И вчера така. Влезе за кафе и излезе с краставици.

Той, естествено, също беше там. Като я видя, на гърба му поникнаха зачатъци на криле.

Най-обичаше да я зяпа от щанда с бисквити. Надникваше тайно иззад вафлите с фъстъци и й хвърляше морни погледи.

Тя пък се опитваше да не му обръща внимание. Все пак, не върви да се гледаш влюбено с разни там хора докато си пазаруваш консерви с риба тон. В собствен сос.

Разминаваха се в тесния магазин и си говореха мълчаливо. Той предпочиташе да я наблюдава в очите, а тя го гледаше в отражението на витрините.

Сърцето й биеше толкова силно и шумно, че веднъж касапинът на щанда за месо си помисли, че едно от шилетата в хладилната камера е още живо и припадна. Наложи се да го свестяват с вода и да налагат цицината на главата му със сурова пържола.

Не й харесваше така. Според нея далеч по-мъжко поведение би било да я тръшне на щанда с пъпешите и да й нареди да се омъжи за него моментално и безапелационно.

Тя, естествено, нямаше да се съгласи, щото кой се жени вече, но кога друг път щяха да я тръшнат върху щанд с пъпеши, сорт „медна роса“?

Никога.

Нямаше обаче как да иде и да му го каже. Просто не се сещаше с какви думи да облече предложението си.

Извинете за безпокойството, господине, виждам, че всеки ден пазаруваме заедно. Изпитвам неотложна нужда да ме тръшнете върху пъпешите, ако нямате друга спешна работа, ще кажете вие, че е най-удачният комуникационен вариант.

Но е някак груб. Недодялан. Тя не обичаше така.

И ето, че вчера настъпи промяна.

Котка ли ви е ухапала, внезапно прозвуча глас иззад нея, а тя толкова се слиса и стресна, че бутна цял рафт с подправки и милиони шишенца се сгромолясаха на пода, създавайки илюзия, че е настъпило Второто пришествие.

О, ъ, ааа, таквоз, обобщи ситуацията тя, опитвайки се да изплува от океана с чубрица и дивисил.

Имате драскотина на ръката. И мойта ме е хапала доста. И петел ме е хапал, допълни гордо той и дори й показа белезите.

Колко интересно, развълнува се тя. Някой път трябва да ми разкажете какво НЕ ви е хапало. Но сега съм заета, сложи край на общуването тя.

Не й хареса накъде тръгна разговорът – ако продължаваше така, в скоро време щяха да седят на стълбите пред магазина и да си показват раните по коленете - като другарчета от трети клас. Не че тя нямаше какво да му покаже, но не си представяше любовта толкова травматично.

Той обаче не се даваше лесно. Стоеше срещу нея и преглъщаше тежко. Очите му се бяха изцъклили, адамовата му ябълка препускаше нагоре-надолу и общият му вид бе на задавено с жилава трева теле.

Зле ли ви е, попита тя, защото беше рядко проницателна, а той измуча немощно. Било му топло, й обясни, и отиде по-далеч. Не понасял жегата – карала го да се поти като животно.

Очите й се разшириха и тя се разхълца. Май предпочиташе да й говори за петли.

Довиждане, каза тя и се фръцна към щанда с месото, а той се завтече след нея.

Нямал това предвид, опита се да поправи положението той, но тя беше твърде заета в пазаруването на свински хапки, за да слуша невнятните му брътвежи, и му го каза.

Права сте, оклюма унило той. Винаги съм се държал като кух пън, продължи безмилостно, а тя се почувства като безсърдечен злодей, който има навика да закусва с топли пеленачета.

Е, не си толкова зле, мина на „ти“ тя, за да разчупи глетчера, заседнал временно между изпълнените им с копнеж сърца.

Мислиш ли, обнадежди се той и я хвана за рамото. Веднъж една ми каза, че съм лигав плазмодий, илюстрира полярността в отношенията на хората към него, докато й мачкаше здраво ключицата.

Със сигурност е била някаква гъска, влезе в тона му тя и го нежно го помоли да пусне раменната й кост, ако си е свършил работата с нея.

Извинявай, сконфузи се той, но събра смелост и й предложи да я придружи през останалата част от обиколката й из магазина.

Напазаруваха заедно. Имаха общи вкусове, установи с радост тя. И котки обичаше.

А криминалета четеш ли, възкликна тя внезапно, докато той посягаше към едно парче синьо сирене.

О, да, обичал. Падал си по такива, в които главният герой умира мистериозно във втора глава – със забита в далака арабска кама. Тя изцвили щастливо и го тупна между плешките. В отговор той изпръхтя и я плесна по врата. Любовта гореше с всички сили.

На касата им се наложи да платят тринайсет бурканчета с чубрица, деветнайсет – с розмарин, осем – с бял пипер и цели двадесет и седем – с червен.

Вечерта прекараха заедно. Ядоха синьо сирене и си показваха белезите. Навсякъде.

Преди да заспят, я погледна. Трябва да ти кажа нещо, изфъфли той и сърцето й пак заблъска.

Давай, каза тя, защото беше смело момиче и често й се случваше да чува какво ли не, особено като идеше да си плаща тока.

Като те видях днес, ми се прищя да те тръшна върху пъпешите, призна си той. Добре, че не го направих, допълни, като видя оцъкления й поглед.

И заспа.

Още от мен

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase