Сещате ли се за българин, позитивен герой в сръбската история?

B."Данас": Как в Сърбия "изчезнаха" десетки хиляди българи?
12 яну 2024 10:20, Елка Василева
109
Сещате ли се за българин, позитивен герой в сръбската история?
Снимка: архив, БГНЕС

Сръбският вестник „Данас“ публикува два материала, в които отразява проблемите на българското малцинство в Сърбия от гледната точка на различни представители на общността. В материалите се посочват статистики и възможни причини за емиграцията или дори отказа на българите да се декларират като такива на националните преброявания в Сърбия. Докато всички са единодушни, че броят на българите в страната намалява все повече, мненията защо това е така са разнопосочни.

В. „Данас“ публикува статията на председателя на Културно-информационния център на българите в Босилеград Иван Николов  със заглавие „Сещате ли се за българин, който е бил позитивен герой в сръбската история?“. В текста той поставя въпроса ако наистина не е страшно да се определяш като българин в Сърбия, тогава защо има "мимикрия", "т.е. скриване на българския произход като начин за оцеляване в Сърбия".

„Националното самосъзнание не се придобива по рождение, то се създава се и се обгрижва чрез системата за възпитание и образование. Броят на българите (в Сърбия) започна рязко да спада с изхвърлянето на българския език като майчин и език, на който се преподава, в основните училища в Босилеград и Цариброд, а унищожаването (приватизацията) на фабрики, предприятия и стопанства ги лишиха от оцеляване“, подчертава Николов.

Той допълва, че не само българското малцинство намалява според данните на преброяванията, но и унгарското, хърватското и черногорското също намаляват с две трети. Според него националните малцинства в Сърбия от край време се разглеждат не като фактор в сръбската държавност, а като опасност, която някой трябва да отстрани.

Вестник „Данас“ публикува миналата седмица и статия със заглавие „Как в Сърбия „изчезнаха“ десетки хиляди българи?: Представители на българското малцинство за бедността, ЕС, държавата и съжителството“ по проект „Различията ни събират“, съфинансиран от сръбското Министерство на информацията и телекомуникациите.

В материала се посочва, че според последното преброяване на населението в Сърбия българското малцинство наброява общо 12 918 души, докато на преброяването през 1948 г. са били 59 472 души. Най-много българи са „изчезнали“ в периода между 1971 г. и 1991 г., но продължават да „изчезват“ и до днес, отбелязва „Данас“.

Югоизточна Сърбия е най-населеният с българи сръбски регион, но българи има в почти всеки град или община в страната, включително и в автономната област Войводина. Последното преброяване обаче показва голямо редуциране на бройките в българското малцинство в Сърбия, а според  представители на българската общност това се дължи на две причини – емиграция и „мимикрия“.

„Бягството“ от българската идентичност често се обяснява от представители на българското малцинство в Сърбия с факта, че българите са най-многобройни в пограничните региони на Югоизточна Сърбия, които са и най-бедните в страната и в които трудно се намира добра работа и заплата.  "Данас" отбелязва, че за намаляването на броя на българите в този район допринася и членството на България в ЕС, с което се отваря по-широко вратата за емиграция и "по-добър живот".

„Бедността в регионите, в които българите живеят, е много голям проблем. Много от младите си тръгнаха – няма достатъчно пътища, а селата са празни. В Цариброд и Босилеград са необходими инвестиции и пътна инфраструктура, за да се справим с безработицата, хората да намират работа, а тези, които са си тръгнали, да се върнат. Проблемът е, че много хора си тръгват, а не виждам да се връщат“, посочва Ванче Бойков, преподавател във Факултета по електроника в Ниш.

Петър Виденов, главен редактор на мултимедийния интернет портал на български и сръбски език "Фар" в Димитровград (Цариброд), коментира пред "Данас", че проблеми има и в медиите за българското малцинство. Според него те се сблъскват с трудности с финансирането, както с и опитите на държавата и местните власти да ги поставят под свой контрол за сметка на професионалното и обективно информиране.

„Съществуват достатъчно медии на езика на българското малцинство в Сърбия, но въпросът е до каква степен тези медии представят проблемите на малцинството по обективен, професионален и реалистичен начин. При това телевизионната емисия на български език на националната телевизия РТС липсва в продължение на повече от 20 години“, отбелязва Виoенов.

„Факт е, че чрез финансиране чрез медийни конкурси или по друг начин държавата и местното самоуправление искат да поставят тези медии под свой контрол, а задължение на работещите в медиите е да противопоставят, ако е възможно, на натиска и да създават доверие у публиката, която ги следи, с  една по-добра, по-професионална и обективна редакционна политика“, казва Виденов.

Председателят на Националния съвет за българското малцинство Стефан Стойков подчертава, че 90 процента от българските младежи в Сърбия се насочват към български университети за висшето си образование.

„Сигурен съм, че в момента в Сърбия живеят повече от 100 000 българи. Нямам обяснение и не разбирам защо хората не са се самоопределили като българи при преброяването, въпреки че ги призовахме да го направят и им обяснявахме, че „няма нищо страшно“ в това. Въпреки че много от тях имат двойно гражданство – и сръбско, и българско, въпреки че шофират автомобили с български регистрации, а децата им учат в София, те не го направиха“, коментира Стойков.

Той допълва, че според него става въпрос за „мимикрия“, а не за „асимилация“, тъй като българското малцинство „не е обект на каквито и да е репресии от страна на сръбската държава“.
(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


109
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
22
1
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До 15 фенНапротив, по сръбската телевизия този пропуск се забрави, но за сметка на това победният гол на сърбите се въртеше цял месец по тв.,влезе и в някой реклами които година време се въртяха. Знам го това, тъй като по онова време гледах предимно сръбска телевизия.
21
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Драскайте, но то и без друго нямате значение за никого и нищо.
20
4
 
7
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Васил Левски е станал Левски в Белград, когато скача лъвския скок, го е направил като член на първата Легия.
19
3
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Анонимен 19. Явно твоята детска градина се е намирала в паралелна вселена.
18
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Анонимен 20. Сега недоклан ли я караш ?
17
5
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Сърбите са ни най големия враг , повече от турците са ни клали
16
8
 
10
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Че те нас от детската градина ни учат, че "патриотизъм" е да мразиш всички, освен Русия. А най-големите патриоти са онези, които най-гръмко мразят съседите си. От тогава за мен патриотизъм=омраза. Та какъв зор сърбите да са по-различни, като и те са дресирани от Русия?
15
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До Не се сещам. Явно имаш халюцинации.
14
3
 
4
 
! Отговори
Не се сещам преди 3 месеца
Но се сещам как отворените сърби пропищяха от руския мир преди няколко дни. Трябва да пратим и родните друзя там, може пък на тях да им хареса и на практика, не само на приказки от топлото местенце в демократичния ЕС.
13
2
 
2
 
! Отговори
Фенът 2 преди 3 месеца
..... И така с този егоистичен и арогантен пропуск. Сам срещу вратарят им. ФУТБОЛИСТЪТ РАДОСЛАВ ЗДРАВКОВ сигурно става единственият Българин - ПОЗИТИВЕН ГЕРОЙ В СРЪБСКАТА ИСТОРИЯ, защото той ДЕ ФАКТО си ги "Класира" за Евро Финалите в Франция. Как НЕ са го "Канонизирали" в Югославия - Не знам .......... Но е истински БЪЛГАРСКИ "ГЕРОЙ" в Сръбската История.
12
1
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До 11 Да така е, само, че не срещу сръбският отбор, а срещу ЮГОСЛАВИЯ. Има ОГРОМНА РАЗЛИКА. Мачът бе в Сплит.
11
1
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До aaa. Айде въри си го зимай те ще ти го дадат. Или да нападаме Сърбия ?
10
3
 
8
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
До 5По времето на НРБ и Югославия, даже и през 90те год.РТ БЕОГРАД имаше два пъти месечно 1часово предаване по ТВ 2 Београд на български език. Теми от новини, култура, икономика, спорт в Пиротски, Врански, Нишки окръг бяха засегнати в тези предавания. Всеки ден следобет по 1час радио Ниш имаше предавания.Вестник и списание на БГ език. И в същото време Ние ревяхме, че ги асимилират!
9
1
 
6
 
! Отговори
Фенът преди 3 месеца
Да. Категорично се досещам. И това е ... ФУТБОЛИСТЪТ РАДОСЛАВ ЗДРАВКОВ. На Европейската Квалификация за класиране в Франция през 1984. Последен двубой. 21 Декември 1983. Сплит. Който победи се класира за Европейските Финали! При равенство обаче там отива - Уелс! При резултат 2:2. В последната минута на срещата - Ради Здравков е изведен сам срещу Сръбският вратар... Но вместо да подаде на открили се двама негови съотборници. Играе сам и... Пропуска! При ответната контраатака- Сърбите бележат!...
8
1
 
7
 
! Отговори
Грък преди 3 месеца
И Сърбин такъв няма от мене да знаете , одеве и Турчина каза същото ! Абе Балкани всеки мрази всеки !
7
3
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
А твърдо ли е необходимо да има българин-герой в чужда държава ? Закон някакъв ли има ? И в какво трябва да му се състои геройството ? И ако е местен българин-герой няма да пишат че е български герой, а сръбски такъв понеже е героизирал за Сърбия. Аз знам един дето е геройствал в Италия при Гарибалди, но вас ви интерсуват явно да дращите сречу Македония или Сърбия...
6
0
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Ние у нас едвам се сещаме де отидохте у Сърбия ?
5
1
 
11
 
! Отговори
лъжете преди 3 месеца
Панайот Хитов, Каравелов...Много са.
4
1
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 3 месеца
Георги Димитров, бе илитерати! Град има на негово име!
3
3
 
11
 
! Отговори
А преди 3 месеца
Айде сега сърбите са ни виновни, че сума ти години не си мръднахме пръста, поне по дипломатически път и то по времето на НРБ.