Клиентите в Париж: Les Misérables*

Гордият парижанин намира за ужасно унизително да се държи като обслужващ персонал
8 фев 2010 15:44,
82
Клиентите в Париж: Les Misérables*
Снимка: БГНЕС

Париж е в лошо настроение. Навъсеното стоманеносиво небе, изглежда, непрекъснато ръси суграшица.

Сена, придошла и изпълнила коритото си, се промъква по пътя си през града като сприхава жена с твърде тесни обувки.

Януарската депресия дори е изсмукала част от блясъка на пищните светлини на Айфеловата кула, оставяйки я да изглежда, поне отдалеч, по-скоро като евтина, изоставена коледна декорация.

Може да е градът на романтиката и Мека на туризма, но точно сега Париж изглежда и се усеща сякаш повече не желае да бъде безпокоен да си върне чара.

Не че този град е известен точно с усета си за добро обслужване, пише в репортаж ВВС.

Клиентът в Лондон, казват, винаги има право, но в Париж той или тя са съвсем малко повече от дразнител.

Преди няколко месеца си счупих крака на ски и се оказах напълно зависима от таксиметровите услуги в Париж.

Поклащайки се едва-едва на патериците си след семеен обяд в местен ресторант, махнах на първото такси.

То се приближи, хвърли поглед на шината на крака ми и ме подмина, подвиквайки: „Не качвам сакати. Патериците ти може да ми повредят тапицерията“.

Леко изумена, махнах на следващото такси и любезно попитах шофьора дали мога да седна отпред, защото е по-удобно за крака ми.

„Няма да си пререждам цялото такси, за да те кача теб“, отвърна той. „Всичките ми неща са на предната седалка“.
След като потегли с мръсна газ, видях, че на предната седалка има един сгънат вестник.

Шофьорът, който ме качи, беше достатъчно любезен, макар бележка на гърба на седалката да ми напомни да проявя разум да не си насилвам късмета.

„Не използвайте мобилния си телефон в това такси, то дразни шофьора ви“, предупреждаваше написаната на ръка бележка.

При тези обстоятелства, въпреки че си плащах за услугата, се оказах неспособна да помоля очевидно много чувствителния шофьор да намали гърмящия рап.

Факт е, че парижките работници във всяка сфера на услугите просто не отговарят на англосаксонската максима, че „който плаща – той поръчва музиката“.

Революцията от 1789 година е отпечатала понятието за равенство дълбоко във френската психика и гордият парижанин намира за ужасно унизително да се държи като обслужващ персонал.

Тази неделя един парижки приятел чакал на опашка на сергия за плодове и зеленчуци на местния пазар. Когато му дошъл редът, поискал връзка праз лук.

„Те са на другия край на сергията“, отвърнал раздразнено търговецът. „Направете едно упражнение и си я вземете сам“.

Подтекстът не може да се сбърка: „Аз не съм ти роб“.

Рецепционистката от кабинета на моя доктор беше изключително мила, когато се срещнахме на улицата – шегуваше се и любезно ме попита за счупения ми крак.

Обратно зад бюрото си обаче е буреносен облак. Няма дори намек, че ме познава, камо ли приятелска усмивка.

На улицата е ясно, че сме равни, но обратно в клиниката – в некомфортната позиция на предоставящ услуга и клиент – рецепционистката се притеснява от потенциална промяна на силите и моментално смачква всяко евентуално допускане за подчиненост.

В Америка келнерът ще дойде до масата ти в ресторанта и ще каже, че името му е Джо. Тук келнерът очаква да се обръщаш към него с Monsieur, точно както той се обръща към теб. Още от самото начало се дава ясно да се разбере, че никой не е по-високо от другия.

Може би парижаните просто са честни. В крайна сметка нашият американски келнер Джо ни обещава „да си изкараме страхотно“ просто защото иска добър бакшиш, а в Париж да ти предоставят качествено обслужване, е въпрос на лична чест.

В пекарната до нашия офис продавачката губи минута и половина, за да ми завие кифлите в елегантна фуния, макар да знае, че ще я разкъсам в секундата, в която напусна магазина.

Когато поискам от зарзаватчията авокадо, той ме пита кога смятам да го ям, преди търпеливо да опипа всичките в щайгата, за да открие това, което е най-подходящо за съответния ден.

Миналата седмица, докато чаках в ръмящия сумрак за такси, за да ме прибере вкъщи след поредния преглед, реших да се подслоня в скъп магазин за дрехи наблизо.

Взех вълнена рокля, наложих я на себе си и се погледнах с одобрение в огледалото.

Асистентката в магазина, която незаинтересувано правеше балони с дъвка, ме огледа и поклати глава.

„Дори не си го помисляйте“, каза безцеремонно тя. „Не и с този огромен, дебел крак“.

*"Клетниците", фр. ез.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


82
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
78
0
 
0
 
! Отговори
мм преди 13 години
извинявам се, източникът е бил цитиран"пише в репортаж ВВС"
77
0
 
0
 
! Отговори
мм преди 13 години
изпуснал съм начлото на линка. Както и днес бг началото на статията и името на автораnews.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/8500246.stm
76
0
 
0
 
! Отговори
мм преди 13 години
ето тук е и оригиналът на статията ..news.bbc.co.uk/2/hi/programmes/from_our_own_correspondent/8500246.stm
75
1
 
0
 
! Отговори
Do Jenata zad shtand преди 14 години
Ti ne si dobre. Naprotiv, statiata e absolutno tochna i do poslednia detail. Tezi neshta sa ejednevie za vsichki koito jiveiat v paris
74
0
 
0
 
! Отговори
Жената зад щанда преди 14 години
Още до като четях статията си помислих,че само Англичанин може да каже подбно нещо.Всеизвестна е е Английйската непоносимост към Французи и всичко свързано с тях,но това ,което казва автора на статията не я прави повече истина.Лошото е ,че такива небиваливци лесно са чиста монета за хора нямали допир с описваната обстановка. Франция и французите като цяло са изключително възпитани.Обслужването е винаги е безупречно.Пълно безумие е горенаписаното.
73
0
 
1
 
! Отговори
парижанин преди 14 години
Богатите скиорки-англечанки- Новите клетници на Париж? Ха-ха
72
0
 
0
 
! Отговори
az преди 14 години
da be da... usmivka?? v paris se dyrjat ujasno s turistite.... i az predi da otida si misleh 4e 6te bude mnogo romanti4no... da ama ne!!! be6e pove4e ot otvratitelno!
71
0
 
6
 
! Отговори
масса преди 14 години
Някой по-надолу беше абсолютно прав, за французите има голямо значение какво *** стои пред тях. На надути американки и англичанки, не чакайте да покажат уважение. Обърни се към французина с усмивка и той ще ти се усмихне - проверено много пъти - действа.
70
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 14 години
Френската ривиера е може би най-приятното място за лятна ваканция на Земята.Страхотна храна,вина,море,приятни хора.Обслужването също е на високо ниво.Е не е като в Лондон но на "верните" места е почти същото.
69
3
 
0
 
! Отговори
XAAXXAXAAX преди 14 години
KAK SAM GO NADARVIL ISKAM VSI4KI FRENSKI YSTI DA POEMAT GOLEMIA *** KAKTO SE KAZVA XAAXAXXAXAXAXAXAXAHXAHXAXAHXAHXAHHXAXAHXAH BAH MAMU ISKAM DA Y4ASTVAM V FRNSKI *** FILM BRAT4E DA VIDAT GOLQMATA AIFELOVA KULA OT BG XAXAXAXAXAXAXAXAXAAXXAXAXAXAXAXAXAXA
68
0
 
4
 
! Отговори
глупости преди 14 години
Само не разбрах къде отиде равенстовто, като таксиджията е казал "не качвам сакати"?Равенството е в Щатите - таксиджията няма и да си помисли да каже такова нещо, защото ще значи край на нормалния му живот - уволнение, банкрут, може би и затвор.
67
0
 
0
 
! Отговори
Анонимен преди 14 години
E,тц тц вече и Франция не е достатъчно красива за "елитарния" ни вкус, ама къде сме ний, къде са те...пък къде съм аз, къде сте вий..Доларът е цар. Американците пък са надути ***, заобиколени от сажди и мексиканци. Ние пък сме селяни, заобиколени от ***
66
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 14 години
Питаш ли ги тях като дойдат в БГ :)
65
0
 
3
 
! Отговори
Анонимен преди 14 години
Да дойде тук за да пише за България и ще си подаде оставката...
64
1
 
3
 
! Отговори
Доларът е цар преди 14 години
Изобщо не ми грее за надутите франсета!колкото по-глупав е човек толкова повече се надува.Аз си живея при келнера Джо и си му давам бакшиш дори и когато виждам,че го прави само заради бакшиша.Важното е да си върши работата,а не да ми чупи френски стойки.Ето затова обичам Америка и живея вече дълго тук и НЕ обичам Франция,колкото и красива да е,като страна(което е доста относително всъщност)Надути *** заобиколени от арабска ***!
63
0
 
1
 
! Отговори
ppancho преди 14 години
Това е абсолютно вярно: ))А цените са направо фантастични.Миналата година в Париж взех такси от паркинга до айфеловата кула-15евро.Така се случи ,че след 3-4 часа взех такси приблизирелно от съяото място-познайте 5.80евро на връщане.А сервитъорите: )))еее ,книга бих написал за тях.А една продавачка в МОЛ-а на Дефанс на молбата ми за помощ се ококори и попитанещо като:Ми що да ти помагам: )))приличаше на Мис Пиги.Много са забавни тея француззи.Най много обичат да те таксуват...
62
1
 
0
 
! Отговори
журналя преди 14 години
Тази статия е превод от BBC, защо не си пишете източник?
61
0
 
1
 
! Отговори
Sgt. Pepper преди 14 години
Само ще отбележа, че има огромна разлика между Париж и останалата част. В провинцията, особено в малките градове, са по-затворени към външните хора, но пък далеч по-малко изнервени. Във всички случаи, животът е сто пъти по-спокоен и пълноценен.
60
2
 
2
 
! Отговори
vazmutena преди 14 години
Az nikoga niama da zabravia kak na pazara v BG razni prostovatichki prodavachki mi se karaha i me narichaha selianka (!) samo zastoto ne iskam da vzema tehnite razvaleni praskovi a iskam sama da si gi izbera, kakto vinagi pravia v normalnite darjavi... dobre che ne jiveia v BG!
59
0
 
1
 
! Отговори
Анонимен преди 14 години
Луи де Фюне изигра манталитета на средния французин.

Спонсорирани публикации