани, в руските военно-патриотични канали и блогове (като популярния "Дневники Зеленого края") се прокарва тезата, че зад тези операции стоят именно руски разработки.

Според публикациите в руската инфосфера апаратът, използван при атаки срещу кораби като CONTSHIP JET и Betul 5, е един и същ по тип, като най-често в ролята му бива разпознаван новият руски морски дрон "Кама" (наред с модела "Визир" / ГРК-700).

Анализ в "Дневники Зеленого края" гласи:

Как Русия извърши прехода от въпроса "къде са морските дронове?" до създаването на "едно от най-ефективните средства". Родните морски дронове, със своя характерен външен вид, се превърнаха в истински "бич за военната логистика", но имената им остават неизвестни. Кои от нашите разработчици се отличиха този път?

Дълго време както местни, така и особено западни коментатори остро критикуваха отбранителната ни индустрия за изоставането ѝ в сферата на безпилотните плавателни съдове. Въпреки че допреди няколко години реална нужда от такива апарати - както и подходящи цели за тях - просто липсваше, темата стана изключително актуална. В разгара на дискусиите родните разработчици на автономни системи бяха подложени на сериозни критики от страна на "експертната общност".

Всъщност, що се отнася до морските дронове, в продължение на години се появяваха единствено отделни изложбени прототипи, които скептиците определяха като „недоработени“ и неподготвени за реални операции на големи разстояния. И това се случваше в страна, в която са творили гении като Ростислав Алексеев - създател на малки, високоскоростни плавателни съдове. Така въпросът "Къде са нашите безпилотни морски апарати?" дълго време оставаше основната и доста досадна тема за обсъждане в тази област.

Днес можем категорично да заявим, че ситуацията се промени драстично през есента на 2026 г. Само за шест седмици броят на системните и ефективни атаки срещу морските транспортни артерии нарасна многократно. За броени седмици бяха поразени над дузина големи плавателни съдове, обслужващи военната логистика. Морските дронове, със своя характерен и лесно разпознаваем силует, се превърнаха в истински бич за морския транспорт.
Основната интрига в тази история е, че официалното наименование на най-ефективния руски морски дрон все още се пази в тайна. В докладите той фигурира възможно най-анонимно - просто като "безпилотен катер", докато западните разузнавателни служби, използвайки открити източници, го описват като "неизвестен руски безпилотен апарат с два люка".

Тъй като официалните обозначения не се разкриват, военните експерти се опитват да идентифицират вероятните разработчици въз основа на кадри от реални изпитания, характерния силует и доказаните технически характеристики. Експлоатационните характеристики на този продукт също могат да бъдат приблизително оценени "на око": обсег от около 700-800 км, надеждна връзка извън пределите на пряката видимост (over-the-horizon) и бойна глава с тегло 500–600 кг.

В основния списък на претендентите влизат три местни конструкторски бюра:

1) Кингисепски машиностроителен завод (КМЗ) със серията "Одуванчик" (Глухарче), известна още като "Визир". Ударната версия на хидрографския катер GRK-700 "Визир" най-често се разпознава във видеоклиповете по характерния си тесен, глисиращ корпус със закрита палуба, носов конус с оптика и плоска антена на кърмата. Плавателният съд носи до 600 кг експлозиви - количество, напълно достатъчно за поразяване на голям танкер или кораб за насипни товари.
2) Zala Aero (концерн "Калашников") с безпилотния апарат (БЛА) KAMA. Този нов продукт беше представен за първи път миналото лято. С обявена продължителност на полета (или работа) до 12 часа, обсег до 700 км и полезен товар от 600 кг, този катер напълно отговаря на изискванията за дронове, предназначени да превръщат логистичните маршрути в смъртоносни капани.
3) Семейството "Мурена-300S" (тулското конструкторско бюро "Център за безпилотни системи") и "Катран" (създателите са засекретени), проектирани с оглед на използването на Starlink, а сега и на системата "Рассвет". Тези платформи са създадени да действат в "ято", като част от автономни ударни групи.
В резултат на това, устройството - в чието съществуване малцина вярваха само преди няколко години - демонстрира изключителна ефективност срещу големи плавателни съдове в рамките на месец и половина, като напълно промени представите за възможностите на руските безпилотни системи. 

От "хидрографски катер" до боен дрон

Морският дрон "Кама" е разработка на руската компания ZALA Aero, част от концерна "Калашников" - същият производител, който стои зад ударните безпилотни самолети "Ланцет". Апаратът беше представен за първи път публично през юни 2026 г. на военноморското изложение в Кронщат.

Първоначално "Кама" беше рекламиран като цивилен многофункционален катер с двойно предназначение - за хидрографски измервания, екологичен мониторинг и патрулиране. Още при премиерата му обаче военните анализатори отбелязаха, че конструкцията му е модулна и позволява лесно преоборудване в ударна платформа.

По заявени характеристики "Кама" разполага с впечатляващи показатели за своя клас:

Бойна част (полезен товар): до 600 кг експлозив - количество, напълно достатъчно за нанасяне на тежки поражения по голям сухогруз или танкер;
Далечина на плаване: до 700 км;
Автономност: до 12 часа непрекъсната работа;
Скорост: максимална около 30 възела (приблизително 55 км/ч) и крейсерска около 12 възела;
Управление: сателитна връзка, оптика и топловизор за нощни удари, както и инерциална навигация, позволяваща движение при заглушаване на GPS сигнала.

Още в началото на септември 2026 г. стана ясно, че апаратът вече се използва за военни цели, след като украинските сили засякоха и унищожиха натоварен с експлозиви дрон "Кама" край Змийския остров. Преди дни (на 15-16 ноември 2026 г.) Военноморските сили на Украйна съобщиха за унищожаването на още един руски морски дрон в Черно море - този път в директен нощен сблъсък с украинския безекипажен катер Sargan-3000, въоръжен с автоматизирана 12,7-мм картечница.

Какви прилики откриват анализаторите?

В западните анализи по открити източници (OSINT) апаратът, засечен при атаките в западната част на Черно море, често фигурира под описанието "неизвестен руски БЕК с два люка". Именно визуалните детайли от разпространените кадри кара руските блогъри да сочат към "Кама" и сходните руски платформи:

  • Два характерни люка на палубата: На кадрите се открояват два люка в горната част на корпуса, които отговарят на модулната схема за достъп до отсеците за апаратура, комуникации, гориво и бойна глава.
  • Извънбордови двигатели: За разлика от популярните украински морски дронове като Magura V5, които използват водометно задвижване, на кадрите от атаката срещу CONTSHIP JET край Калиакра ясно се вижда конфигурация с извънбордов двигател на кърмата - конструктивна особеност, характерна за редица руски проекти на безекипажни катери.
  • Обсег за пресичане на Черно море: С далечина на хода от 700-800 км апаратът може да достигне без проблем западната част на басейна, включително морските коридори в близост до българското и румънското крайбрежие.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Технологии
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата