Завръщане в бъдещето

Явно е, че музиката има хиляди варианти и посоки, в които да се развие. Преди време си представях, че бъдещето на джаза ще е нещо подобно на любимия ми St.Germain. Преди време – когато още не бях чувала De Phazz.

Когато ги чух след първоначалното вдъхновение и растящото с всеки албум обожание си казах, че бъдещето е тук отдавна. Сега отгоре на всичко то беше само на няколко метра от мен.

Всъщност, не си спомням през последната година публиката на някой концерт да е посрещнала с такава любов някой музикант. Обикновено едва след втората- третата песен всички започват да викат и да се кефят на гостите – дори ако те са Ал Жеро или феноменалните Earth Wind and Fire.

В събота обаче De Phazz се появиха на сцената на пролетния Sofia Jazz Peak, дръннаха един акорд и в публиката настъпи някаква необяснима масова еуфория. Всички като по команда слязоха напред към сцената, хората на балконите станаха на крака и полудяха.

Повече от един час около мен хората не се спряха – буквално. То не бяха танци, то не беше викане – направо не беше истина. Подът се тресеше от двойното земетресение – едното предизвикано от подскачащите фенове, другото – от невероятната музика, която просто не те оставя мирен и кара всичко в теб да я следва.

А това пътуване със сигурност е много интересно и разнообразно – джаз, фънк, соул, трип-хоп, френски шансони, диско, госпъл, реге, дръм енд бейс. Много ехо-ефект върху инструментите и вокалите. Гласове и ефекти вместо бек-вокали от бъдещето – изровени обаче от миналото.

Пълна обърквация, която обаче те забавлява с приятната си хармоничност и оригинална идея. Прекрасни инструменталисти, сред които любимият ми Ралф Йомихен – китара, подкрепен от Пит Баумгартнер – семпли, Оливър Рубов - барабани, Бернд Виндиш – бас и Франк Спаньол – саксофон.

Разбира се, няма как да пропусна невероятното пеене и сценично поведение на двамата вокалисти на De Phazz – красивата Пат Епълтън и сексапилния Карл Фрирсон, които само с появяването си побъркваха препълнената Зала 1 на НДК.

Освен това не пропуснаха да потанцуват сред публиката, да общуват активно с хората, дори да опитат да преодолеят езиковата бариера (не че такава имаше) и да кажат няколко реплики на български със смешен акцент и очарователно старание.

След като изсвириха всичко предвидено – от най-големите си хитове до парчета от горещия им нов албум "Days Of Twang", те си тръгнаха, но феновете изобщо не им дадоха минута съмнение, че ще минат без поне два биса. Те пък изсвириха три, и честно казано по-задоволена публика едва ли е имало някъде наблизо.

Защото De Phazz знаят освен как се прави музика, и как да спретнат зрелищно шоу за истински ценители. И го направиха.