След кошмара в Италия

Сара е на седем години. Тя има дълги мигли, които покриват широко  отворените й от ужас очи. По косите и веждите й все още има прах от срутилата се до нея стена, пише италианският La Stampa.

Ръката й е счупена, но все още няма да я гипсират, защото има много по-тежко ранени, които се нуждаят от вниманието и грижите на лекарите.

Д-р Бернандино Персикети казва със сълзи в очите:  „Това е трагедия... В ръцете ми умряха четири деца, задушени от прахта“

Сара седи до майка си Стефания. Стефания е със контузен крак и счупен нос. Тя разказва, че първият трус е бил към 22,30 ч., след него е имало още и така до 3,32 ч.

„Дъщеря ми е жива благодарение на това, че до леглото й имаше шкаф, който я е прикрил“, разказва развълнувано майката Стефания.

„Това беше някакво чудо. Мъжът ми успя да стане от леглото. Аз бях затрупана от отломките на стената и не можех да помръдна“, разказва още жената.

„От съседната стая чувах гласа на дъщеря ми, тя постоянно ме викаше. Мъжът ми се разкъсваше между нея  и мен, но реши първо да измъкне мен, за да му помогна да отворим вратата на стаята.“

„Това е чудо, повтаря жената. Сигурно ангелите са бдели над нас и спасиха мен и дъщеря ми“, развълнувано продължава Стефания.

Наоколо тичат лекари и медицински сестри. Те са оставили близките си, за да помагат на всички пострадали.
Болка и страдание.

В клиниката влиза мъж, който пита дали жена му и 10-годишният му син са живи. Вместо това сестрата го прегръща безмълвно. Думите са излишни.

Франка разказва: „Загубих внуците си на 3 и 4 годинки. Дъщеря ми е бременна, но не зная дали ще успеят да спасят бебето“.

Малката Сара все още седи до майка си и я държи със счупената си ръчичка. Страхува се да заспи.

„Земетресението ме лиши от всичко, но ми остави най-важното – дъщеря ми“, въздъхва майката.