Само 7% са чуждестранните студенти у нас, може да са 40%

Базата в много ВУЗ-ове е от 60-те години, нужна е модернизация
8 юни 2023 21:56, Анисия Иванова
8
Само 7% са чуждестранните студенти у нас, може да са 40%
Снимка: Bloomberg TV Bulgaria

Интернационализацията на висшето образование в България е много важна крачка за повишаване на качеството, но за съжаление голяма част от факторите, от които зависи, явно не считат, че това е толкова важно. Ние имаме само 7% общ брой на чуждестранните студенти в България, голяма част от тях са от Европейския съюз, от Гърция в специалности като медицина и фармация. Има огромен потенциал и ако това не бъде поставено като стратегически приоритет, той няма да се реализира. Това каза доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет към СУ “Св. Климент Охридски”, в предаването „Бизнес старт” с водещ Христо Николов.

"Надявам се, че във всички спешни мерки, които трябва да бъдат предприети от новото правителство, някой ще обърне внимание на висшето образование. Защото колкото по-рано започне същинската му трансформация и интернационализация, толкова по-силни ще са ефектите за всички сектори на икономиката”, подчерта доц. Георгиев.

Много се надявам, че някой някога ще обърне внимание не само на нормативната база в сферата на образованието, но и на инфраструктурната. В университетите бяха инвестирани средства в центрове за компетентност, за върхови постижения, но това е капка в морето в цялостната инфраструктура, с която разполага висшето образование. Сградата на Стопанския факултет, например, е бивше общежитие на 68 години. Тоест тя няма как да бъде модерна сграда, отговаряща на стандартите, ако не бъдат направени доста сериозни инвестиции в тази посока, посочи събеседникът.

"Ние се опитваме вече доста години да привличаме магистри от чужбина - както от традиционни, така и от нови пазари, да записват програми в България. Самият процес, по който един чуждестранен студент, особено извън Европейския съюз, кандидатства, трябва да му се признае диплома за бакалавър и така нататък е толкова тежък и толкова некоординиран, че всъщност това се оказва занимание, което само най-мотивираните кандидати успяват да преминат. Само ще ви дам пример – един студент от Индия записва магистратура при нас и този процес отнема с всички стъпки 16 месеца, докато, за да запише магистратура във Великобритания, му отнема 3 седмици”, разказа доц. Георгиев.

Според него е много важно да привлечем повече международни студенти, защото те идват с опита си и магистрите идват с опита си от обучението си като бакалаври.

"Всъщност това, което трябва да се опитаме да направим, е да привличаме поне толкова студенти от чужбина в България, колкото наши гимназисти отиват да учат навън”, допълни събеседникът.

По думите му трябва да направим едно от двете неща  - или казваме, че не искаме да се интернационализираме и почваме да затваряме или да сливаме университети, или си поставяме за цел да привлечем студенти от един пазар, който е хиляда пъти по-голям от националния - а именно от целия останал свят.

"Според мен второто е по-правилното, защото има редица държави, които имат дял на чуждестранните студенти от 30-40%. Потенциалът за нашата държава за чуждестранни студенти е пет-шест пъти по-голям от настоящия”.

За последните десет години системата на висшето образование като цяло е доста по-напред от състоянието, в което беше, бизнесът гледа по друг начин на партньорството си с университета и например нашият факултет има близо 200 споразумения с компании и институции, като се създават цели програми съвместно с работодателите. Все повече трябва да се мисли и да се работи в посока на бизнес към науката, категоричен бе събеседникът.

Какви са критериите, които покри Стопанският факултет към СУ “Св. Климент Охридски”, за да получи акредитация от АМБА, която е една от трите големи акредитационни агенции в света за бизнес училища и какви са ползите за студентите от тази акредитация може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


8
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
5
0
 
0
 
! Отговори
Единственият плюс преди 10 месеца
за завършилият висше образование у нас чужденец е ниската му цена.Иначе то е калпаво,а и след като се върне в страната си,ще трябва да държи приравнителни изпити,за да придобие правоспособност да упражнява придобитата професия.Е,може за някои от дивашките страни(ние сме в горната им граница),да е повод за гордост.
4
0
 
2
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
То и 100% може да са....
3
0
 
5
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
40%, а? И къде ще учат в Нов български? Където нивото е като в квартална гимназия в нормална държава. Или те ще идват тук както лятото идват на Слънчака, само за евтиния алкохол и купона и като бонус ще взимат една хартийка, която се води диплома и не важи извън България.Вдигнете нивото на образованието, направете го адекватно и тогава чакайте студенти дошли да учат. А до тогава ще преподавате на хора дошли за купона.
2
0
 
12
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Този доцент се е побъркал. Сигурно не е виждал университет извън България. И естествено лъже. Няма страна, където да има 40% чуждестранни студенти. Работя на запад в университет. По правилата на университета за чуждестранни студенти са отделени 5% и още 3% се допускат ако са живели повече от три години в страната и са завършили средното си образование в страната. И това се прави именно защото чуждестранните студенти, плащайки по-високи такси намалят нивото на университета.
1
7
 
6
 
! Отговори
Анонимен преди 10 месеца
Да и се възраждат традициите от соца полуколониални и плебсови единици от майната си, да си купуват дипломи в България. А българските студенти им преподават разни лелки стискайки гъ33ери за пенсия и разни самозаблудени новозавършили. И цикъла се затваря, с тази разлика, че през соца висшето беше безплатно, но трудно се влизаше и завършваше. Иначе някои продължават да си четат лекциите от 70-те и още се самонадъхват колко са велики. Затова няма един български ВУЗ в топ 100, а са след 100 нататък.