Изследователският подход – пътят на обучението по математика

При преподаването по математика в училище трябва да се въведе изследователският подход, а броят на часовете да бъдат увеличени. Матурата по математика след 12 клас трябва да е задължителна най-малко поради факта, че математиката е най-изучаваният предмет в средното образование и в университетите. Това е категоричното мнение на проф. дмн Николай Николов, зам.-председател на УС на Съюза на математиците в България.

Проф. Николов работи в Инсититута по математика и информатика при БАН, бил е ръководител на националния ни отбор по математика за Международната олимпиада по математика (2008 г.– 2013 г.) и благодарение на него нашите момчета и момичета се връщат с медали от престижните състезания.

"Математиката не бива по никакъв начин да се приравнява с останалите предмети. Тя е начин на мислене", обясни пред Dnes.bg  математикът.

По думите му нужна е смяна в системата на обучението - трябва да се въведе изследователски подход – децата да достигат сами до изводите с помощта на учителя.

"Факт е обаче, че математиката трудно може да бъде направена много атрактивна. Колкото и да ни се иска, няма как да се преподава привлекателно например косинусовата  теорема. Ако обаче децата сами правят верни заключения, ще им бъде много по-интересно и ще бъдат доволни от себе си", настоя той.

"Да се въведе изследователски подход го изисква самото време и не трябва да обвиняваме, че децата са незаинтересовани", мотивира се професорът. Математическата колегия е готова да приеме това предизвикателство.

В тазгодишната матура за 7 клас задачите бяха формулирани по малко по-различен начин. Ученикът трябваше да разбере какво го питат, на места с усилия, и като не се следват стереотипите се получават недобри резултати, смята проф. Николов.

"Склонен съм да подкрепя по-нестандартното задаване на въпроси, но това трябва да се направи по-плавно. Отклонението от стереотипа е даже препоръчително, трябва да се проверяват мисловните реакции на учениците в по-нестандартни ситуации. Ако такова нещо се беше случило на матурата след 12 клас, нямаше да му се обърне толкова внимание, защото основният интерес на родителите е насочен към изпита след 7 клас, където родителите все още се чувстват компетентни да дават оценки. Би трябвало след многото слаби оценки тази година да са направят съответните изводи, явно учениците не са напълно готови да възприемат така поднесени задачите", смята той.

"Няма смисъл да изпитваме децата на много неща, а на по-малко, но по-добре усвоени знания. Не виждам нищо лошо да се ползват и помощни матерали (както за първи път бе разрешено тази година)  –  това е изпит и човек "блокира", разсъждава математикът.

Той смята, че вторият модул на изпита след 7 клас може да остане само за предварително посочени гимназии, към които традиционно има по-голям интерес. По този начин обичайната истерия около изпита ще намалее.

По въпроса за конфликта на интереси при съставяне на задачите в матурите за 7 клас, проф. Николов заяви, че не вярва това да е направено с умисъл, но затова трябва да се произнесат съответните институции. За съжаление, общественото внимание бе насочено към този въпрос и към въпроса за евентуално изтичане на информация, а бе подминат основният въпрос за състоянието на образованието по математика и затова как да се подобрят нещата.

Резултатите ни по математика не са добри и стават все по-лоши през годините, това го показват и резултатите ни на тестовете на PISA. Дали нацията ни не се обезсилва интелектуално, е риторичният въпрос на професора.

Негативната циклична последователност – по-слаби университети, по-слабо подготвени учители, по-слаби ученици  – е налице.

"Ако се направи външно оценяване на завършващите студенти, ще видите, че резултатите няма да се окажат много по-добри, а може и да са по-лоши", предполага математикът.

Той е категоричен, че има нужда от актуализиране на учебните програми и планове, но трябва да се усъвършенства и самият образователен процес, в който учениците следва да играят по-активна роля. Промените обаче трябва да се правят внимателно и с премерена честота.

"При математиката е много важна ролята на учителя, който ще постави задачата, ще подтикне учениците да изследват различните възможности, да изкажат хипотези, да представят аргументирано гледната си точка и в последна сметка ще насочи учениците сами да открият за себе си математическата същност. Затова обаче самият учител трябва да бъде подготвен", обяснява проф. Николов.

Той смята, че няма нищо лошо да приложим успешен модел, преди следвахме отчасти руския.

"Има държави с традиции в образованието и не виждам нищо лошо да използваме в голяма част техните учебни програми, планове и учебници. Има германски модел, френски модел, има и успешни модели на по-малки страни – например Финландия. Избираме един модел, ако е нужно, адаптираме го, но малко, и не го смесваме с други модели", обяснява проф. Николов.