Дойдоха, видяха, свириха. За трети път

В сряда беше открит пролетният Sofia JazzPeak с концерт на Mezzoforte. Подгряваща група бяха любимите ни Те – с новия си “Инструментален проект”.

Концертът по традиция позакъсня малко след обявеното, но ние сме свикнали и това хич не ни притесни.

Проектът на Те беше приятен и със сигурност – подходящ за това, което последва. В смисъл, че съвсем успешно ни разгорещи до фазата, в която ни беше нужна само появата на Mezzoforte, за да плеснем с ръце и да се заслушаме с любов.

Колкото до самия проект – той не е изненада за хората, които от години ходим на лайфовете на групата- нищо ново в това, че Ясен Велчев, Венко Поромански и Ивайло Звездомиров (личен любимец) са невероятни инструменалисти, които могат в продължение на часове да свирят и да не доскучават.

След тях, малка пауза и многобройни нервни и подканващи ръкопляскания на сцената се появиха и самите Mezzoforte в звезден състав – с четирима от основателите на оргиналния състав от преди 30 години, сред които китаристът, който свири специално за българската публика с групата за втори път през последните 10 години.

Клавиристът Ейтор Гунарсон (Eythor Gunnarsson) поздрави препълнената Зала 1 на НДК и концертът започна.

Първото нещо, което трябва да отбележа е, че това беше най-добре озвученият концерт в НДК, който слушам напоследък (а може би и по принцип, или поне от Инкогнито насам).

Инструментите бяха идеално балансирани и въпреки леките микрофонии, аз се чувствах идеално през цялото време, макар и близо до колоните.

Другото, за което искрено се радвах, беше, че тъй като музикантите свириха за трети път у нас, в публиката имаше само заклети фенове, които със сигурност са знаели за какво си купуват билет. Това настроение и обожание лесно се усещаше на сцената и всичко между публиката и групата беше споделена енергия, която кара сърцето ти да тупти в един ритъм с баса, барабаните и останалите интрументи и да се чувстваш адски щастлив от преживяването.

Музиката на Мецофорте е богата, но по един семпъл и ограничен начин – винаги има тежки фънк баси и барабани, винаги има проста тема и основен мотив, изсвирени от синтезатор или брас- секцията, която се развива в няколко вариации, докато се върне в основната си позиция. Не разнообразните стилове обаче са чарът и причината Мецофорте да бъдат така обожавани толкова много години.

Енергията, с която свирят на концертите си, е забележителна, макар че като темперамент самите те изглеждат доста прибрани. В музиката и инструментите им има толкова вайълент фънк, че ти се иска да станеш и веднага да почнеш да танцуваш, острият бас звучи в гърдите ти и те кара да викаш, да клатиш глава леко неадекватно и да не спираш да си тактуваш.

И като стана дума за баса (любим инструмент – няма как да не говоря най-много за него), той скъса струна. Разбира се, с лекота си довърши парчето и докато я сменяше, Ейтор каза “Ние сме много щастливи, че сме тук за втори път”. Малко по-късно пък барабанистът на групата (Гули Брийм) свири с палки на баса, докато басистът местеше пръсти по прагчетата, образувайки нечовешки звуци и шоу.

Невероятен беше и перкусионистът на групата, който наистина ме накара цели 15 минути да не отлепя поглед от него.

Всъщност, всеки от Мецофорте вчера удари по няколко страхотни сола, а най-забавен беше Оскар Гудьонсон – елегантният саксофонист на групата, който подксачаше по сцената с невероятен ентусиазъм и изсвири няколко адски атрактивни сола.

Феновете на групата чуха няколко песни от от новоизлезлия албум на бандата "Anniversary Edition", силните Ice Breaker, Prime Time, Later On, както и емблематичните "E:g:blues" и "Roller Coaster". Към края на концерта с Мецофорте свириха и тромбонистът Вили Стоянов и тромпетисът Мишо Йосифов.

Накрая публиката без никаква покана се приближи към сцената и концертът завърши с цялата зала на крака и танцуваща. След няколко биса и поклони Мецофорте си тръгнаха, ние - също.

Очакваме De Phazz в Събота. Дотогава сме на http://www.mezzoforte.com/ и си спомняме хубавите неща от снощи.