Изкуството на семейния живот (видео)

В едно свое интервю, попитан за отношението към съпругите си, Ингмар Бергман казва, че изразходва цялата си човещина във филмите си и не му остава нищо, което да прибере в къщи.

Това доста жестоко признание донякъде обяснява как е достигнал болезнените истини за баналната и повтаряща се човешка природа.

Всеки негов филм е аутопсия – внимателно човъркане в дълбините на психологията и колкото и да не ни се иска да вярваме в обобщенията за вида си, доказателствата, че се въртим в кръга на собствените си заблуди, са на масата.

Всичко това безпогрешно е уловила Десислава Шпатова в последната си постановка „Изкуството да смиташ боклука под килима“ по "Сцени от един семеен живот" в ДТ Пазарджик.

Отгоре на всичко, теренът на изследването е именно семейството – споделеният личен живота на двама души – обикновен дори в крайностите си.

В решението й вместо една двойка в три етапа на семейния си живот, тя е поставила на сцената три двойки – млада, на средна възраст и в края на жизнения си път.

Заедно и в същото време – поотделно – всички преживяват едно и също – изневярата.

Те говорят помежду си, но въпреки истеричната наивност на младостта, паниката на средната възраст и спокойствието на старостта, реакциите им са смущаващо еднакви – до такава степен, че често диалог, започнат от младите, се завършва от някое от другите две семейства.

Блестящият парад на човешкото нищожество и величие започва от спокойствието и рутината на дългогодишното съжителство.

Там клишетата са предпазна стена от промъкващите се съмнения в щастието, а фалшивите усмивки и самозаблуди са топлото одеяло над страха да не останеш сам.

Всеки от партньорите го прави по различен начин – мъжът с типичната си рационалност, жената – с емоционалността си.

Скоро обаче демоните изскачат изпод изгладеното семейното легло и умерените реакции стават чудовищни (или фарсови), битовите разговори (преди – спасителна сламка) - неловки, а любимите ритуали на рутината – дразнещи.

Дори идеално да предсказваме човека до себе си, никога не го познаваме.

А да опитваш да мислиш с главата на другия със собствената си логика обикновено води до тежки разочарования.

Така клишето „нормален брак“ е също толкова обикновено като „нормална изневяра“.

Удивително е как една жена и един мъж може да са толкова уникални и да действат абсолютно еднакво с всички хора по света в кризисна ситуация като раздялата.

Човекът – безусловно обречен на самота - рядко успява да избяга от вродените си инстинкти.

И може би точно това е ключът към вечната драматургия и добрите представления.

„Изкуството да смиташ боклука под килима“ е в театър София на 26 март от 19.00 часа и в програмата на ДТ Пазарджик.

Спектакълът има номинации за Икар 2009 за поддържаща женска роля (Ирмена Чичикова) и режисура - Десислава Шпатова.

Вижте трейлър на представлението: