Барак Обама и Мит Ромни се впуснаха в сериозна и атрактивна битка за доверието на избирателите в провелия се късно снощи втори кандидатпрезидентски дебат в Хемпстийд, Ню Йорк.

Действащият президент успя да се реабилитира за нетипично плахото си и безлично представяне на първия дебат и с обичайната си енергичност се опита да защити своята програма, както и да покаже на своите съграждани какво е постигнал и какво още иска да постигне като държавен глава. Мит Ромни не остана длъжен на своя опонент и се опита да представи в най-добра светлина своите идеи, като в същото време не спести и критиките срещу Обама, като вечерта беше белязана от много нападки, прекъсвания и спорове по най-наболелите въпроси, които превърнаха дебата в много по-оспорван и ожесточен от предишния.

В крайна сметка и двете партии претендират, че са спечелили, но обективно погледнато, докато за републиканците оптималната оценка би било равенството, то в щаба на демократите могат да си позволят да обявят минимална победа, далеч не толкова убедителна обаче като тази на Ромни преди две седмици. Въпреки това увереността и дълбочината на думите на президента най-вероятно ще възвърнат вярата на хората, започнали да се съмняват в него, и най-вероятно ще отнемат така жизненоважния импулс на надеждата и доверието в Мит Ромни, от които той така отчаяно се нуждаеше преди месец и които успя да си осигури в последните седмици.

Дебатът се проведе в различен формат – въпросите бяха задавани от специално подбраната публика от необвързани и все още нерешили своя вот избиратели, като всеки от кандидатите имаше две минути за отговор, след което следваше дискусия по зададения въпрос. Дискусията бе открита с въпрос на младеж за бъдещето му с оглед на високата безработица в страната, с който двамата имаха възможността да изложат отново своите икономически програми за възстановяване на растежа и безработицата.

Мит Ромни започна предимно с критики към предишните 4 години, но не пропусна да спомене и своите основни идеи за развитието на икономиката – балансиране на бюджета, енергийна независимост чрез използване на природните ресурси на страната под формата на нефт и всички налични горива,  разширяване на търговските споразумения с Южна Америка, както и повече контрол над действията на Китай, които вредят на американската икономика.

Барак Обама още с първото си включване показа, че не смята да е пасивен и беше много по-убедителен в своето изложение, като акцентира върху спасяването на производството, по примера на спасената автоиндустрия в Детройт през 2008 г., инвестициите в образованието, включително изключване на банките и другите посредници от студентските заеми, както и съсредоточаването върху бъдещето и съответно върху зелената енергия, една от отправните точки на вътрешната му политика. Той също така заяви, че с прекратяването на двете войни и намаляването на военните разходи Америка отново ще има нужните пари да тръгне по пътя на растежа.

Именно ясно заявените цели на Обама обаче може би не му служат толкова добре, защото те са същите през последните 4 години, а икономиката, въпреки че успя да се възстанови от тежката криза, не се намира в много добро състояние. Безработицата е висока и неминуем бе въпросът, който дойде няколко минути по-късно от публиката – дали немислимо високите в момента цени за енергия са нормални според администрацията на Обама.

Ожесточен беше спорът по въпроса за данъците, като всеки от кандидатите имаше и свое тълкувание на предложенията на противника. Обама се съсредоточи върху повишаването на данъците на най-богатите чрез изтичане на приетите от Джордж Буш облекчения за хората с най-високи доходи, докато Ромни продължи със своята програма за намаляване на данъците на всички групи, както обаче и на всички видове облекчения. Според него това би могло да допринесе за олекотяване на дребния бизнес, който ще разполага с повече пари, но републиканецът изтъква това и като метод за намаляване на бюджетния дефицит. Той обаче за пореден път не отговори на конкретните въпроси какви ще са данъчните промени и как ще излязат сметките за балансиран бюджет в такъв случай, като по тази тема вече оставя сериозното впечатление, че не е подготвен.

В крайна сметка според анкетираните от Си Ен Ен тези два въпроса се поделят между кандидатите – с оглед на недостатъчно доброто представяне на Обама в последните 4 години избирателите гласуват повече доверие на Ромни по отношение на икономиката, но по отношение на доходите на средната класа доверието е в много по-голяма степен за Обама.

Основна роля в дебата имаха теми, които се отнасят до женската част от населението. След като по традиция демократите имат превес сред женските гласоподаватели, то в последните дни изненадващо проучванията показваха съвсем дребна разлика сред жените – 49 % за Обама срещу 48 % за Ромни. Обама защити повечето от правата на жените особено по въпросите за здравеопазването и специално женските проблеми в тази сфера, докато Ромни зае по-консервативна позиция. Той обаче беше по-оригинален по въпроса за неравенството в заплащането между двата пола, като макар да не отговори пряко, той очерта много правилно нуждата и от повече гъвкавост на работното място за жените.

Разбира се, неизбежен беше въпросът за приликите на Ромни с Дж. У. Буш, от които той се опита да се дистанцира, а по-късно се асоцира с политиките на любимеца на републиканците Роналд Рейгън, който също във време на проблеми успя да извади Америка от рецесията и да я върне към растежа, както Обама не съумява.

По въпросите за имиграцията и притежанието на оръжие двете партии имат много различия – Обама призова за контрол на нелегалните имигранти, но приемане на вече пристигналите, които не извършват криминална дейност, докато Ромни беше доста по-критичен към тях и заяви, че те трябва да заслужат гражданство или сами да напуснат. Обама беше нападателен, но не агресивен през цялата вечер и правилно отбеляза, че мнението на Ромни за позволените оръжия е било доста по-твърдо преди оръжейната асоциация да подкрепи неговата номинация.

Ключов момент разбира се беше атаката преди месец срещу американското посолство в Либия, при което загинаха четирима души, включително американският дипломат. След като Ромни успя умело да използва този случай в кампанията си в последния месец, в деня преди дебата държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън пое цялата отговорност за допуснатите грешки в сигурността, за да свали напрежението от президента. Обама обаче се справи със ситуацията перфектно, като с няколко пламенни изречения обяви, че като държавен глава цялата отговорност стига до него.

Анализатори твърдят, че с думите си той е успял ефективно да омекоти въпроса и той едва ли ще може да се използва много полезно от щаба на Ромни оттук нататък в надпреварата.

Дебатът даде възможност на Обама да възвърне някои от позагубените позиции сред все още нерешилите гласоподаватели и ще му даде увереността, че продължава да е напред в президентската надпревара.

Президентът доказа, че е по-харизматичен и ясен в идеите си, докато Ромни остана малко неясен и неточен. Това обаче най-вероятно няма дори да компенсира напълно загубите на Обама от слабия първи дебат и така състезанието за президентското място остава все още заплетено, като третият дебат, който ще се проведе в понеделник, 22 октомври в ключовата Флорида и ще засегне болните теми на външната политика, обещава да бъде също така интересен. Той най-вероятно ще се окаже и решителен, тъй като големите разлики във външната политика на двамата кандидати ще изпъкнат за пореден път и ще поставят окончателно границата между тях – от това към коя от двете страни ще се ориентират все още нерешилите избиратели ще се реши и кой ще влезе в Белия дом на 20 януари 2013 година.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase