Като се съгласи да отложи пълното прилагане на търговското споразумение с Украйна, Европейският съюз на практика прие доминацията на Москва, пише Саймън Шустър в сп. "Тайм".

След всичките човешки животи и територия, които Украйна загуби тази година, е лесно да забравим как започна конфликта й с Русия миналата зима, когато Москва се опита да наложи волята си по въпроса за икономическия договор на Украйна с Европа.

В отговор хиляди обикновени украинци излязоха по улиците, за да кажат на Русия да не се меси в чужди работи, а всичките последвали катаклизми - от съпроводената от насилие революция в Киев до анексирането на Крим от Русия и продължаващата война в Източна Украйна - произлязоха от това противопоставяне. Всички те обаче можеше да бъдат избегнати, ако Европейският съюз беше включил Русия в процеса още от началото. В петък той най-накрая го направи.

Търговските представители на Русия, Украйна и ЕС се разбраха дискретно на преговори при закрити врата в Брюксел да отложат пълното прилагане на търговското споразумение, което постави най-напред началото на тази бъркотия. Русия получи място на масата за решаване на икономическото бъдеще на Украйна, а ЕС по същество прие Москва да има основна роля в оформянето на политиката на своя съсед.

По-късно същата вечер най-високопоставеният служител на ЕС - председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу - се изправи пред трудната задача да защитава това решение на среща на високо равнище в Киев.

Домакинът на форума - украинският милиардер Виктор Пинчук - изтъкна колко добре е щяло да бъде, ако тази отстъпка към Русия е била направена преди, а не след като хиляди украинци са били убити. "Сега ние сме в трудна и опасна ситуация", напомни Пинчук на Барозу. "И така, имахме ли възможност да предотвратим това, което се случи, с различна политическа стратегия от страна на Европейския съюз или Запада?", попита той. След опит да заобиколи въпроса, като каза "Не съм тук като коментатор", гостуващият представител на ЕС призна, че силата на действията на Русия тази година е задължила Европа да започне да мисли от гледна точка на прагматизма, а не на принципите.

"От гледна точка на принципите, мисля, че е правилно Европейският съюз да уважава свободната воля на своите партньори и да не приема разделение на сфери на влияние в Европа", каза Барозу. "Но сега, за да решим настоящата ситуация, е по-добре да се съсредоточим върху това, което можем да направим в момента", заяви той.

Това съсредоточаване доведе до Брюкселския компромис. Съгласно него споразумението за свободна търговия между ЕС и Украйна все пак ще бъде ратифицирано по план тази седмица (това стана вчера, 16 септември, когато Европейският парламент и Върховната рада ратифицираха споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна - бел. прев.), но по настояване на Москва неговите клаузи няма да бъдат прилагани изцяло до началото на 2016 г. За около 15 месеца Украйна ще може да изнася своите стоки в ЕС, без да плаща експортни тарифи, но европейците няма да могат да се радват на същия достъп до украинския пазар. Това е нещо, което Русия иска отдавна.

Наскоро, в края на август, когато лидерите на Русия и Украйна се срещнаха за първи път от почти три месеца, за да обсъдят бушуващата по границата им война, Владимир Путин използва времето, което имаше за изказване, за да изнесе тирада за търговското споразумение на Украйна с Европа. Руският президент подчерта, че страната му ще понесе загуби за около 3 милиарда долара, ако Украйна пристъпи към изпълнение на споразумението, което по думите му би разстроило митническите правила и санитарните проверки, които Русия извършва на своята граница.

"Никой не е говорил с нас за тези проблеми", заяви ядосано Путин. "Просто ни беше казано, че това не е наша работа", отбеляза той.

Това, което изглежда го е разтревожило най-много, е възможността след влизане в сила на търговското споразумение европейските стоки да бъдат контрабандно внасяни в Русия през Украйна, без да се плащат надлежните такси.

За да онагледи проблема, Путин дори донесе снимка на полски храни с поставен заблуждаващ етикет, за да изглеждат все едно идват от съседен Беларус. "Тук е написано, че страната на произход е Беларус. Но когато отлепите етикета, става ясно, че е Полша!", каза той, размахвайки снимката във въздуха. "В случая с Украйна това ще се случва десет пъти повече. Ние ще бъдем залети, разбирате ли? Залети!", заяви той.

В контекста на боевете в Източна Украйна, при които до момента са били убити над 2000 души, това може да е изглеждало като незначително оплакване, предявявано от Путин по време на този отчаян кръг от мирните преговори. Но от самото начало на конфликта това недоволство е в сърцевината на неговото мислене.

Русия като доминираща сила в Източна Европа отказва да бъде изключена от отношенията на Украйна със Запада. Путин каза през март, когато присъедини Крим, че не иска Западът да се "разполага като у дома си в нашия заден двор или в историческата ни територия".

Напрежението до голяма степен беше породено от отказа на Европа да признае понятия като "историческа територия" и геополитически "задни дворове" - поне до миналата седмица.

На срещата в Киев в петък Барозу призна, че Русия отдавна иска да има дума в търговските преговори между ЕС и Украйна. Той настоя, че Москва винаги е получавала отказ. "Русия трябва да признае правото на Украйна да води преговори за споразуменията, които иска. В това се състои въпросът", каза Барозу. Според него, позволявайки на Русия да има място на масата на тези преговори, ЕС би приел "теорията на сферите на влияние или един вид ограничен суверенитет на независима страна като Украйна".

Това са общо взето нещата, които прие ЕС с тристранната сделка в петък - или поне така изглеждаше за мнозина в Украйна.

В деня след Брюкселския компромис украинският заместник-министър на външните работи Данило Лубкивски подаде оставка, като каза, че отлагането на прилагането на търговското споразумение с Европа "изпраща погрешен сигнал към всички - към агресора, към нашите съюзници и, което е най-важно, към украинските граждани". Той добави: "Не можеш да отлагаш един избор. В противен случай това не е никакъв избор."

Всъщност в Украйна нямаше единодушие за избора за съюз с Европа. Източните и южните области биха били доволни да останат в икономическата орбита на Русия. Но украинците, които се вдигнаха на бунт, поискаха техните лидери да вървят напред към интеграция с ЕС на всички фронтове и без забавяне, а именно опитът на предишното правителство да възпрепятства тази интеграция доведе до насилственото му сваляне през февруари.

Преди това Русия се опитваше години наред да склони и притисне Украйна да изостави или поне да забави споразумението си с Европа. Бившият съветник на Кремъл Игор Юргенс, който пряко участва в тези усилия от 2008 г., призна това в петък, след като Брюкселският компромис беше оповестен. "Случилото се днес е точно това, което Русия искаше да направи преди кризата", каза Юргенс на Барозу на срещата в Киев. "Ако го бяхме направили преди кризата, вероятно нямаше да има криза", заяви Юргенс и добави: "Съжалявам".

Това извинение едва ли ще донесе особена утеха на семействата на украинците, убити в конфликта тази година. Както побързаха да подчертаят украинските лидери през уикенда, Брюкселският компромис с Русия поне ще помогне да бъдат предотвратени още кръвопролития. Но той няма да заличи събитията от последните девет месеца. Украинците просто ще бъдат оставени да размишляват върху същия въпрос, който Пинчук зададе на Барозу. Ако Европа и Украйна така или иначе щяха да направят подобни отстъпки на Русия, защо не ги направиха, преди Путин да използва сила, за да вземе това, което искаше? Това можеше да спести на украинския народ доста страдания.
 

/БТА/

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase