Парламентът на България гласува в петък в подкрепа на отмяна на ветото, което дълго време блокираше преговорите за членство в Европейския съюз със Северна Македония и Албания. Това породи нови надежди, че блокът може да продължи с плановете си за разширяване на Западните Балкани на фона на войната на Русия в Украйна, съобщи "Катимерини".

Франция, която в момента е ротационен председател на ЕС, направи тази седмица предложение за разрешаване на етническия и културен спор между България и Северна Македония, който стана причина за ветото.

Според френското предложение Северна Македония ще трябва да признае в преамбюла на конституцията си, че българите са един от съставните етноси на страната. Северна Македония заяви в петък, че преди да се съгласи със споразумението, трябва да се изяснят три основни теми, предава БГНЕС.

Въпреки че премиерът на Северна Македония се противопостави на френското предложение в четвъртък, а ден по-рано вот на недоверие свали българския премиер Кирил Петков, френският план в крайна сметка промени динамиката сред българските депутати. Гласуването за отмяна на ветото беше прието със 170-37 гласа и 21 въздържали се, коментира изданието.

"Днес парламентът взе историческо решение, като даде зелена светлина на предложението за присъединяване на Северна Македония към ЕС", заяви Петков, който работеше за уреждане на спора, преди вотът на недоверие да свали правителството му.

Северна Македония е кандидат за членство в ЕС от 17 години. През 2020 г. страната получи зелена светлина за започване на преговори, но не беше определена дата за началото им.

Някои политици изразиха опасения, че ако държавите от Западните Балкани останат извън ЕС, това ще позволи на Русия да засили влиянието си в региона, който преживя войни през 90-те години на миналия век по време на разпадането на Югославия. Многократно бе заявено, че ако Северна Македония остане извън 27-членния блок, хватката на Русия на Балканите ще се засили.

България използва правото си като член на ЕС да блокира присъединяването на Северна Македония, тъй като всички решения за разширяване изискват единодушно одобрение от 27-членния блок. Българското правителство настояваше Северна Македония официално да признае, че езикът ѝ има български корени, да признае в конституцията си наличието на българи и да прекрати "езика на омразата" срещу България.

Нейната позиция забави и напредъка на Албания към членство в ЕС, тъй като блокът разглежда кандидатурите на двете държави в пакет. И трите страни – България, Албания и Северна Македония, са членове на НАТО.

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че гласуването в българския парламент е "много добър сигнал", като добави, че през следващите дни ще бъде извършена техническата работа, необходима за проправяне на пътя към окончателното споразумение.

"Все още има работа за вършене, не искам да обявявам победата твърде рано, но това е важна стъпка напред", каза той.

В четвъртък премиерът на Северна Македония Димитър Ковачевски заяви пред репортери в Брюксел, че френското предложение "в сегашния си вид е неприемливо за мен, за президента, правителството, коалиционните партньори и народа на Република Северна Македония".

Ковачевски добави, че Скопие се нуждае от "силни гаранции", че България няма да добави нови изисквания към преговорната рамка на ЕС.

Външният министър на Северна Македония Буяр Османи заяви в петък, че езикът и историята на страната не трябва да бъдат част от рамката и че преговорите за членство в ЕС трябва да започнат преди конституцията на страната да бъде променена и в нея да бъдат вписани гражданите с български произход.

"Ако получим предложение, което взема предвид нашите позиции, споразумение може да бъде постигнато през следващите дни", каза Османи, като добави, че неговото правителство все още не е запознато със съдържанието на варианта, приет от българските депутати.

"През следващите дни ще бъдем в комуникация с Франция и ще видим как ще се развият нещата", добави той.

Руслан Стефанов, програмен директор в Центъра за изследване на демокрацията, базиран в София мозъчен тръст, заяви, че гласуването в петък "външно и политически премахва натиска върху България".

"Нещата обаче не изглеждат по същия начин в Северна Македония", смята той. "Изглежда, че има значителен обществен отзвук по отношение на това, че Скопие не харесва предложението на френското председателство, така че може да е малко по-трудно за правителството там."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase