Милион и половина за добрата философия

Професор Чарлз Тейлър - канадският философ, който вече близо половин век настоятелно прокарва тезата, че проблеми като насилието и фанатизма могат да се решат, само ако се вземат предвид едновременно техните светски и духовни измерения, спечели наградата "Темпълтън" за 2007 година.

Наградата "Темпълтън" e на стойност 800 000 лири стерлинги (приблизително 1,5 милиона щатски долара). Тя е най-голямата в света годишна парична награда, която се присъжда на отделен индивид. Учредена е от глобалния инвеститор и филантроп Сър Джон Темпълтън и винаги превишава Нобеловите награди, подчертавайки по този начин убеждението на Темпълтън, че ползите от напредъка в духовните открития могат количествено да са по-големи от тези в други достойни открития, извършени от човека.

Тя ще бъде връчена на тазгодишния си лауреат от Негово кралско величество принц Филип, херцог на Единбург, по време на частна церемония в Бъкингамския дворец на 2-ри май.

Тазгодишният носител на наградата - Чарлз Тейлър - се занимава с важни съвременни междукултурни въпроси - като например “Каква роля има духовното мислене през 21ви век?”.

Вече над 45 години проф. Тейлър, днес 75-годишен, защитава тезата, че пълната зависимост от секуларните, не-религиозни възгледи води само до фрагментирани и погрешни резултати. Тейлър описва този подход като осакатяващ и пречещ за постигане на ключови прозрения, които биха помогнали на една глобална общност, все по-уязвима към сблъсъците на различни култури, морал, националности и религии.

Чарлз Тейлър е автор на над десет книги и множество научни студии и лекции, в момента е преподавател по право и философия в Северозападния университет в Евънстън, щат Илинойс, и професор емеритус на Факултета по политически науки на университет "МакГил" в Монреал, неговия роден град.

Тейлър е носител на стипендията “Роудс” и има титла бакалавър по хуманитарни науки от "МакГил" и "Балиол Колидж" на Оксфордския университет, както и магистърска и докторска степен по философия от Оксфорд.

Според Тейлър, “пълното разделяне на природните науки и религията се отрази пагубно и на двете, но не по-малко вярно е също, че културата на хуманитарните и социални науки често се оказва изненадващо сляпа и глуха към духовното.”

Философът решително се противопоставя на нещо, което мнозина учени в социалните науки приемат за аксиома, а именно, че рационалното движение, което започва от Просвещението, се отнася към концепциите за морал и духовност просто като към анахронизми в епохата на разума.

Този тесногръд, принизяващ социологически подход, твърди той, несправедливо ни пречи напълно да разберем как и защо човешките същества се стремят към намирането на смисъл, което на свой ред прави невъзможно да се решат най-трудните проблеми на нашия свят - от въоръжените банди и расизма, до войната.

Тейлър упреква остро и онези, които използват непоклатимия морал или религиозните убеждения в името на борбата с несправедливостта, защото вярват, че “щом каузата ни е справедлива, значи имаме право да упражняваме морализаторско насилие,” според формулировката в една от студиите му.

Още от следването си на философия в Оксфорд, Тейлър оспорва т. нар. “обективни” подходи на психологията, социалните науки, езикознанието, историята и други хуманитарни науки. След това той прави една забележителна докторска дисертация, с която твърдо се противопоставя на негласната враждебност към религиозните вярвания.

Той започва да разглежда критично психологическия бихейвиоризъм, според който всички човешки дейности могат да се обяснят като елементарни движения, без оглед на мисленето или субективното значение.

Книгата на Тейлър “Секуларна епоха” е обявен като най-важното постижение на Тейлър и най-изчерпателния анализ на секуларизацията и съвременния свят.

*Секуларизация - процес, в резултат на който различни области на социалния живот, (образование култура, възпитание, икономика, политика) постепенно се освобождават от контрола на християнската религия и стават независими от църковните институции.