Какви ще са икономическите последствия у нас? БАН с 3 сценария

Направен е обзор на предприетите монетарни и фискални мерки в държавите
13 апр 2020 11:48,
34
Какви ще са икономическите последствия у нас? БАН с 3 сценария
Снимка: БГНЕС

Три сценария за макроикономическите последствия у нас от борбата с COVID-19 предлага Институтът за икономически изследвания при Българската академия на науките. Експресният анализ е разработен на базата на информацията за разпространението на заразата и предприетите правителствени мерки, валидни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и съществени промени.

Още по темата


Първият сценарий допуска, че пикът на  COVID-19 у нас настъпва в средата на май
, няма втора вълна от заболели, мерките постепенно се отменят и през втората половина на годината икономиката функционира нормално. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на БВП от 2.4% и леко нарастване на инфлацията спрямо 2019 г. Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с влошаване на текущата сметка, основно заради слабия туристически сезон – предвижда се спад до 20 на сто.

Пазарът на труда ще изпита умерено негативен шок
, а безработицата нараства до 6.9%. Вместо балансиран бюджет ще има дефицит от 1.5% спрямо БВП, като той ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 2.5 млрд. лв. Фискалният и валутният резерв остават на приблизително същите нива, а правителственият дълг се увеличава до 21.7% от БВП.
 
Вторият сценарий предвижда пик в края на юни – средата на юли
с постепенна отмяна на мерките и възможно повторно въвеждане на някои ограничения. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на БВП с 4.3% и ускоряване на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят значително, а влошаването на текущата сметка ще е с повече от 1 млрд. евро, главно заради намален износ с 4.6% и спад на туристическия сезон с около 50 на сто.

Пазарът на труда ще изпита негативен шок
, като безработицата ще се удвои спрямо 2019 г. и ще достигне 10% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с 9%, докато разходите остават в рамките на планираните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към здравеопазването и социалното подпомагане за сметка на капиталови разходи. Бюджетният дефицит достига 2.5% спрямо БВП и се покрива с емитиране на нов дълг в размер на 3.8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 500 млн. евро, а правителственият дълг се увеличава до 23% от БВП.

Третият сценарий допуска пик на заболяването в средата на август
при периодично затягане и разхлабване на мерките. Вероятността той да се сбъдне е 20 на сто, а спадът на БВП в реално изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се ускорява до 5.2% на средногодишна база, като причините ще са в проблеми с предлагането на някои вносни стоки от първа необходимост. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е намаленото потребление и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за значително намаляване на обемите на външната търговия и влошаване на текущата сметка с повече от  2 млрд. евро, основно заради проваления летен туристически сезон - спад между 50 и 70%.

Пазарът на труда ще изпита силен негативен шок
, като безработицата ще достигне близо 350 хил. човека или 12% от работната сила. Бюджетните приходи ще са по-ниски от планираните с близо 10%, а разходите за подпомагане на различни уязвими групи, здравеопазване или програми за бизнеса ще се увеличават с 5.5% спрямо планираните преди актуализацията. Ще има и пренасочване на разходи, като капиталовите ще намалеят за сметка на текущите. Бюджетният дефицит ще достига 5% спрямо БВП и ще се покрие с емитиране на нов дълг в размер на 8 млрд. лв. Валутните резерви намаляват с около 1 млрд. евро, а правителственият дълг се увеличава до 26.5% от БВП.

Освен трите сценария, експресният анализ оценява и предприетите досега мерки спрямо тяхната бързина, дълбочина и обхват на приложение. Според икономистите на БАН актуализацията на бюджета, както и другите мерки във финансовата сфера са взети навреме. Макар обявените икономически пакети в някои от водещите страни да са 10 и повече на сто от БВП, в България фискалните мерки  са около 2%, което напълно отговаря на възможностите на страната ни и със сигурност ще търпят промени в хода на кризата, подчертават от Института. Оттам не изключват и вероятността от нова актуализация на бюджета, в случай, че се реализира втория или третия сценарий.

Положителна е и оценката на решението да се увеличи максималният размер на поетия нов държавен дълг до 10 млрд. лв., въпреки че е малко вероятно бюджетният дефицит да достигне такива размери и поетият дълг да се изхарчи. Адекватни са и мерките, предприети от страна на БНБ, предвид ограниченията на паричния съвет, като при задълбочаване на кризата може да се мисли и за промяна в минималните задължителни резерви, смятат икономистите.

Що се отнася до обхвата на предприетите мерки, отлагането на плащането на корпоративни данъци се възприема като широко и универсално средство, защото се прилага спрямо целия бизнес сектор. В същото време има и такива, насочени към определени уязвими рискове групи, с приблизителен обхват – например, патронажна грижа с доставка на храна и лекарства за самотни възрастни лица и хора с увреждания, хранителни пакети за социално слаби, еднократните помощи за самотните майки и др.

По отношение на мярката 60:40 в подкрепа на заетостта, икономистите смятат, че държавата може да е по-смела и категорична, като поеме сама 60% от заплатите, без да изисква участие и от бизнеса за запазване на доходите на работниците.

В заключение икономистите на БАН подчертават, че оптималните мерки за борбата с COVID-19 са свързани със съзнателно ограничаване на икономическата активност и намаляване броя на заразените. Проблемът с този подход е, че се отлага във времето постигането на обществен имунитет, но в зависимост от развитието на епидемията може да се мисли за циклично налагане или отмяна на ограниченията. Според учените за трайно справяне с инфекцията ще са необходими между 6 и 12 месеца, като този период може да се съкрати само при наличие на доказани медикаменти за лечение, доколкото откриването на ваксина се очаква да отнеме поне 1 година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase


34
Още от
Спонсорирано съдържание
Напиши коментар Коментари
8
0
 
12
 
! Отговори
Totenkopf преди 4 години
А на бас, че нито един от сценариите няма да е верен. Знаем как се "работи" в БАН. Клатикурници от класа. Номеклатурна ***.
7
1
 
12
 
! Отговори
Ром'с преди 4 години
Нашите ще свалят карантината когато СЗО я свали, те я въведоха веднага щом СЗО обяви карантина на 11 март при 6 заразени и умряла баба на 79 година у нас на 11 март. И тук сами не решаваме, таквоз чуство имам, че Бойко изпитва страх да приеме едно решение без да Е наложено или одобрено от някъде, я от Вашингтон, я Брюсселе, я от Берлин... . И най-интересното Е, че Бойко проведе тел разговор с Помпео на 9-10 март и 11 март нашите приеха карантината, както и когато Хилари идва-Белене, Байден-ЮП
6
0
 
26
 
! Отговори
еееее преди 4 години
Значи цял свят прогнозира пика в средата на април, според много данни дори пикът вече е минал, само в България се говори за пикове май, юни, август - вие нормални ли сте? Да не говорим, че много вирусолози изказват, че има много силна вероятност вирусът да е сезонен, което не означава, че умира или изчесва лятото, а че значително намалява степента на разпространение!
5
0
 
19
 
! Отговори
Българина преди 4 години
Дори не са близо до нито една цифра, ик катедра на БАН явно не струва, както и медицинската. Г да а Австрия към края на март безрабитицата е 12.5 ! Вие имате понятие какво ще се случи след слабия летенсезон и фалиралия автоклъстер? Само от там 400 хил. На борсата. Криете истината, но тя ще ви застигне
4
0
 
14
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
За тая ситуация да благодари специално на нашето прословуто евроатлантическо"семейство".А сега искат и в еврозоната да ни вкарат на юруш при тази обстановка.Няма значение какво мислят хората.Важни са на бай Оня началниците.
3
3
 
7
 
! Отговори
SS преди 4 години
Има и друг сценарий.Мерките да продължат повече от очакваното.Дефицит на стоки,безработица,гладни и отчаяни хора,ужасяваща престъпност,разпад на държавността.(мое мнение).
2
0
 
5
 
! Отговори
Маргинал преди 4 години
БНБ подготвя за печат дългови облигации, трипластови, ароматизирани с релеф и холограма.
1
0
 
16
 
! Отговори
Анонимен преди 4 години
А сценарий за пик Февруари 2022 направили ли сте?