Близо 30 години изминаха от демократичните промени в Източна Европа. Но те не са достатъчни. За изграждането на едно демократично общество са нужни 60 години, прогнозира навремето един германски социолог. Може би е прав.

Надали някой е искал да поставя под въпрос самочувствието на източноевропейските страни-членки на ЕС. Въпреки това унгарският премиер Виктор Орбан използва гостуването си в централата на баварския Християнсоциален съюз, за да заяви ясно, че неговите сънародници смятат мюсюлманските бежанци за мюсюлмански завоеватели.

"Ние не искаме такова нещо", заяви той. Освен това Унгария нямало да се остави да бъде принуждавана да прави нещо, което не иска, заяви той за вестник "Билд". Неговата страна заслужавала много повече уважение и респект - така пък Орбан отговори на критиката на председателя на социалдемократите Мартин Шулц.

Източните срещу западните ценности

Няма спор: ЕС се разцепва политически. При това страните от бившия източен блок копнееха да станат членове на Общността. И оттогава изминаха само 25 години, припомня "Дойче веле". Междувременно ЕС среща все по-сериозни проблеми със своите млади членове. И обратното. Полша и Унгария одобряват брюкселската общност на ценностите само като дойна крава. Те категорично отхвърлят брюкселския централизъм и съзират заплаха в мултикултурализма на Западна Европа. Вместо това във Варшава и Будапеща се издигат новите стари ценности - родината, христянската вяра, семейството. Същите политически обществени идеали изповядват Чехия и Словакия. Постепенно възникна едно контрадвижение срещу отворените западноевропейски общества.

Зад него се крие следната идея: в безкрайно глобализираното съществуване на преден план трябва отново да застане нацията. Така Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС дефинират ценностните стандарти за унгарската нация по новому. Те се опитват да превърнат сложния и изпълнен с усещането за заплаха свят в по-лесен. Същия курс е поел и полският премиер и председател на партията "Право и справедливост" (ПиС) Ярослав Качински. И двамата управляват автократично и изобщо не крият своите резерви спрямо западните общества. Виктор Орбан кръсти своята нова Унгария "нелиберална държава", а Качински нарича своите държавни промени "една добра промяна". Създава се впечатлението, че на Изток предефинират европейската идея.

След социализма дойде неолиберализмът

Вследствие на това в източната периферия на ЕС се наблюдава значителен завой на дясно. Този завой е свързан само частично с икономическото положение. Предположението, че разтърсената от кризи икономика и безработицата насърчават националистическото съзнание бързо може да бъде опровергано - например в Чехия. Страната отбелязва икономически ръст от почти пет процента, а безработицата от три процента е най-ниската в целия ЕС. Това обаче не осуети чешкия завой на дясно. Подобно е развитието и в Полша. През 1990-те години средният поляк печелеше само една дванадесата част от това, което печелеше средният германец. А през 2016 година - една трета. Въпреки това национализмът в Полша е в подем. А "Ню Йорк Таймс" писа, че "популизмът се е настанил в Източна Европа".

Това се дължи на факта, че след 1990-та трансформиращите се източноевропейски страни не преминаха през една социалдемократична ера, твърди известният полски политолог Пьотр Бурас. Според него, неолиберализмът изведнъж е навлязъл изцяло в раздробеното от комунизма общество. "Нямаше социална държава, синдикатите бяха слаби и капитализмът навалезе безпрепятствено. А всичко това остави дълбоки следи. Например комплекса за малоценност на тези общества, който съществува до днес", казва той. Писателят Земовит Шчерек казва, че поляците гледат на себе си така, както Западът гледа на тях. "Те се чувстват малко бедни, малко изостанали и неефикасни."

Полша: склонност към аутизъм

Миналата седмица новият полски премиер Матеуш Моравецки направи първата си чуждестранна визита. Не в Брюксел, а в Будапеща. И това е ясно политическо послание: Унгария е по-важна за Полша от ЕС. След това той посети и колегата си в Словакия. В Полша всъщност почти не се надигат гласове, които да призовават страната да обърне гръб на ЕС. Но въпреки това Варшава се държи като чуждо тяло в европейското семейство.

Много хора смятат, че ЕС им отнема достойнството, казва полската писателка Инга Ивасьов. От Запада идвали само "ограничения, проблеми и морални упреци". "В Полша все още не се обсъждат теми като равнопоставеността, светската държава и правата на малцинствата", твърди писателката. Вместо това - в ерата на ПиС- поляците са заети най-вече със самите себе си. И тази склонност към аутизъм се забелязва отчетливо в юбилейната 2018 година, когато Полша отбелязва възстановяването на държавния си суверенитет преди 100 години. Нацията е мащаб за всичко. Варшава не иска поучения от Брюксел или Берлин. А правосъдието, според логиката на ПиС, се е подчинило на "волята на народа". Зад всички нови феномени на десния завой стои усещанато на поляците, че винаги са били жертва. И отговорът им гласи: патриотизъм и национализъм.

Унгария: несигурна национална идентичност

Унгария върви по същия път. Премиерът Орбан назначава в правосъдната система и администрацията само верни хора. Ректорът на Централния Европейски Университет в Будапеща Майкъл Игнатиев казва, че представата, че политическата промяна през 1990-те години ще бъде последвана от демократична конституция, пазарна икономика и мултикултурализъм е били погрешна. Основаният от унгарско-американския ивнеститор Джордж Сорос университет е известен по цял свят. Това учебно заведение е трън в очите на Виктор Орбан. "В него следват онези, на които унгарците нямат доверие. Джордж Сорос е символична личност на онзи финансов капитализъм, за когото популистите твърдят, че застрашавал традициите", писа през декември списание "Шпигел".

И тук културната битка дава дълбоко отражение върху колективната идентичност. Унгария става независима държава едва през 1920 година. Младата нация се откъсна от Австро-унгарската империя и имаше да наваксва по отношение на идентичността. Завръщането на Орбан към "унгарските традиции" вдъхва на много унгарци сигурност и стабилност. Или както пише "Шпигел", той създава един свят "без чужденци, без биоманиаци и брюкселски чиновници".

Преди 25 години мнозинството от умните европейски глави изобщо не предполагаше, че в източната периферия на ЕС може да последват подобни развития. Приемането на демократичните стандарти и свободната пазарна икономика, с или без социални елементи, минаваха за закон. През 1990 година германският социолог Ралф Дарендорф опроверга това становище. Той прогнозира, че за изграждането на едно демократично общество ще се необходими 60 години. Сега тъкмо отличниците сред новоприетите страни-членки доказват, че пътят към храмонизирането на Европа е дълъг.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase