Когато миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски пътуваше до Западна Европа, за да получи подкрепа за борбата на страната си срещу Русия, той спря в последния момент в Париж.

Френският президент Еманюел Макрон имаше късмет да получи покана.

Отношението на Макрон към военните усилия в Украйна често се оказва неразбираемо за съюзниците, които се чудят защо Франция сякаш се застрахова, като води диалог с руския президент Владимир Путин и изтъква необходимостта от "гаранции за сигурност" за Москва, пише "Политико".

Докато германският канцлер Олаф Шолц търпи жестоки критики заради бавното темпо на решението си да изпрати танкове "Леопард 2" в Украйна, приносът на Париж към общите военни усилия е значително по-малък, както в абсолютни стойности, така и като процент от брутния вътрешен продукт, в сравнение с този на Берлин, според класация на Института за световна икономика в Кил, актуализирана в края на миналата година.

Дори да се отчете по-скорошното обещание на Макрон да достави гаубици "Цезар" и съвместно с Италия - система за противовъздушна отбрана MAMBA, общите усилия на Франция за подкрепа вероятно ще останат доста под тези на най-големите помощници през 2023 г. Към ноември Полша е обещала помощ в размер на над 3 млрд. евро, а Обединеното кралство - над 7 млрд. евро. Франция, напротив, е предложила 1,4 млрд. евро - което поставя страната доста под западните съюзници по отношение на процент от БВП.

Когато Зеленски напусна Украйна, за да посети западните лидери миналата седмица, Париж не отправи официална покана - и срещата с Макрон без малко не се състоя. Първоначално френският президент планираше да прекара вечерта в театъра със съпругата си. Едва когато помощниците му видяха кадри от тържественото обръщение на Зеленски в Уестминстър Хол в Лондон, те побързаха да изпратят покана и да организират посещението в Париж късно вечерта. (Кабинетът на Макрон работеше върху това Зеленски да пристигне в Париж на малко по-късна дата, но в крайна сметка промени плановете си).

Нищо чудно, че Зеленски едва не пропусна да посети Париж.

На въпроса защо Франция понякога следва различен път по отношение на Украйна в сравнение с други западни съюзници, френски служители защитават Макрон.

В интервю за "Политико" бившият френски президент Франсоа Оланд заяви, че е имало смисъл да се говори с Путин преди инвазията, за да "го лиши от всякакви аргументи или претексти". Френски дипломат добави: "Или това, или да не правим нищо. Той [Макрон] реши да опита с дипломация - не мисля, че можем да го виним за това".

Що се отнася до слабия принос на Франция към военните усилия, официални лица твърдят, че като водеща военна сила на континентална Европа, Париж има и други отговорности в областта на сигурността, а именно защитата на южния фланг на континента, и трябва да запази някакъв капацитет. Те казват, че изпращането на френските танкове "Леклерк" няма смисъл, тъй като те вече не се произвеждат и не могат лесно да бъдат заменени.

Но когато ги попитат дали Франция е водеща по отношение на Украйна, същите служители са склонни да свиват рамене.

За Франсоа Хайсбур, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, зигзагообразният подход на Макрон към военните действия в Украйна представлява пропусната възможност не само по отношение на твърдата сила, но и от гледна точка на по-широката амбиция на Макрон, изразена в речта му в Сорбоната през 2017 г., да се позиционира като европейски лидер в линията на бившия президент Франсоа Митеран, бившия министър-председател Мишел Рокар или бившия германски канцлер Хелмут Кол.

"2022 г. беше година на пропуснатите шансове", каза Хайсбург. Макрон "прекара 15 дни, обикаляйки и казвайки на всеки, който би слушал, че Русия изисква гаранции за сигурност, сякаш Русия не е достатъчно зряла, за да ги поиска сама".

Макрон "все още може да навакса изгубеното време, но предварителното условие за това е да бъде пределно ясен по отношение на Украйна, а оттам да възстанови легитимността си сред централноевропейските държави".

"Отвореният път" на Франция

Иронията е, че в геополитически план Париж рядко е имал по-добър шанс да поведе Европа.

Великобритания напусна Европейския съюз, премахвайки основната либерална противотежест на френския етатизъм. Германският лидер Олаф Шолц е обвързан с коалиционна политика и с последиците от неуспешния залог на Берлин за руската енергетика. Франция, напротив, се радваше на стабилно управление и на предимствата на относителната енергийна независимост благодарение на ранното си възприемане на ядрената енергия. Що се отнася до позицията на Париж в Европа, "пътят беше отворен", каза Хайсбург.

В някои отношения Макрон се е възползвал от тази възможност. Париж е най-гласовитият застъпник за силен отговор на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията на президента на САЩ Джо Байдън - огромен пакет от субсидии за зеления бизнес. Когато пътува до Вашингтон през ноември, френският президент до голяма степен приличаше на европейски лидер, който отправя оплаквания към търговски съперник - и донася резултати за целия ЕС.

И все пак опитите на Франция за икономическо лидерство в рамките на ЕС не се превърнаха в по-широк стремеж да се превърне в гарант на сигурността и създател на консенсус в Европа. "Никой не е заменил Ангела Меркел на масата на Съвета", твърди един източноевропейски дипломат, когато го питат кой в момента "ръководи" ЕС. Оланд и няколко дипломати изразиха съжаление за влошаването на френско-германските връзки при Макрон, като заявиха, че това подкопава съгласуваността на блока и всяка надежда за по-интегриран подход към отбраната.

С наближаването на първата годишнина от войната в Украйна Макрон се насочи към много по-ярка подкрепа за Киев. В новогодишното си обръщение към французите той обеща на украинците "да ви помагаме до победата" - правейки реторичен преход от "Русия не може да спечели войната". Той остави отворена врата за обучение на украински пилоти на западни изтребители и направи значителен принос за системата за противоракетна отбрана МАМБА. "Към победа, към мир, към Европа", написа той в Туитър по време на посещението на Зеленски в Париж.

Въпреки това Франция остава и една от най-скептичните страни в ЕС, когато става въпрос за приемането на Украйна в блока, а общият ѝ принос все още бледнее в сравнение с други държави.

На Макрон му остават още три години на поста - достатъчно време да удвои новооткрития си интерес към украинската "победа".

Но с уличните протести срещу планираните пенсионни реформи, които сега преследват президентството му у дома, златната възможност избледнява.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase