Увлечението на Доналд Тръмп по Русия, което продължава от близо 40 години

Отношенията на Доналд Тръмп с Русия имат корени, които се простират много по-назад във времето от неговия политически възход. Още през 1987 г., след посещение в Москва, настоящият президент на САЩ започва да критикува традиционните съюзи на Съединените щати с Европа и Азия, като отстоява позиции, които до голяма степен поддържа в продължение на близо четири десетилетия. В анализ, публикуван в германското списание Focus, журналистът и историк Ан Апълбаум твърди, че отношението на Тръмп към Русия остава забележително непроменено, въпреки многобройните трансформации в политическите му възгледи.

Анализът на носителката на наградата "Пулицър" Ан Апълбаум първоначално се появява в американското издание The Atlantic, а на 22 октомври 2026 г. е препубликуван на немски език от Focus. Авторката разглежда връзките на американския президент с Москва  - от първото му пътуване до Съветския съюз до скорошните решения на администрацията във Вашингтон относно войната в Украйна и санкциите срещу Русия. Според нея съществува приемственост между критиките на Тръмп към западните съюзници преди близо 40 години и позициите, които той прокарва днес.

Посещението в Москва през 1987 г. и началото на едни необичайни отношения

През юли 1987 г. Доналд Тръмп, тогава 41-годишен бизнесмен, заминава за Съветския съюз, за ​​да проучи възможността за изграждане на луксозен хотел в Москва. Визитата се осъществява по времето, когато Михаил Горбачов управлява Съветския съюз, а отношенията между Вашингтон и Москва преминават през период на значими промени.

С Тръмп се свързват съветски представители, проявяващи интерес към реализирането на проекти за недвижими имоти в столицата на СССР. Сред лицата, участвали в установяването на тези контакти, е съветският посланик във Вашингтон Юрий Дубинин.

Американският бизнесмен разглежда няколко обекта в Москва и обсъжда възможностите за инвестиции в хотелиерския сектор. Проектите така и не се осъществяват, но пътуването е последвано от събитие с политическо значение. Малко след завръщането си в Съединените щати, Тръмп закупува рекламни площи на цели страници в три големи американски вестника, за да изложи възгледите си относно външната политика на Вашингтон. Основното послание е, че Съединените щати харчат прекомерни средства за военната защита на своите съюзници - особено на държави, които разполагат с достатъчно ресурси, за да допринасят повече за собствената си отбрана.

С течение на десетилетията тази позиция се превръща в една от повтарящите се теми в политическия дискурс на Доналд Тръмп. Ан Апълбаум смята, че по отношение на Русия реториката на Тръмп за международните отношения е останала изненадващо постоянна през последните близо четири десетилетия. Журналистката отбелязва, че настоящият американски президент е променял позициите си по редица въпроси - от абортите и криптовалутите до политическата си принадлежност.

За разлика от това, според нея, критичното отношение към традиционните съюзи на САЩ и готовността да се приемат аргументите на Москва са постоянни елементи в неговите изказвания. Апълбаум разглежда обявите, публикувани през 1987 г., като начало на политическа ориентация, която може да бъде открита и в сегашната администрация. Според авторката тази приемственост е особено значима, тъй като възгледите на Тръмп понякога се разминават с оценките на американските военни и разузнавателни структури.

В анализа Ан Апълбаум критикува решенията на Тръмп относно Русия и Украйна, като разглежда и последните му действия в контекста на войната в Украйна. Тя критикува премахването на ограниченията върху вноса на руски дизел, както и натиска върху Киев да прекрати атаките срещу руски петролни рафинерии. По думите на авторката, администрацията на САЩ е заплашила да спре споделянето на разузнавателна информация с Украйна, ако властите в Киев не се съгласят да спрат ударите по руската петролна инфраструктура. Според Апълбаум това искане би ограничило възможността на Украйна да влияе върху руската военна икономика, без същевременно да изисква равностойни отстъпки от страна на Москва.

Апълбаум също така оспорва твърденията на Тръмп, че съществува споразумение между Русия и Украйна за спиране на атаките срещу енергийната инфраструктура. Тя твърди, че украинските власти не са били информирани за подобна договореност, а Русия е продължила нападенията си - включително срещу енергиен обект в Харков. Журналистката представя тези факти като аргументи срещу политиката на администрацията на Тръмп. Те отразяват нейната лична оценка за събитията, а не заключения от независимо разследване, представено в статията.

Защо Тръмп смекчи ограниченията върху руския дизел?

Друга тема, засегната в анализа, е връзката между решенията на американската администрация и цените на горивата в САЩ. Доналд Тръмп е изразил мнение, че облекчаването на ограниченията върху вноса на дизел от Русия би могло да помогне за намаляване на разходите за американските потребители. Ан Апълбаум обаче поставя под въпрос икономическата ефективност на тази мярка. Според автора, допълнителните обеми гориво, които Русия би могла да изнесе, не биха били достатъчни, за да доведат до значително понижаване на цените. Тя разглежда това решение и в контекста на войната в Иран - един от факторите, допринесли за повишаването на разходите за енергия.

Същевременно Апълбаум предупреждава, че смекчаването на санкциите може да има геополитически последици, тъй като приходите от износ на енергийни ресурси са важен източник на финансиране за руската икономика.

Отношенията с Путин и предупреждението относно европейската сигурност

Журналистката смята, че настоящата политика на Вашингтон поставя европейските държави в трудна ситуация. По думите ѝ, след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, съюзниците на САЩ са се опитали да разяснят на американската администрация каква заплаха представлява Русия за сигурността на Европа. Апълбаум обаче отбелязва, че тези усилия не са довели до съществена промяна в позицията на президента. Тя посочва и разминаванията между отношението на Тръмп и изявленията на висши американски военни представители.

Като пример тя дава генерал Алексус Гринкевич - върховен главнокомандващ на съюзните сили на НАТО в Европа, който по време на конференция по сигурността във Варшава заяви, че всяко нападение срещу държава членка на Алианса ще срещне решителен военен отговор. Генералът подчерта, че НАТО трябва да бъде в състояние да попречи на всеки агресор да постигне стратегическите си цели. Апълбаум смята, че подобни послания, целящи възпиране, трябва да идват и от Белия дом, за да се ограничи рискът от ескалация на руските действия в Европа.

Европа трябва да се подготви за промяна в отношенията си със САЩ, предупреждава журналистката. Един от основните изводи в анализа е, че европейските държави не бива повече да градят стратегиите си за сигурност върху предположението, че външната политика на САЩ ще остане непроменена.

Ан Апълбаум изтъква, че промените в курса на администрацията на Тръмп разкриват уязвимостта, произтичаща от прекомерната зависимост от Вашингтон. Според нея европейците, канадците и другите съюзнически демокрации трябва да засилят военното, икономическото и дипломатическото си сътрудничество. Авторът припомня, че през последните години връзките между европейските държави, Канада и демократичните страни в Азиатско-тихоокеанския регион са се задълбочили, успоредно с развитието на партньорства с Индия и държави от Латинска Америка. Тези връзки биха могли да придобият още по-голямо значение, ако различията между Вашингтон и традиционните му съюзници продължат да се задълбочават.

Този анализ не представлява официална позиция на НАТО или на европейските правителства, а по-скоро отразява гледната точка на Ан Апълбаум относно геополитическите процеси.

Връзка с Москва, обхващаща близо 40 години

Погледнато в исторически план, отношенията на Доналд Тръмп с Русия започват много преди срещите му с Владимир Путин и двата му мандата в Белия дом. Първото му посещение в Москва през 1987 г. има търговски цели, но последвалите изявления и политически действия придобиват значение в дебата относно външнополитическата му ориентация. Според Ан Апълбаум, приликите между критиките, отправяни тогава към съюзниците на САЩ, и сегашните позиции на администрацията на Тръмп, свидетелстват за политическа приемственост, обхващаща почти четири десетилетия. Наличието на тези прилики обаче само по себе си не доказва, че Русия е упражнявала контрол върху решенията на американския президент, нито че посещението от 1987 г. е имало друга цел, освен документираната търговска такава.

Основният въпрос, който журналистката поставя в своя анализ, е какви последици ще има тази приемственост за европейската сигурност и бъдещето на трансатлантическите отношения - във време, когато войната в Украйна продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства пред континента.

Коя е Ан Апълбаум?

Ан Апълбаум е известна полско-американска журналистка и историк, носителка на наградата "Пулицър" за книгата си "ГУЛАГ: История". Тя е признат в световен мащаб авторитет по въпросите на тоталитарните режими, комунизма и политическите трансформации в Източна Европа. Чрез свои значими трудове, като "Желязната завеса", "Автокрация ООД" и "Здрачът на демокрацията", тя предупреждава за опасностите, свързани с популизма, дезинформацията и съвременните авторитарни мрежи.

Тя пише редовно за списание The Atlantic.