Какво ще се случи със световната икономика, когато удари петата вълна на COVID?
Снимка: БГНЕС
|
След спокойни месеци на възстановяване на световната икономика, появата на Омикрон внезапно разтърси инвеститорите. Това се случи на фона на продължаване на инфлационния натиск.
Председателят на Федералния резерв предупреди, че в Съединените щати вероятно инфлацията няма да бъде временно явление. Но какво я поражда?
"Това е инфлация, която се дължи на факта, че заетостта е висока, безработицата е много ниска. Индустрията работи. Не бива да забравяме, че в много сектори имаме прекъсвания на доставките проблеми с работата на цели сектори. Например пристанищата в САЩ не са способни, те нямат капацитета да обслужат корабите със стоки, които пристигат. А те пристигат, защото има търсене, защото има пазар за тези стоки", обясни Цветослав Цачев.
Икономиката няма да загине, когато лихвата се покачи с 0.25% и се изтеглят някакви пари. Дори и в момента баланса на ФЕД, който гони 5 трлн. долара - едва един трилион от него всъщност банките, търговските банки, са върнали пари на ФЕД и са казали: "Ние нямаме нужда от тях".
Стойността на инфлацията в Еврозоната е подобна на тази отвъд океана, а причината:
"Европа дълго време свикна на една диета от хиляди милиарди евро. Така беше и за САЩ, но те започнаха да ограничават доста по-активно своите програми за количествено улеснение. Правителствата свикнаха да харчат страшно много пари извън Маастрихските критерии за дългове и тавани и връщането обратно към една нормалност ще бъде трудно поради политически причини, защото много хора са свикнали да получават пари от държавата, но това е начинът да се овладее инфлацията. Когато държавата раздава повече, харчи повече, това води до повишено потребление и повишаване на цените", обясни Никола Янков пред БНТ.
У нас инфлацията нараства стъпаловидно от месец април насам.
"В България до преди 5-6 години, когато КТБ беше жива, имаше лихви от 8%, така че не говорим за нещо, което е съвсем екзотично за българските стандарти. От друга страна има фактори, които привнасяха тази инфлация в България. Цените на енергоносителите и основните суровини са част от тези фактори. Други фактори обаче свързани с разходите на държавата. В България започнаха да се харчат прекалено много пари", допълни Янков.
Механизмите на държавата да контролира цените на суровините също са ограничени:
"България няма как да се откаже от тази инфлация. Ние не може да фиксираме цените на горивата. Не може да субсидираме с такива темпове, но може това в някакъв кратък период да ограничи този ефект. Трудна задача ще е. Но пак казвам, поглеждайки 2008 г., това означава повече раздвижване на икономиката, повече приходи от данъци. По-скоро очаквам, че следващата 2022 г. ще доведе до съживяване на сектора на услугите и до това до някаква степен да ограничи този ефект върху доходите и да доведе до повече данъчни приходи", обясни Цветослав Цачев.
А каква ще бъде годината?
Тъй като моите очаквания са позитивни, трябва да се заложи дефицит, който ще бъде покрит от ръста на данъчните приходи, но това, разбира се, трябва да бъде част от мерките за намаление на ефекта от покачването на инфлацията. Според мен, колкото неправилно да звучи в очите на десните, трябва да се дадат именно тези субсидии за хората, които имат ниски доходи или разчитат на пенсиите. Защото тези приходи, които биха получили под формата на повече пенсии или помощи и т.н. - те ще отидат основно за директно потребление", каза Цачев.
Критериите за присъединяване на България към Еврозоната обаче трябва да останат приоритет за правителството.
"Разумният вариант би бил държавата да консолидира своята финансова позиция и евентуално излишъци от бюджета или заеми, които се взимат да отиват във фискалния резерв за непредвидени ситуации, за интервенция при по-кризисни периоди. В момента в България няма криза. Икономиката се движи добре, имаме растеж, който е между 4.5% и 5% т.г. Разбира се, програмите за подпомагане на бизнеса т.г. в рамките на коронакризата ще продължат, но те не предполагат харчене на десетки милиарди лева и излизане на бюджетен дефицит над 3%, което е Маастрихският критерий, което е важно за членството ни в Еврозоната. Аз бих препоръчал да се действа по-консервативно и по-внимателно", смята Никола Янков.
От Стандарт енд Пуърс очакват възстановяване на българската икономика през втората половина на годинаta, благодарение на достъпа до европейско финансиране на страната.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Лошото време не отказа туристите у нас, румънци и гърци напълниха хотелите по морето 
32 години във Вонеща вода чакат храмът да бъде завършен, искат помощ от държавата 
Обедна прогноза 
Традицията е спазена: Боядисаха екзотични яйца в Зоопарк Бургас 
Берлин е лидер на новия пазар за градска слънчева енергия 
Отношенията между Великобритания и Ирландия са разклатени заради въпроса с мигрантите 
Мексико спира стимулите за китайските електромобили заради натиска от САЩ 
Найден Тодоров: Културата е възможно най-реформираният сектор в България 
Пазарите бяха объркани и заблудени. Фед не беше 
След Fitch и S&P повиши кредитния рейтинг на Турция 
Дивите колебания в цената на Bitcoin показват нарастващото влияние на купувачите на ETF 
The Telegraph отново се продава: Ето кой може да го купи 
Audi загуби 1 милиард евро заради... ремък 
50-те най-велики дизайнери: Джовани Микелоти 
Музеят на Ferrari стана... Airbnb 
Отлив: И Cadillac се отказа от плана да мине само на електричество 
продава, Къща, 208 m2 Варна, Бриз, 449000 EUR 
продава, Четиристаен апартамент, 208 m2 Варна, Бриз, 449000 EUR 
продава, Къща, 252 m2 Бургас област, гр.Свети Влас, 265000 EUR 
продава, Тристаен апартамент, 100 m2 Бургас област, с.Кошарица, 82000 EUR 
продава, Двустаен апартамент, 78 m2 Бургас област, к.к.Слънчев Бряг, 71900 EUR 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |