12345

Бела

Бела е рядко срещана порода човек. Може да я забележите по прашните пътища на колело, в разбунтувано море на кораб, в по-спокойно с лодка, без много турболенция - на самолет и яко уморена във влак с някак срасналия се с нея отличителен белег – професионален фотоапарат. С него запечатва близките и далечни кътчета по света, а със съзнанието си запомня впечатленията, които събира в две готови книги и още четири, които чакат времето си, за да излязат. Така на ход е втората й книга „Врати”, чиято премиера бе на 27 август в Brum Bar.

България: Шофьори  и велосипедистите

Пътувайки достатъчно с велосипед по света Бела е наясно колко са затруднени велосипедистите в България. „Не сме нито Холандия, нито Италия, където шофьорите са свикнали с велосипедистите на пътя. Затова и се опитвам да не гледам само от позицията на колоездач. Ако повечето от нас си сложим ръка на сърцето, може да признаем, че и ние караме често безобразно. Неведнъж се случва велосипетстващите в България да са велосиБедстващи. Някои от нас не са обозначени, както трябва да е по закон. Други не спазват правилата за движение, но се сърдим като някой от автомобилните шофьори ни отнема предимството. Мисля си, че ако велосипедистите у нас се постараят да бъдат изрядни, ще имат очи да поискат същото и от останалите на пътя, включително и от пешеходците, които също често са бедствие. От там и процесът да тръгне към подобряване на инфраструктурата.”

Врати

Бела се надява, че прочитайки новата й книга и разглеждайки илюстрациите, всеки ще отвори своята врата, намирайки поне един текст за себе си и откривайки се в поне едно изображение. Книгата не може да се намери в книжарниците. Разпространява се като се свържете със самата авторка. Иначе „Врати”-те, които се събират в книгата се подреждат сами. В нея има текстове, датиращи от 1997 г. и стигащи до 2012 г. „Просто ги слагах в една папка в компютъра със заглавие „Врати” и ги оставях да си отлежават и да си ферментират групово.”, обяснява авторката. И всичко е щяло да остане така, до лятото на 2014 г, когато Бела се озовава на специално място – остров Мадейра, което е към Атлантика една от възможностите за ветроходците. Там попада в малка уличка, където вратите на много сгради, някои от тях буквално разпадащи се, са изрисувани с графити в най-различни стилове от най-различни автори. Това се оказа проект – „Изкуство на отворените врати”, превърнал се в ежегоден фестивал. Най-различни творци се събират и правят всякакви изкуства – пърформанси, инсталации, фотографии. Бела още не е била на този фестивал, но вече е в главата й това да се случи. Снима графитите – цветни, разнообразни, съчетали многообразието на 20-и и 21-и век, и сложени върху фасади от три столетия по-рано. Фотосите се събират в още една папка с име „Врати”. Няколко седмици по-късно осъзнава, че има два комплекта „Врати” и че трябва да ги сложи едни до други. Прави го.

 Пътешествията и писанията

Всъщност това са два съвсем отделни процеса. Пътешествието носи в себе си. Може би го осъзнава най-силно след като завършва всичките си висши образования, които е захванала едно след друго. Всичките три са в Технически университет в София, включително и докторат, част от който приключва успешно във Франция. Въпреки това не продължава в нито едно от тези направления. Само по едната специалност – звукотехнология работи известно време в радио. Така сбъдва друга детска мечта – работата на пулт, която си изживява своето време и вратата там вече е затворена. Но само, за да се отвори друга – тази към пътешествията. Оказва се свободна, приключвайки един  договор на едно работно място. То много й харесва, но изкушението да си подаде молбата за напускане, за да си вземе колелото и да случва мечтите си, надделява. Така започва първото пътешествие по българските фарове. Явно апетитът идва с яденето. Бела не се спира. Всяко лято фаровете на някоя държава биват посетени от нея. Писането пък си идва още от тийнейджърска възраст, когато почти няма човек, който да не е пописвал стихове или проза като млад и развълнуван от живота, любовта и други глобални въпроси. Осъзнава, че това е нещото, което трябва да прави на символичната възраст 33 години. „Беше преминаване  на някакъв праг, поредната врата. – споделя тя - До тогава се стараех фотографията да е моето призвание и насилвах тази си страст. До момента, в който осъзнах, че писането е нещото, за което съм на тази земя. Фотографията просто го прегърна. Много е спокойно като минеш отвъд този праг и знаеш защо си. Всичко се порежда много лесно след това”.

Фаровете

Освен фотография и писане, друга страст на Бела са фаровете. Обиколила е всички в България. Някои от тях вече не съществуват. „Фарът на нос Екрене е погубен от свлачище. Буря отнася навигационен знак на Царево. Бела осъзнава колко преходно е дори онова, което изглежда устойчиво в човешките представи. Извън страната ни тя успява да вдъхнови и други колоездачи и заедно в тяхната компания те стигат до фаровете в Румъния, Черна гора, Хърватска, Словения, източното крайбрежие на Италия, Гърция, без някои острови. Преходите им продължават до фаровете в Ирлания. „Макар и нито един от нас да не е професионалист и да не разполага със специално колело, етнусиазмът се оказва решаващ. – разказва Бела - Аз ги запалих с моя, но те са имали много горим материал в своите души, за да се включат така самоотвержено.”

Следва...

Едва ли Бела ще спре да изследва света. На дневен ред сега е да направи пътешествие  отново край българските фарове, но не с колело, а с малка експериментална лодка, да ги види от гледна точка на мореплавател. Няма да зареже и колелото, следващото велопътешествие ще я отведе в Литва, Латвия и Естония. Има да довършва четири книги, една от които с други автори – все жени. Дамският проект включва художнички, текстовете са готови, работи се по графиките.

Ирландските странствания ги досъбира в отделна книга, а румънското пътешествие ще са публикува и на румънски. Така Бела ще излезе от родната територия не само със странстванията си, но и с творчеството си. 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase