Най-смъртоносният морски маршрут в света през 2026 г.: Над 300 атаки и десетки загинали

Най-смъртоносният воден басейн тази година не е Ормузкият пролив. Поредица от нападения в Черно море е отнела живота на повече хора, отколкото атаките срещу корабоплаването в рамките на конфликта между Иран и САЩ; това води до нарушаване на търговските маршрути и засилва напрежението за НАТО. Руските сили вземат на прицел търговски кораби, превозващи износ на хранителни стоки от Украйна през Черно море. От своя страна, Украйна също атакува руски плавателни съдове в другия край на морето, използвайки дронове, пише WSJ.

В отговор, корабоплавателните компании до голяма степен избягват водите край Украйна и Русия, за да се предпазят от нападения. Въпреки това, атаките се разпростряха и към акваторията на Румъния и България – държави, членуващи в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) – като през последния период се случиха поредица от смъртоносни инциденти. Според данни на компанията за морска сигурност Ambrey, през тази година в Черно море са извършени над 300 нападения. По информация на Турската асоциация на корабособствениците, платформата MarineTraffic и местните власти, тези атаки са довели до смъртта на повече от 30 моряци, а над 20 други са в неизвестност.

За сравнение, от началото на конфликта между САЩ и Иран в края на февруари, в Ормузкия пролив и по-широкия регион на Близкия изток са регистрирани около 130 нападения, при които са загинали 25 моряци (по данни на Международната морска организация).

През октомври, при атаки срещу дузина плавателни съдове край бреговете на Румъния и България, близо половината от случаите са завършили със смърт, изчезване или нараняване на моряци. Някои европейски лидери свързват тези нападения – случващи се в непосредствена близост до територията на НАТО – с Русия. Москва отрича да е замесена. Тези събития съвпадат с нарастващ брой нарушения на въздушното пространство, кибератаки и актове на саботаж по източната граница на военния съюз – действия, които европейски представители приписват на Москва.

Румъния и България са особено уязвими

Румъния и България са особено уязвими спрямо руската агресия, тъй като техните въоръжени сили и структури за гражданска защита са сред най-слабо развитите в Европа. Съюзниците от НАТО насочват ресурси към региона, за да окажат съдействие. В понеделник Европейската комисия обяви планове за ускорено създаване на център за морска сигурност в Черно море предвид неотдавнашните атаки в региона, но не посочи Русия като отговорна за тях.

Черно море има значително стратегическо значение като връзка между Европа и Азия. Шест държави – България, Грузия, Румъния, Русия, Турция и Украйна – имат излаз на него, което осигурява достъп до жизненоважни международни търговски маршрути. В продължение на месеци след мащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г., Черно море беше арена на военноморски действия и атаки срещу търговското корабоплаване, но с времето военните действия там затихнаха. Руските военни кораби се оттеглиха в пристанищата си и под международен натиск престанаха да атакуват търговски плавателни съдове, превозващи зърно и други хранителни продукти от Украйна. Държави в Африка и части от Близкия изток разчитат на украинската реколта, за да изхранват населението си.

Неотдавнашното засилване на насилието доведе до рязък спад в търговската дейност в Черно море. Според Global Fishing Watch – неправителствена организация, която следи морската активност – броят на корабите, навлизащи през Босфора, е намалял с 41% през октомври в сравнение със същия месец на предходната година, а общият брой на преминаващите съдове в двете посоки е спаднал с 38% за същия период.

Преди руското нахлуване в Украйна през 2022 г. Черно море беше оживен морски път с интензивен трафик във всички посоки. След 2022 г. маршрутите на търговските кораби в Черно море се промениха, но като цяло останаха стабилни до настоящата година. През това лято украински атаки с дронове принудиха Русия да спре повечето превози за няколко месеца. През последните седмици корабите, пътуващи към и от Украйна, Румъния, България, Турция и Грузия, се движат предимно близо до бреговата линия, за да се предпазят от руски атаки.