Още една крачка към установяване на причините за аутизма

След като учените установяват, че разстройствата от аутистичния спектър не са вследствие на ваксините, е време да се разкрие истинският им произход. Благодарение на първата по рода си програма, разработена от Принстънския университет и фондация Simons в Ню Йорк, САЩ, учените разполагат със значително обогатен генетичен фонд. Той помага за по-доброто дефиниране на 400 – 1000 гени, които биват идентифицирани като рискови фактори по отношение на заболяването. 

За да съберат впечатляващия генофонд, изследователите провеждат задълбочени анализи на човешкия геном, като започват с функционалната мрежа в мозъка. Това помага за установяване на начина, по който гените работят заедно в молекулните мозъчни вериги. 

Изследователският екип също така използва и данни от предишни експерименти, чиито фокус е насочен към начина, по който гените работят в целия организъм. 

Взети заедно, специалистите биха могли по-добре да видят гените, които се „включват“ във всяка клетка в определени моменти - както по време на развитието ни, така и при генетичните нарушения, които се случват в мозъка на засегнатите от разстройство от аутистичния спектър.

Специалната машина след това е в състояние ефективно да анализира повече от 100 млн. взаимодействия между гените и да избере кои са тези, които съответстват на аутистичните разстройства. Това води до идентифициране на 2500 гени, които могат да бъдат потенциални причини за развитие на аутизма.

Тези следи могат да помогнат на изследователите да навлязат по-дълбоко в генетичната база на аутизма и дори да доведат до разработването на нови техники за диагностика и лечение. 

Макар да е вероятно не всички 2500 гени действително да са свързани с разстройствата от аутистичния спектър, откритията могат да помогнат за „осветяването“ на няколко гени, които са свързани тях. 

Данните са публикувани в Nature Neuroscience.

Още полезна и любопитна информация, свързана с новите проучвания, четете в рубриката "Акценти" на Puls.bg