"Борисов готов за смени в правителството". Това пише в днешния си брой вестник "Труд".  От стенограмата на заседанието на правителството на 26 ноември  става ясно, че премиерът Бойко Борисов има готовност във всеки един момент да бъдат сменени министрите, които "изостават". Борисов заявява, че отсега пенсионерите мога да очакват и великденски надбавки - заедно с вицепремиера Ивайло Калфин са си поставили тази цел.

Бойко Борисов е готов да ръководи и кабинет на малцинството, ако Патриотичният фронт оттегли подкрепата си, информира  "Стандарт". "Поел съм ангажимент да работя дори в правителство на малцинството в името на държавата и хората. Всеки човек или партия има право да ревизира и да прави това, което счита за добре за себе си", заяви премиерът. Той посъветва всички негови колеги от останалите партии да бъдат "по-тихи и по-мълчаливи" и да се опитат да запазят стабилността в държавата. И ги поздрави, че благодарение на наличието на кабинет и парламент ЕК одобри първата ни програма за следващия програмен период.

"ДПС подсигури резервно мнозинство на ГЕРБ", отбелязва "Сега". ДПС изключи от групата си в парламента двама депутати -  Гюнай Хюсмен и Муса Палев, и така подсигури мнозинството, ако във вторник съветът на Патриотичния фронт реши да оттегли  подкрепата си за кабинета. Без поддръжката на националистите мнозинството изпада в малцинство със 118 гласа. Ако при ключови  гласувания към тях се добавят двата гласа на изключените от ДПС,които остават в парламента като независими, плюс подкрепата на  напусналата БДЦ Анна Баракова, която системно подкрепя ГЕРБ, се получава мнозинство от 121 гласа. Формално подкрепата на  изключените от ДПС не може да бъде приписана на движението, тъй като те вече не го представляват. Хюсмен и Палев бяха изключени  заради неспазване на "джентълменско споразумение" да напуснат НС, където се озоваха благодарение на преференциалния вот.

"С показни акции към радикален ислям", коментира "Сега". Поредната показна акция на ДАНС срещу радикалния ислям отново повдигна въпроса - знае ли въобще агенцията какво се случва в  държавата и в частност в ислямските джамии, училища, фондации,  центрове за подготовка, в ромските гета и в помашките села. И ако знае, какво прави всеки ден и час, за да не допусне  радикализиране на местното население в посока тероризъм. Защото не бива да се забравяме, че влизането с гръм и трясък в джамиите постига точно обратния ефект -радикализиране и капсулиране. Сериозната пушилка, която от агенцията се опитаха да вдигнат,  явно цели да оправдае съществуването й и да се противопостави на очакваното превръщане на контраразузнаването в аналитична  служба и връщане на спецполицаите в МВР. Но освен това зад нея прозира тотална неспособност да се справят с опасни процеси като радикализиране на ромските гета.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) наложи грандиозна глоба от 758 380 лева на онлайн магазина еМАГ за две нарушения, пише на първа страница "24 часа". Първото и основното е за миналогодишния Черен петък. За него санкцията е 551 549 лв. след сигнал на потребители, които твърдят, че намалението на цените  е било фиктивно, защото преди това са били вдигнати. Това е рекордна санкция на КЗК след сигнал на потребител, а не на конкурент. Вторият сигнал е за промоцията "Една година emag.bg". Съмнението на потребителите е, че с рекламни послания се цели да се повлияе на икономическото поведение на хората, за да бъде предпочетен онлайн търговецът пред останалите конкуренти.

Черен петък до Коледа обявиха търговци след вчерашния урожай, отбелязва "Стандарт". Намаления до 70% препълниха молове и хипермаркети. Сайтовете за онлайн пазаруване отчетоха по 20  продажби на секунда. Печалбата от оборот е много по-голяма  отколкото от надути цени, споделиха продавачи.

"Къде ще отидат парите от КТБ", коментира "Капитал". Всички във финансовия и имотния сектор чакат инжектирането на 3,6 млрд. лв. от гарантираните депозити да раздвижи пазарите. За българската икономика 3,6 млрд. лева са нещо огромно. Това са близо 4,4% от очаквания БВП и почти колкото държавата смята да похарчи за здравеопазване през следващата година.

Това е и  сумата, която след 4 декември депозантите в Корпоративна  търговска банка, чийто лиценз беше отнет от БНБ, ще получат от  Фонда за гарантиране на влоговете в България. За около 15 години чрез събирането на квазиданъчна вноска 0,5% от всеки привлечен  от банките лев на годишна база той беше събрал 2,1 млрд. лева, които ще бъдат допълнени с още около 1,5 млрд. лева от фискалния резерв. И повечето от тези пари ще се изсипят ударно на пазара  в края на годината и ще търсят в какво да бъдат инвестирани или  за какво да бъдат похарчени.

"Страшен е не дългът, а какво символизира", коментира в "24 часа" Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика.  Правителството планира да поеме през 2015 г. нов публичен дълг от 8,1 млрд. лева. Размерът наистина е стряскащ, но не трябва да се забравя, че дългът сам по себе си не е проблемът, а е следствие на друг проблем - бюджетния дефицит. В периода  2009-2014 г. правителствата всяка година харчат повече средства, отколкото събират като приходи, и натрупаните дефиците за  периода, включително прогнозният за 2014 г., се очаква да достигнат малко под 9,6 млрд. лева.

В средносрочната бюджетна  прогноза са залегнали очаквания за натрупване на дефицити в  периода 2015-2017 г. в размер на близо 6,4 млрд. лева. Проблемът не е голямата емисия на дълг догодина, а че тя не променя  тенденцията от предходните години, напротив - тенденцията се  влошава. Средносрочната прогноза не представя решителни стъпки за бързо намаляване на дефицитите и дори преминаване към излишъци, които да бъдат използвани за намаляване на дълговото  бреме.

"Работодатели и синдикати искат еврото у нас от 2018 г.", съобщава "24 часа". Споразумение за заем до 500 млн. евро  подписаха вчера финансовият министър Владислав Горанов и вицепрезидентът на ЕИБ Ласло Бараняй. То осигурява средства, с които да се подпомогне усвояването на еврофондовете. Схемата предвижда частично покриване на българското съфинансиране по  оперативните програми за периода 2014-2020 г. Приоритетните области, в които ще се насочи ресурсът са регионалното развитие, транспорт и околна среда, както и избрани транспортни схеми.

Обръщение към кабинета и парламента обявиха вчера часове преди заседанието на тристранния съвет работодателите и синдикатите. На него бе обсъден проектът за бюджет 2015. Те настояват за  актуализиране на размера на минималната заплата, въвеждане на  минимално почасово заплащане, за съотношение между най-ниска заплата и социални помощи.

Синдикатите: Бюджет направен без мисъл за страната, акцентира "Дума". Бюджетът за 2015 година беше подложен на  унищожителна критика от представителите на КТ "Подкрепа", които  разпространиха свое становище, в което анализират рестриктивната политика на кабинета на Бойко Борисов. Като бюджет без мисъл за хората го определиха от КНСБ, откъдето също алармираха, че се  продължава политиката на рестрикции, намаляване на потреблениетои увеличаване на дефицита.

След като се запознахме с бюджета,  сме на мнение, че в него няма идея за реформа. Това заяви пред журналисти Константин Тренчев, президент на КТ "Подкрепа" след  вчерашното заседание на НСТС. Предложените параметри на бюджета на ДОО няма да решат въпросите с дефицита и демографската криза, но със сигурност ще инспирират социално напрежение, категорични са от "Подкрепа". Президентът на КНСБ Пламен Димитров подчерта,че трябва да се харчи, да има стимули за нарастване на потреблението, а в проектобюджета не се вижда нищо такова.

Пред "Преса" икономистът Лъчезар Богданов коментира проектобюджета за 2015 година. По думите му бюджетът не може сампо себе си да прави реформи. Те предполагат промени в много закони, а това правителство и този парламент нямаха много време преди съставянето на бюджета. В проекта за следващата година има амбиции за свиване на дефицита и стремеж към дисциплина в разходите. Похвално е, че има натиск за ускоряване на реформите. Богданов посочва здравеопазването като сфера, в която трябва да видим бързи реформи, генерални и дългосрочни промени. Нужни са механизми, които да стимулират както болниците и лекарите, така  и пациентите да ограничат максимално медицинските си потребности. Практиката, при която и двете страни не носят никаква отговорност за това колко пари харчат от здравната каса, трябва да бъде прекъсната.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase