На 1 януари ще се състои премиерата на новата постановка на Сатиричния театър - „В очакване на Годо“ по Самюел Бекет. Режисьор е Лилия Абаджиева, а в ролите са Стефан Денолюбов, Цветан Алексиев, Димитър Манчев, Благовест Благоев и Константин Станчев.

В пиесата няколко човека стоят до едно дърво и чакат Годо... Говорят си, споделят си, размишляват за света и пак чакат Годо... Има ли, няма ли го! Къде е? Ще дойде ли?

Може би да... Може би не... Не чакаме ли цял живот Годо?! И ако чакаме значи винаги нещо ни липсва. Всичко това в едно от най-знаменитите драматургични произведения на всички времена.

Самата режисьорка казва, че възприема текста не толкова като голямото и програмни произведение на абсурдизма. На пресконференцията в театъра тя сподели, че по-скоро за нея пиесата е екзистенциална и че вариациите в прочитите й не са особено големи.

За новия спектакъл тя казва: „За мен „В очакване на Годо” е вечният опит на човека с времето, разкъсван между скуката и екстаза. С възрастта не толкова умствените ни способности се притъпяват, колкото тази сила на отчаянието, чийто чар и смехотворност не сме съумявали да оценим в младите си години.

Ако един единствен път си тъгувал без причина, значи си тъгувал цял живот без да го съзнаваш.
”В очакване на Годо” е един от жестовете на идеята, че тайната на човешкото създание се покрива със страданията, на които се надява.“

Авторът - Самюъл Бекет е роден на 13 април 1906 във Фоксрок, предградие на Дъблин, в семейство на протестанти. През 1938 г. излиза първият му роман „Мърфи”, написан 1935 г, но е подминат с пренебрежително мълчание.

Бекет пише на френски „Мерсие и Камие”, „Първа любов”, „Отхвърленият” „Сюита”, ”Успокоителното”. По този повод споделя: „На английски неволно изпадаш в поезия. На френски е по-лесно да се пише без стил.”

През 1948 г. завършва „В очакване на Годо”. Премиерата е на 5 януари 1953 г. в театър „Вавилон”, Париж. Пиесата се приема сдържано, но става основна тема сред артистичното общество. През 1953г. Бекет превежда на английски някои от творбите си, пише и нови.

През 1961 г. получава Международната награда на издателите заедно с Борхес,

а през 1969 г. Нобеловата награда за литература, която не приема лично, а чрез издателя си. В крайна сметка я раздава на приятели.

В края на живота си Бекет спира да пише. Умира на 21 декември 1989г. в Париж в пансион за стари хора.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase