Владислав Петков

Историята е толкова гадна и лепкава, че чак ми е неприятно да ви я разкажа. Все пак ми се иска да ви предупредя…

Та, в един такъв горещ, гаден и лепкав следобед, след като час по час изпускам автобусите от София за Севлиево, решавам, че вече е време да се прибера. С Емо съм (не може да не го познавате) и пред нас стои въпросът – ще ни вземе ли такси от “Раковски” до Централна автогара. Не си мислете, че това е излишен въпрос, ние си го задаваме не случайно…

(Голяма скоба – от любимите ми. Предната вечер две таксита отказаха да ни вземат от хотел “Принцес” и да ни закарат на “Константин Величков” и “Пиротска”. Когато спряхме трето такси, Емо (не може да не го познавате) застреля шофьора с въпрос от упор: “Можеш ли да ми кажеш защо никой не иска да ни вземе?”.

Шофьорът, който (после видяхме) гледаше, говореше и шофираше като пиян, се почувства малко виновен и ни каза да се качваме. По път ни обясни защо не искали да ни вземат, изсмука си го от пръстите, а и лекцията му се простря чак до променящите се ценности на новото поколение… Все пак беше добряк, закара ни човекът, а и си заслужи бакшиша…)

Та, лепкав следобед на “Раковски”. Отиваме до спряло такси, питаме шофьора, каза да се качваме. Намеква нещо за много пари, че ще ни иска – мисли, че отиваме на море. Струва ми се забавен. Кара ни за 2 лева и нещо до Автогарата, изпраща ни по живо, по здраво и изказва съжаление, че не му даваме 100 лева, а само два. Викам си – и тоя е добряк, пък и е по-забавен от предния.

И така, купувам си билет, отиваме до автобуса и чак тогава се сещам, че ми няма едната чанта. Тя не че е пълна с кой знае какво – учебници и теми, останали в София от кандидат-студентската ми кампания. Не си спомням точно какво има в нея, за да ме е яд, освен едни теми, които не са мои и които трябва да върна.

Ако не е до тях, няма и да я потърся скапаната чанта. Псувам се хубаво, псувам и лепкавия следобед, псувам автобуса и таксито. Има време, та се връщаме пред Автогарата. Вече започваме да въртим телефони, когато таксито – същото, дето ни докара – влиза с бясна скорост и май даже бибитка. Евала, викам си, това е човек на място…

Отиваме при него, подаваме му още 2 лева и се пресягаме за чантата, като вече благодарим. Той обаче казва: “Два лева няма да стигнат, дай 10-ачка”. Викам си, тоя пък не спря да се шегува, много свестен тип. Той обаче гледа тъпо и сурово и не дава чантата. Чак тогава разбирам, че не се шегува. Емо (не може да не го познавате) започва да се разправя, аз стоя настрани, не ги обичам тия работи.

Шофьорът разправя, че имал поръчка до “Люлин”, дето щял да смъкне 6 лева от нея, а я зарязал и дошъл да връща чантата. Граждански дълг имал, трябвало да сме му благодарни. Много даже трябвало да сме му благодарни.

Бая пъти каза за гражданския си дълг, колко добър бил, как можело да хвърли чантата. И все повтаря “Вади десетачката”. Сеир стана, като на село.

Оня вика, вика, пък подкарва колата. Ние го гоним. (И това заради скапаните теми – щото и аз имам някаква си там гражданска съвест и трябва да ги върна, на когото са си). Казваме му, че чантата не е важна за нас и че не си струва 10-те лева. Той това и чака: “Как да не е важна, билетът ви е тук”.

Бръква в чантата и от един от джобовете вади билет – стар – за 10 лева. Чак тогава схващам защо все повтаря тая десетачка. Ей това е, казвам си, човек на място – с гражданска съвест и дълг.

Бръкнал в чантата ми, видял, че има с какво да ни изнудва и тогава решил да се върне. 10 лева са това – повече от един курс до “Люлин”. Добряк излезе верно – само срещу 10 лева приспива гражданската си съвест.

Вадя му аз сегашния си билет. Той се изненадва и се ядосва. Казва, че щял той да си чете учебниците, гушва чантата и пак подкарва колата. (Тази картина всъщност е апотеоз на съвестния гражданин!)

Пак тичаме след него. Емо (не може да не го познавате) вади 10 лева, подава му ги и взима чантата. Оня казва, че се излагаме и че сме неблагодарни. Абе, пак той излезе добрякът!

Накрая казва, че ще пие две бири за наше здраве… и отпрашва. Да пие! Да му е сладко! Да спи спокойно гражданската му съвест! Само за 10 лева при това…

Забравих всъщност обещаното в началото предупреждение. Номерът на таксито е 02/91091.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase