ТАКА Е.....НЕ Е ЛЕСНО С ТОПКА ДА ТЕ УДРЯТ В ГЛАВАТА.

Много е *** горкия! 145 къв е тоя спам бе:)

...........това е бъдещия спортен министър.....ха...ха....ха...ха....хаааааааа............

Докторе,освен алма ти матерна що не взема и да ти нахонориусам каузата

Хахахаха ... Доктор Хонорис Кауза .... не знае какво е това компютър. Представяш ли си ? Полиглот бил даже ?! Сам тайм уин, сам тайм люн ...

***, ***, че чак вдлъбнат. Футбол и интелект са две напълно изключващи се понятия!

*** по *** най ***

До "отворения" с чаршафите дето е налескал:Само от тия ти чаршафи си личи и твоята простотия и наглост(досущ като на "доктора")А тоя *** *** колкото е постигнал за това да орезели България не постигнал с футбола! Където и споменете Стоичков извън България, ако се сетят за него , първо ще видите иронична насмешка в очите на хората !"Камата: Twitter и Facebook? Какво пък е това? "Е това е едиственото нещо достойно за уважение в тоя *** . Без ирония .

Тои е едно доказателство ,че футбола и мозька нямат нищо общо !

Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Той е един от най-успелите български футболисти, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.Съдържание [скриване] 1 Биография 1.1 Ранни години 1.2 ЦСКА, Златна обувка, дебют за трикольорите 1.3 Трансфер в Барселона 1.4 Световни финали 1994, спечелване на Златната топка 1.5 Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал 1.6 Завръщане в ЦСКА 1.7 Кариера в САЩ 1.8 Състезателна кариера 1.9 Успехи 1.9.1 С Национален футболен отбор на България 1.9.2 С ЦСКА 1.9.3 С ФК Барселона 1.9.4 С Парма 1.9.5 С Ал Насър 1.9.6 С Кашива Рейсол 1.9.7 С Чикаго Файър 1.10 Индивидуални награди 2 Треньорска кариера 3 Противоречия 3.1 Доктор хонорис кауза на Пловдивски университет 4 Източници 5 Външни препраткиБиография [редактиране]Ранни години [редактиране]Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичният гранд ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава отромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.ЦСКА, Златна обувка, дебют за трикольорите [редактиране]Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу *** на Белгия.През сезон 1989/90 печели приза Златна обувка за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.Трансфер в Барселона [редактиране]Заради доброто си представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. Дрийм Тийм, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.Световни финали 1994, спечелване на Златната топка [редактиране]Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българският футбол.През лятото на 1994 година, националния отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - Златната топка.Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал [редактиране]Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска *** а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион Енио Тардини в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.Завръщане в ЦСКА [редактиране]През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.Кариера в САЩ [редактиране]През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.През лятото на 2007 дава интервю за сп. Макс, което става повод за негодувание сред футболната общественост. В него той прави някои скандални изказвания: Всичко това е инсинуация на нашите прости журналисти. Проста, проста тъпотия. За това, когато ги набият, и така се изкефвам... направо ми става кеф. Имат синдикат на журналистите и се защитават. От кое? От гаргите. Само тормоз за такива ***. Тормоз. И някакъв, където беше писал за Димитър Пенев... Е, какъв е Димитър Пенев един от всичките треньори. Това е Димитър Пенев. Един от многото, които съм имал. С тази разлика, че покрай нас стана треньор. През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.Състезателна кариера [редактиране]Златната топка връчена на Христо Стоичков, 1994Фланелката на Христо Стоичков с подпис и пожелание в музея на ФК БарселонаБутонките с които Стоичков е вкарал своя гол 100 за БарселонаКариерата на Христо Стоичков като футболист: Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола Завод Юрий Гагарин (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол ЦСКА (София) 1985/86; наказан УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия) Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8) Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола За Купата на България има 27 мача и 10 гола. За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА). За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма). За УЕФА има 2 мача за ЦСКА. За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона. За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона. За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола. За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола. За Купата на Италия има 1 мач. За Суперкупата на Италия има 1 мач.Общо има 606 мача и 292 гола в кариерата си !Успехи [редактиране]С Национален футболен отбор на България [редактиране] Бронзови медали Четвърто място на FIFA World Cup USA'94 .С ЦСКА [редактиране] Шампионска титла на България 3 (1987, 1989 и 1990). Купа на България 4 (1985, 1987, 1988 и 1989). Суперкупа на България 1 (1989). Голмайстор на България 1989 г. 23 гола 1990 г. 38 гола КНК 1989 г. Полуфинал 1989 г. Голмайстор със 7 гола 1990 г. Златна обувка на Франс футбол 38 голаС ФК Барселона [редактиране] Титла на Испания 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998). КЕШ 1 (1992). Суперкупа на Европа 1 (1992). Суперкупа на Испания 4 (1991, 1992, 1994 и 1996). Кралска купа на Испания - 1 (1997). КНК - 1 (1997).С Парма [редактиране] Суперкупа на Италия - финалист (1995).С Ал Насър [редактиране] КНК на Азия - 1 (1998).С Кашива Рейсол [редактиране] Купа на Япония - 1 (1999).С Чикаго Файър [редактиране] Купа на САЩ 1 (2000).Индивидуални награди [редактиране] 1989 г. Футболист номер 1 на България 1989 г. Голмайстор на КНК 1990 г. Златна обувка (Голмайстор на Европа) 1990 г. Футболист номер 1 на България 1991 г. Футболист номер 1 на България 1992 г. Сребърна топка на Франс футбол 1992 г. Златен онз на Онз Мондиал 1992 г. Футболист номер 1 на България 1994 г. Златна топка на Франс футбол 1994 г. Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола 1994 г. Сребърен онз на Онз Мондиал 1994 г. Бронзова топка за играч от СП САЩ'94 1994 г. Спортист номер 1 на Балканите 1994 г. Спортист номер 1 на България 1994 г. Футболист номер 1 на България 2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на БългарияТреньорска кариера [редактиране] На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България. На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку. На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро. На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсия в контрола, играна на стадион "Местая". На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София. На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута. На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г. На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София. На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП. На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП. На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб Селта, гр. Виго, Испания. През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.[1]Противоречия [редактиране]Доктор хонорис кауза на Пловдивски университет [редактиране]През ноември 2011 Стоичков получава почетното звание доктор хонорис кауза на Пловдивския университет Паисий Хилендарски. Мотивите на университета са, че Стоичков е най-успелият български футболист и един от най-известните българи в света, както и, че [п]одкрепата му е високо ценена и винаги търсена при организацията и реализацията на обществени или държавни актове.[2]Няколко дни по-късно, като реакция на това решение, социологът и ръководител на катедра Критическа и приложна социология Цветозар Томов обявява публично, че напуска Пловдивски университет. В откритото си писмо до ректора на университета Томов пише Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. [...] Случаят с г-н Стоичков обаче е връх на тази срамна традиция предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек. Според Томов случаят унижава не само ректора и членовете на академичния съвет на Пловдивски университет, които са пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти, и завършва с думите, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем. Писмото среща бърза реакция сред потребителите на социалната мрежа Facebook, където е първоначално публикувано.[3]Източници [редактиране]