"Заплашиха ме вчера. Казаха, че майка ми ще носи черно, защото не мога да си затварям устата.

Казаха, че ще ме заличат. От мен няма да остане и следа – нито името ми, нито думите ми. Нищо.“

Така и става...

Това са може би последните написани думи на Сатар Бахешти – 35-годишен ирански блогър и журналист.

Мъжът критикува правителството на Иран и политиката на страната в личния си блог, но всички добре знаем, че свободата на словото е относително понятие в Близкия Изток. Понятие, което може много лесно да се определи като архаизъм, изчезващ вид, мъртво понятие, ако щете.

Защото свобода на словото в Иран няма. Защото свобода в Иран няма!

Сатар Бахешти е задържан от ФАТА – киберполицията на Иран, на 30 октомври 2012 г. Защо? Защото пише и има гражданска позиция.

Сатар има личен блог: "Моят живот за моя Иран", в който критикува режима в страната. Блогът има малка аудитория, но достатъчна, за да ядоса властите. В един от най-популярните си постове Сатар критикува финансовата подкрепа на Иран спрямо "Хизбула" в Ливан. 

Малко преди ареста си, Сатар се обръща директно към Али Хаменей – лидерът на Иран, с критики към съдебната система, която по думите му не е нищо друго освен "кланица".

"Хората са арестувани и подложени на поредица от мъчения. Принудени са да признаят за престъпления, които не са извършили. По телата им има следи от цигари, горят ги с ютии, навират главите им в тоалетната, пълна с фекалии, докато не признаят за греховете си, без да са грешници", пише журналистът.

И така на 29 октомври, ден преди самият той да бъде арестуван и да бъде подложен на същите тези мъчения, които така добре описва, Сатар Бахешти публикува последния си пост, в който казва, че го заплашват.

"Няма да мълча. Дори да съм мъртъв, пак ще говоря. По-силно от всякога!", пише Сатар.

Ден по-късно е задържан. А няколко дни след това гласът му замлъква завинаги

Сатар е задържан от киберполицията в Иран. Отведен е в затвора "Евин", прочут с ужасяващите си истории за измъчвани затворници, по-голямата част от които интелектуалци и активисти, борещи се за човешки права.

На 1 ноември Сатар подава оплакване срещу разсилните. По думите му журналистът е бил пребиван, измъчван, със синини и подутини по цялото тяло и главата.

"Ако нещо ми се случи тук, полицията е виновна", казва в оплакването си Сатар.

Думите му достигат до Амнести интернешънъл, които призовават да се вземат мерки срещу чудовищните мъчения, на които е подложен журналистът. Според тях нямало заповед за задържането на Сатар.

След оплакването на журналиста, а и международния отзвук, мъжът мистериозно е преместен. Локацията му остава неизвестна.

На 6 ноември звънят на семейството му, за да приберат тялото на Сатар...

Според съдебните експертизи блогърът умира на 3 ноември – четири дни след като е арестуван. Цялото му тяло било в кръв, а по думите на свидетели имал дупка в главата, натъпкана с лейкопласт.

На 9 ноември е арестуван съдебният лекар, изготвил експертизата на тялото на Сатар. Мъжът бил изпратен в затвора "Евин". Публична тайна е какво му се е случило. Всички знаем какво става в "Евин".

Ден по късно иранска медия публикува писмо, подписано от 41 един политически затворници, държани в популярния затвор.

"Сатар беше измъчван, по тялото му има много следи. Многократно беше заплашен, че ще го убият, че ще го провисят за крайниците му от тавана"

Тъжната истина е, че Сатар Бахести не е единственият подобен случай. Много активисти и протестиращи са задържани след спорните президентски избори през 2009 г. За три от тях е официално потвърдено, че са загинали по време на престоя си в затвора.

За много от тях се смята, че са били измъчвани, някои твърдят, че са станали жертва и на сексуален тормоз. Дори ирански съдебен лекар, който изследва телата на жертвите (и съответно констатира зверствата, които са се извършвали над задържаните), е застрелян през септември 2010 г.

Затворът "Евин" става дом на някои от най-уважаваните активисти и политици в Иран. Хора, които се борят за човешките права. Една от тях е Несрин Сотоудех, която наскоро обяви гладна стачка заради нечовешкото отношение зад решетките.

Затворниците крещят. Мъртвите също крещят. Защото това, което се случва, трябва да се чуе от всички. Въпреки че Иран предпочита мълчанието. Защото мълчаливите се управляват лесно. Мълчаливите не създават проблеми. Сведената глава сабя не я сече. А ако дръзнеш да я изправиш, главата ти ще падне, а гласът ти ще секне. И пак ще стигнем до мълчанието. И така ще затворим кръга.

Захлупете главите си, дръпнете пердетата, заключете къщите си и мълчете. Нека тегне мрак, нека властва тишината.

Ако обаче искате да стигнете до някъде, ако радеете за свободата на словото - говорете, викайте, крещете. Силно.

Отворете широко вратите си, пуснете светлината да влезе през всяка пролука, всяка дупка. Най-вече онази в морала на иранското правителство. Запълнете мълчанието с викове за свобода.

Така трябва. Така е редно. Така се бориш. Нали в това е смисълът?

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase