Снимка: Nasimo.org 123456789101112

И сигурно са прави – Nasimo, познат още като Nast, Naste и Naster, е един от първите и вероятно най-разпознаваемият уличен и графити артист в България.

Диша спрей вече повече от 15 години и историята му се простира назад до средата на 90-те, върху десетки влакови вагони, хиляди стени и платна. Рисувал е навсякъде, където е стъпил. По няколко пъти.

Стилът му трудно се побира в едно изречение, защото всъщност е неописуем – толкова огромно е разнообразието от образи, идеи и изразни средства в творбите му.

След две изложби у нас и експозиции във Великобритания, Канада и др., той представи „V.I.T.R.I.O.L.” в галерия 1908. Заглавието е абревиатура на латинската поговорка Visita Interiora Terrae Rectificando Invenies Occultum Lapidem, означаваща алхимичната формула “Изучи вътрешността си и ще откриеш скрития скъпоценен камък”.

Съдържа 20 платна, изпълнени с маслени бои и спрей. Изобразяват Бойко Борисов като Кръстника, Азис като Горгона Медуза, Мона Лиза с очите и устните на Леонардо да Винчи, Барак Обама като Мики Маус.

Герои в нея са попкултурни икони (Мерилин Монро, Банкси, Шон Пен, Пако Рабан), религиозни фигури (Исус Христос, Прабхупада, Майка Тереза) исторически личности (Моцарт, Никола Тесла, Толстой, Васил Левски) и др.

Смели, иронични, изненадващи и хипнотизиращи. И чудесен повод да си поговорим с автора за миналото, настоящето и бъдещето... 

Как започна да рисуваш?
Без много-много да го мисля. Всичко тръгна от подбудите ни да вандалстваме и рушим вече изграденото. Беше 1995-а и тогава не знаехме какво е графити – просто пишехме по стените имена на групи като Guns'n'Roses, Metallica, Sk8 or Die и подобни...

А кога станаха графити?
Scum беше човекът, който ми подаде първия спрей. Към графити минахме към 1998-а. Дотогава си бяхме заблудени...

Помниш ли първия легален графит?
Мисля, че първият легал беше в Търговище на един тенискорт, където имахме разрешение. Някъде 99-а. Правихме го със Scum, тогава рисувахме предимно заедно. Бяхме копирали някакви букви от списание и бяхме добавили character (нещо като анимационен образ – бел. авт.) от снимка. Oбщо взето тогава се учeхме и не бих се хвалил с тези си проекти. Все пак почнахме с рисуването от стените, а не от листа...

А кога се роди култовото ND 2 ND (NTN Crew)?
В Търново 2 години след това.  Заедно с Ndoe (сега част от DRS – бел.авт.) го измислихме в Плевен. Ndoe имаше жестоко иновативен стил, той внесе свежест и в моя, повлия ми много благоприятно. Първо станахме добри приятели и по цял ден бяхме заедно. Беше съвсем в реда на нещата да направим графити-crew. Включихме и нашите приятели, които се зарибиха покрай нас – Porn, Zero, Stain, Erka и Ghost. Това беше ND 2 ND. Идеята ни беше, както при влаковете се правят парчета от край до край, така и ние да разпръснем графитите си от край до край по цяла България.

Малко хора знаят, че в зората на масовия интернет у нас вашият сайт беше в класацията на най-добрите и посещавани графити сайтове в света...
Да, имахме такъв период, когато графитите не бяха толкова популярни, камо ли пък в интернет. Един приятел в Търново почваше да се учи да прави сайтове и вече имаше няколко проекта с флаш анимация. Беше се вдъхновил от нещата ни и така излезе първият ни сайт. За нула време стана толкова популярен, че писаха от няколко американски списания за него и имаше по минимум 1000 влизания първите месеци след пускането му. Само от чужбина...
 
Кога ти беше последната бомба (нелегален графит – бел.ред.)?
Миналата година покрай проекта LOV YOU лепяхме огромни плакати из София. Иначе драсках нелегално последно в Канада, пак миналата година. Там беше малко спек, че ако ме бяха хванали, щях да го ям...

Ръката не се спира, а?
Ха-ха, да. Ама на повечето места е доста опасно и забранено. Пък и хората, като те видят със спрей в ръка, си мислят, че си терорист.  Улицата дава по-голяма свобода и затова я предпочитам винаги... Но, честно казано, напоследък имам повече идеи за галерии, отколкото за улични стени. Може би това е еволюцията... Да не ти се яде вече излишен бой, ха-ха.

Колко пъти си ял бой, колко пъти са те арестували – разкажи история от годините, в които единственото ти лице беше character-a със спрей вместо уста и нос...
В онези години си беше доста опасно и това беше причината да се скатаваме. Веднъж се случи случката след една пиянска вечер в Търново. Бяхме се начаткали, а когато се напиеш, знаеш, че мисловната дейност не върви... Драскахме тоалетната на една дискотека, но ни помирисаха и за няколко секунди дойдоха. След още няколко бяхме на земята, а спрейовете ни – в шефовете, които бяха бивши полицаи. Тогава доста ни биха и ни заключиха цяла нощ да стоим в тоалетната. Взеха ни паспортите. След това ни накараха да изтъркаме всичките графити по коридора. А те не бяха никак малко. Тогава обаче доста от приятелите ни се притекоха на помощ и само за няколко часа излъскахме всичко...

Можеш ли да обясниш на човек, който не ви осъжда като вандали, но който не разбира този риск, защо точно го правите?
Заради тръпката и за да разрушим старата измършавяла система. Може би славата е била също причина. Тогава най-вече чувствахме, че това е нашата задача. Хранехме се от обезумелите погледи на хората, след като видят къщата си омазана от горе до долу с цветни букви на сутринта.

Как направи прехода от стените към галериите? Как те убедиха да си покажеш лицето?
Никога не съм мислил нещата толкова напред. Всичко се случва винаги съвсем естествено и ненасилствено, това е якото на графити-арта - че носи свобода. Вероятно е повлияло и образованието ми – в университета рисувахме много платна и беше въпрос на време да пренесем графитите върху канавацата. Не че преди това не осрахме целите стени на факултета...

Рисунките ти винаги имат много силна лична позиция и провокативни образи. Как се раждат?
На първо място стоят идеите. Първо винаги засявам семенцето, а след това се оставям в ръцете на Висшата Сила да ръководи ръката ми. Често почвам да рисувам, без да знам какво правя. След това се отдалечавам и виждам, че е излязло нещо, което се опитва да ми хареса.

Как се роди V.I.T.R.O.L.?
Идеята ми дойде още миналата година, докато бях в Канада. Преди 2-3 години имах големи личностни проблеми, които бяха почнали да ми пречат. Не намирах отговори и това ме накара да се обърна навътре. И когато останах сам със себе си, започнаха да се нагласят нещата в главата ми. С тази изложба исках да провокирам хората да направят същото. Да покажа доказали се вече личности, които са се себереализирали и са оставили нещо за всички след тях. Идеята не е да копирам дадена личност, или да идолопоклоннича, а да накарам хората да се събудят от дълбокия сън на илюзията и да разберат, че всеки един от нас носи гениалното в себе си. Затова най-специалното „платно“ в изложбата представляваше... обикновено огледало.

Кой от изобразените образи те вълнува най-силно?
Всички тези личности са ме спечелили по един или друг начин, защото са доказали, че Бог е реалност и че само чрез него ние можем да направим живота си стойностен. Исус Христос, Никола Тесла, Леонардо да Винчи, Васил Левски, Майка Тереза, Прабхупада и Толстой са главните. Освен тях има и негативно показали се личности, защото бялото не може да се оцени без черното.

Какво те провокира?
В последно време мега сънят, в който живеем – пред компютъра, пионки в ръцете на подивели от жажда за власт политици и алчни типове. Промиват ни мозъците с помия и ние губим идентичността си, губим традициите, които са ни оставили предците ни, губим връзката с природата и с Бог, и със себе си.

Как минават дните ти между изложбите?
Сега намирам време за себе си, чета и се разхождам сред природата. Далеч съм от големия град. Имам приятели, с които мислим по един начин и се опитваме да живеем спокойно и чисто. Рисувам само когато имам какво да кажа. Не се занимавам с нищо друго.

Интервю с Nasimo от 2001 чети тук!

„V.I.T.R.I.O.L.” е в Галерия 1908.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase