Възможно е и след изборите на 5 октомври да се повтори патовата ситуация, при която няма стабилно парламентарно мнозинство и отново да се стигне до предсрочен вот. Това прогнозира пред Dnes. bg социологът от „Медиана“ Кольо Колев.

Според Живко Георгиев от „Галъп“ пък в следващия парламент ще влязат 5-6 формации и ще е много ясна диференциацията между управляващи и опозиция.

Следващият парламент ще е по-пъстър от сегашния и е неизбежно да има форми на коалиране, било то явни или неявни, смята той.

И двамата обаче са убедени, че нито една партия няма да има мнозинство. Димитър Ганев от „Галъп“ също смята, че нито една от основните политически сили не изглежда, че ще има мнозинство.

„Много вероятно е да имаме един фрагментиран парламент, а 240-те избрани народни представители да бъдат разпределени между шест партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, „България без цензура”, Реформаторския блок и АБВ. Въпреки този разпокъсан парламент, може да бъде сформирано стабилно парламентарно мнозинство. ГЕРБ е в много различна ситуация от тази, в която се намираше през май 2013 г. Тогава партията на Борисов беше изгорила всички мостове с потенциални партньори за управление. Стигна се дотам, че непримирими политически опоненти като ДПС и „Атака“ бяха склонни да си подадат ръка само ГЕРБ да остане в опозиция. Днес е много различно. ГЕРБ говори доста по-меко към евентуално съюзи, поправяйки грешката си от 2013 г., която в крайна сметка я остави в опозиция“, коментира той.

Според него няма съмнение, че ГЕРБ отново ще е първа политическа сила, но този път тя има ясен партньор в лицето на Реформаторския блок.

„Ако обаче не им стигне да управляват само с тях, вратите са отворени и за другите, една голяма коалиция също не изглежда вече така невероятна, както преди, вариантите за коалиция са много“, твърди той.

Димитър Ганев е убеден, че това е добре, от една страна, защото последното нещо, което ни трябва сега, е потъване в политическа нестабилност и избори до дупка.

„Участието на ГЕРБ като основна партия в една управляваща коалиция не се поставя под въпрос. Практически сигурно изглежда управление на ГЕРБ с някои партньори. Въпросите, на които вероятно няма да можем да отговорим до 5 октомври, са два - кои ще са в управляващата коалиция с ГЕРБ и ще бъде ли Бойко Борисов отново министър-председател“, коментира той.    

Според Кольо Колев обаче въпреки "позите, които Бойко Борисов заема, няма съмнение, че огромна част от избирателите няма да са склонни да заложат отново на ГЕРБ, макар че те имат твърди привърженици".

"БСП също не може да разчита на широка подкрепа, ситуацията с ДПС е ясна и при тази конфигурация може да се стигне отново до патова ситуация, при която да не може да се излъчи стабилно правителство. Възможно е да има отново избори, а може да има и опити за съшиване на двойна, тройна, четворна коалиция“, коментира той.

Според него насрочването на изборите на 5 октомври е  „малко или много темане към ДПС“.

„5 октомври е особена дата, защото съвпада с големия мюсюлмански празник Курбан Байрам. Така че добре е за ДПС, какви са мотиви за избора на тази дата, трябва да кажат Борисов, Местан“, заяви социологът.

Той смята, че иначе е разумно вотът да е през октомври, защото през лятото не е добра идея да се правят избори.

„Сега ще има спокоен плавен преход, оставка на правителството, служебен кабинет“, посочи Колев.

Според Живко Георгиев и Димитър Ганев датата, около която се обединиха политическите лидери за вота, е разумна.

„Тя не създава проблем на нито една от социалните групи, отпуските ще са свършили, децата тръгват на училище,  сезонните работници са се върнали, не виждам особени знаци в тази дата“, мотивира се Георгиев.

Очакванията на Колев и Георгиев са предизборната кампания отново да не е позитивна. 

Според Кольо Колев „ще си играем на емоции“.

„Не очаквам нищо добро и позитивно от кампанията. ГЕРБ напълно осъзнават невъзможността да спечелят широко обществено доверие и именно затова те акцентират на страха. Вече има изказвания на Борисов за фалит на държавата, за необходимостта от взимане на милиарди заеми и те ясно показват в каква посока ще се движи тяхната пропагандна линия, а именно катастрофически сценарии и едва ли не Бойко Борисов да дойде да ни спаси, а пък БСП понесе загуба на евроизборите и в момента по-скоро си решават вътрешните проблеми“, посочи той.

Живко Георгиев пък не очаква  нищо ново от кампанията. Според него тя ще е същата като предишните, няма да има съществени иновации, нито изненади.

Димитър Ганев обаче се надява на по-малко конфронтационна кампания.

„В последните седмици наблюдаваме доста по-консенсусно говорене в политическия ни елит, започват да се градят мостове между партии, които бяха непримирими противници до съвсем скоро. И като че ли това се толерира и от хората. Създаде се усещането за някаква заплаха, която може да събори всичко и вероятно това доведе и до по-разумен и конструктивен диалог между политическите сили. Общата позиция, с която излязоха всички след КСНС в неделя, беше изключително важна и силна постъпка“, посочи той.     

Социолозите са единни, че опитите за дестабилизиране на банковата система влияят върху политическата ситуация.

„Има слухове за фалиране на банките и този опит за удар върху системата в крайна сметка се използва за политически цели - „ето до къде стигнахме, давайте да спасим държавата“, коментира Колев.

Според Живко Георгиев през последните тези 2-3 дни най-дебатирана е темата с банките, тя най-пряко засяга хората и  ще се отрази и на предстоящите избори, но в каква посока зависи дали ще станат „малко по-ясни основните актьори, защото ситуацията е режисирана“.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase