Бежанец не е просто човек, който бяга от голяма опасност, а човек, на когото обществото признава право на защита.

Според конвенцията за закрила на бежанците от 1951 година бежанец е лице, което „при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения...“

За 2009 г. до момента 767 души са потърсили закрила в България, съобщиха на пресконференция от Представителството на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) в България. От тях 255 са получили статут (39 – бежански, 216 – хуманитарен).

Признатите бежанци са от Афганистан, Етиопия, Ирак, Сирия, Судан или лица без гражданство.

Татяна Вълчанова, координатор на проучването на ВКБООН представи доклада на организацията за 2008 година за това как живеят бежанците и търсещите убежище в Централна Европа.

Животът на бежанците в България не е лек. В доклада на ВКБООН те сами говорят за проблемите си.

Продължително задържане

Системно биват задържани хора при опит да влязат незаконно в страната ни.

Лицата, които са подали молба за убежище, по принцип трябва да бъдат освободени и прехвърлени в някой от приемателните центрове на Държавната агенция за бежанците.

Практиката обаче е те да бъдат задържани в специалния дом за временно задържане на чужденци в Бусманци.

Освен това търсещите убежище не получават ясна информация за своето законово положение и своите права, липсват преводачи (особено от редките езици).

„Аз съм бежанец, не съм извършил престъпление, защо ме държат в този затвор?“, пита млад афганистанец.

„Тук съм с мъжа ми и малките ми деца повече от месец. Защо ни заключват? Ние не сме престъпници. Не искам децата ми да растат между затворнически стени!“, казва отчаяна жена от Централна Азия.

Центърът за задържане не е предназначен за деца, няма и условия за бременни жени.

Нова фасада отвън, стари хлебарки отвътре

След като бъдат прехвърлени в приемателните центрове в София или Баня, проблемите на бежанците не свършват.

Условията за живот са отчайващи. Хората спят в олющени стаи върху стари легла с мръсни дюшеци. В центъра в Баня няма дори достатъчно топла вода.

От хората се очаква сами да се грижат за всекидневните си потребности, но това е невъзможно, защото липсват кухненски уреди и перални машини.

Навсякъде пъплят хлебарки и дървеници. Търсещите убежище се притесняват за здравето си.

В центъра в София се правят ремонти, но засега само по външната част на сградата – на прозорците и фасадата.

Как се оцелява с 55 лева на месец?

Толкова е помощта, която бежанците получават на човек на месец. Жени споделят, че децата им остават недохранени и едва свързват двата края.

Ситуацията излиза от контрол, ако някой от семейството се разболее.

Здравните работници искат да им се плаща в брой, защото не са запознати с осигурителния статус на търсещите убежище или заради корупция. „Лекарите казаха, че ми правят услуга, като ми взеха 200 долара вместо 100 лева, защото те не били обменно бюро“. (100 лева са около 70 долара – бел.ред.)

„Имам две ръце. Дайте ми работа, за да мога да се грижа за семейството си, не искам да живея като просяк“, споделя баща на две деца от Сирия.

По време на процедурата за убежище на бежанците не им е позволено да работят. Те все пак го правят, за да оцелеят, излагайки се по този начин на открита експлоатация.

Езикът и жилищата – основните предизвикателства пред интеграцията

Имаме програма за интеграция на бежанците (въведена през 2006 г.), но тя е неработеща.

Програмата предвижда уроци по български език, дневни пари за обучение (1,5 евро за учебен ден), карти за пътуване за срока за обучението, социална ориентация, помощи за наем и консултации, такси за детски градини и еднократна помощ при напускане на приемния център.

Езиковите курсове обаче са организирани в работно време, а хората имат жизненоважна нужда да работят и предпочитат вечерни курсове.

Голям проблем се оказва и намирането на жилище, особено когато ксенофобията и расизмът на наемодателите се оказват пречка. В крайна сметка, ако намерят жилище под наем, те плащат повече от българите и биват мамени от хазаите си.

Анна Андреева от Държавната агенция за бежанците посочи, че средствата, които се осигуряват за квартири на бежанците, са увеличени от 150 лв. на 170 лв. на човек месечно.

Тя добави, че разбира забележките за финансовите средства за бежанците, но това са възможностите.

„Одобреният за следващата година бюджет на агенцията е 3 млн. лева – намален е с една четвърт в сравнение с този за настоящата година. Това също затруднява работата ни, но когато една страна е в криза, тя не може да си позволи друго“, каза Андреева.

Тя посочи, че ще бъде предприета законодателна инициатива по отношение на възможностите за образование на децата на бежанците.

Записването в училище е бавно и проблемно

Особено трудно става, когато децата нямат свидетелство от училищното си обучение досега. Курсовете по български език не се провеждат през цялата година. Когато семейството пристигне в „неподходящо“ време, децата не могат да почнат да учат езика.

Сериозна пречка за записване в училище се оказва организирането на тест за определяне на нивото на знанията им, без който те могат да бъдат записани само в първи клас, независимо от възрастта им.

Поради всичко това не е изненадващо, че посещаемостта на училище (основният инструмент за интеграция) сред тези деца е тревожно ниска.

*************

Съдбата на бежанеца и неговата история е неговата закрила, на която той може да разчита. Дори и най-нискостоящият в социалната йерархия гражданин на една страна е в по-добра ситуация от човека, който не по свое желание е напуснал родината си.

Дали се замисляме върху голямата разлика между избор и принуда?

Един бърз преглед на публикациите в медиите от последните години внушава следната идея: „Напират, напират...“

Бежанците са също като нас – хора с емоции и стремежи. Но не по своя вина те са загубили всичко – поминък, дом, близки, приятели, родина.

Бежанците са сред най-уязвимите хора на нашата земя. Те имат нужда от нашата закрила, помощ и толерантност.

Правото на закрила изключва разглеждането на бежанците като заплаха за националната сигурност и като заплаха въобще.

Културата на толерантност (която липсва у българите) предполага солидарност с бежанците и готовност за помощ.

Културата на толерантност ни дава гледната точка, от която става ясно, че този, който напуска страната си поради това, че не може да изповядва своята религия, има не по-малко право на закрила от тези, които са мигрирали заради по-нормален живот.

С една значителна разлика – за доброволните мигранти винаги има път назад.

За бежанците този избор не съществува.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase