Той никога не е бил министър и когато се кандидатира за първи път на френските президентски избори, всички му се присмяха. Беше прекалено закръглен, прекалено голям апаратчик, прекалено голям провинциалист. Но в края на една дълга надпревара и една предизборна кампания без грешки социалистът Франсоа Оланд беше избран за президент на Франция, пише ДПА.

"Аз съм онзи, когото вие виждате. У мен няма нищо изкуствено. Аз нямам нужда да се представям в друга светлина. Аз съм си такъв, какъвто съм - обикновен, прям и свободен", заяви Оланд.

В началото никой не очакваше президентски амбиции от този социалистически лидер, който беше начело на Социалистическата партия цели 11 години и който е депутат от Корез, аграрен департамент в Централна Франция. Оланд нямаше харизмата на бившия директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан, нито беше установил силна емоционална връзка с французите, като тази на неговата бивша спътница в живота, кандидатката на социалистите за президент през 2007 г. Сеголен Роаял.

Роденият на 12 август 1954 г. в Нормандия син на строг лекар от крайната десница и на социална работничка от левицата обаче започна предизборната си кампания, воден интуитивно от едно заключение - Франция е уморена от преливащия от енергия Никола Саркози, от неговата постоянна показност. Франция мечтае за един нормален президент.

Оланд преди всичко беше онзи антипод на Саркози, който обещаваше най-добре да "разкара" досегашния държавен глава от поста му, уверени бяха противниците на Саркози, прибягвайки до един от лозунгите на Арабската пролет.

С Оланд левицата се сдоби с един пораждащ доверие кандидат. През месеците на предизборна кампания начинът, по който французите възприемаха този 57-годишен мъж, се промени.

В работягата, който можеше да говори за данъци часове наред, французите откриха човек със силно чувство за хумор, откриха последователен в програмата си политик, демонстриращ борбен дух по време на митингите и отстояващ твърдо позициите си в хода на единствения дебат срещу Никола Саркози.

"Оланд се промени. Той сякаш влезе в президентския костюм с течение на времето", заяви неговата нова спътница в живота Валери Трирвильор. "Той е напълно готов за президентската длъжност", допълни тя.

До 14 май 2011 г. Доминик Строс-Кан беше фаворитът за президент на френските социалисти, социолози и на пресата. Но съдебните му проблеми проправиха пътя за Оланд.

Първите допитвания до общественото мнение го поставиха начело на предпочитаните за французите кандидати за президент от левицата. Даже първите допитвания го представиха и в най-добрата позиция измежду левите кандидати да победи Никола Саркози на президентския вот.

По време на цялата предизборна кампания Саркози упрекваше Оланд, че избягва въпросите, че се крие, избягва конфронтацията.

"Този човек не е нито хитър, нито циничен, той просто избягва нещата", обобщи биографът на Оланд Серж Рафи.

Избягване на нещата? Това определение било лепнато на Оланд още от детските му години, когато като ученик в религиозно училище той успявал да избегне наказанията на суровите си учители с усмивки и добри оценки.

След като се премести да живее в Ньойи, богатото парижко предградие, Оланд откри Париж, политиката и момичетата.

"В любовта и с момичетата е като с английския език. И в двете съм по-скоро в категорията на посредствените", признава Оланд за себе си.

Първоначално той не е нито левичар, нито анархист. Учи в Националното училище за администрация - люпилото за висши управленчески кадри. После постъпва на работа в Сметната палата и започва да пише "бележките" на Франсоа Митеран, избран през 1981 г. и единственият социалистически президент на Петата френска република, зародила се през 1958 г.

На 26 години Оланд се явява на парламентарните избори от традиционния избирателен окръг на бъдещия президент Жак Ширак.

"Кой сте вие?", го пита веднъж Ширак, който доста по-късно ще започне да твърди, че цени Оланд.

"Аз съм онзи, когото вие наричате лабрадора на Митеран", отвръща му тогава младият социалист.

Утвърден социалдемократ, заклет европеец, Франсоа Оланд израства в апарата на Социалистическата партия. Той се надява да влезе в правителството на Митеран, но уви. През 1997 г. нещата отново се повтарят. Оланд отново се надява да влезе в правителството на Лионел Жоспен след победата на левицата на парламентарните избори, но отново надеждите му са напразни.

Но всъщност провалите на левицата на президентските избори през 1995 г., 2002 г. и 2007 г. подтикват Оланд да се впусне в битката за президентския пост.

През есента на 2009 г. Оланд обсъжда с новата си приятелка Валери Трирвильор тази възможност и тогава политическата коментаторка му казва: "Ако мислиш, че си най-добрият, тогава давай".

"Той ми отговори: Най-добрият съм", спомня си Трирвильор. "За първи път го чувах да твърди това", признава тя.

След това изявление Оланд отслабна с 12 кила, като мина на сурова диета и намали сиренето, виното и шоколада. Той започна да носи нови очила и замени възшироките си костюми с добре скроени костюми по поръчка.

Така този любезен мъж, който избягва конфликта, искаше да покаже, че е солиден и упорит. Според неговия приятел, бившия министър Мишел Сапен, това са главните качества на Оланд.

Резултатът беше, че Оланд изненада мнозина миналата сряда по време на единствения дебат с Никола Саркози, като се показа по-нападателен от очакваното. А доскоро точно заради репутация му на човек на консенсуса именно на Оланд викаха Фланби /френска марка пудинг/.

"Оланд е неуловим", обобщава неговият най-голям син Тома. Според него това е качество, присъщо на свободните хора, на стратезите, които искат да разберат останалите, но и да имат преднина пред тях.

Победата на Оланд последва три последователни победи на социалистите на местни, регионални и сенатски избори. На тях поражение понесе десноцентристката партия на Саркози Съюз за народно движение.

Сега много французи признават, че на президентските избори са искали да покажат по-скоро червен картон на Саркози, отколкото да подкрепят активно Оланд.

Доскоро Саркози казваше, че онези, които ще гласуват за Оланд, ще получат Гърция, но предупрежденията останаха без резултат, след като Оланд се оказа прагматик.

Той обеща да постигне бюджетен баланс през 2017 г., главно като повиши данъците и като наложи таван на повишението на разходите с 1 процент на година. Но Оланд освен това обеща работа на 60 000 учители и да наложи 75-процентен данък върху доходите над 1 милион евро.

"Не съм опасен", заяви Оланд на финансистите от лондонското Сити по време на визита там през февруари. Тогава Саркози го обвини в непоследователност и че се държи като Тачър в Лондон и като Митеран в Париж.

Но спокойното държание на Оланд надделя над непрестанните и объркващи обрати в поведението на Саркози.

Още от началото кандидатът на социалистите се придържаше към своите 60 ангажимента за Франция и обещаваше да бъде президентът на икономическото възстановяване, на единството и на справедливостта.

(БТА)

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase