Сградата на Захарна фабрика в София е една красавица, която си отива. По-скоро една бивша красавица, която се е превърнала в грозно чудовище някъде там в периферията на столицата. Руините на някогашната Захарна фабрика все още се водят паметник на културата от национално значение, но тя отдавна е място, което буди само страх и тревога. Хората от квартала, който носи нейното име, минават на прибежки покрай нея дори и по светло. И мръкне ли, гледат да са вкъщи. Защото районът е царство на местните роми, които ходят на тумби и спазват свои правила.

Именно мургавите, разказват местните, са физическите палачи на красавицата – рушат я упорито и методично. Зиме свалят дървените й греди, за да си палят печките, лете – железните арматури. Продължават и въпреки нещастния случай отпреди шест години, когато баща и син роми загинаха под руините. Не се спират и пред охраната. А тя и няма право да е въоръжена.

Сградата на Захарна фабрика е построена през 1898 година от белгийската компания Солвей. Тя е открита в присъствието на цар Фердинанд I. За времето си е най-голямото промишлено предприятие в страната.

За значението, което е имала фабриката за страната, говори и фактът, че белгийските инвеститори са получили от българското правителство 10-годишна концесия за отглеждане на захарно цвекло. Получили и други преференции като освобождаване от някои данъци и от мита за внасяното оборудване, отстъпки за превозите с БДЖ и др.

Фабриката е била със сезонна натовареност и през активния период в нея са работели до 1200 души. Капацитетът й е бил 7 хиляди тона рафинирана захар годишно, а пазарният й дял достигал до 20%.

Белгийците продават бизнеса си около 1916 година и напускат страната – след влизането на България в Първата световна война. След 1989 година сградата не спира да сменя собствеността си. През 2009 г., когато става трагичният инцидент в нея, собственик е гръцката компания Ти Ей Би Риъл Естейт ЕООД. Според хората в района гърците са си тръгнали, а на въпроса кой е новият собственик вдигат рамене.

Местните обаче подозират, че който и да е собственикът, той не иска да запази сградата. Дори напротив. "Това е огромно пространство, приготвено е за нещо", казва мъж, който се представя като Добри. Негов приятел добавя, че се носят слухове, че мостът на фабриката ще се прави на магистрала и всичко в района ще бъде махнато. "Не вярвам", отвръща Добри и залага на бизнесцентър или мол.

И те, и други хора в района, смятат, че новият собственик умишлено оставя ромите да разграбят сградата, защото като паметник на културата тя е защитена от закона и не може да бъде съборена. "Няма как да вкараш багер и да рушиш", казва Добри.

В пореден и може би последен опит да се спаси сградата Facebook група излезе с отворено писмо до кмета Йорданка Фандъкова, премиера Бойко Борисов и министъра на културата Вежди Рашидов. В него те предлагат да се инициират законови поправки, които да позволят на общината да вземе собствеността над сградата, а след това да я превърне в музей като я изгради наново.

"Виждаме Захарна фабрика като един културен център за модерни градски изкуства - с множество ателиета, изложбени и концертни зали, с помещения за танцови групи по модерен балет, както и с голям рок и джаз клуб. Виждаме я като място, което да бъде посещавано не само от много жители на столицата, но и от много туристи.

В него те ще могат да си купят картини и други произведения на изящното изкуство директно от авторите им, ще могат да видят на живо много български и чуждестранни музикални групи. Поне два пъти в годината ще се организират рок и джаз фестивали, на които ще идват хиляди хора от Балканския полуостров и от цяла Европа. Защото София не е просто нашата столица, тя е в самия географски център на Балканите", пишат създателите на групата.

Те напомнят и че по подобен начин бивши запуснати индустриални зони са преобразени в различни части на Европа.

Засега няма официална реакция на инициативата от страна на общината. Но мургав жител на квартала я коментира: "Ще го преобразят знаеш ли кога...?"

Йордан Мичев, инициатор на групата „Захарна фабрика, новата културна перла на София”:

Планираме рок концерт в подкрепа на каузата

Имате ли някаква реакция от страна на общината за инициативата си?

Все още няма. Но се надяваме, че скоро ще има. В групата ни във Фейсбук участват и общински съветници като Любка Качакова и Калоян Паргов. Имаме подкрепа и от оперната прима Христина Ангелакова. Много скоро ще изпратим официално писмо до кмета на София Йорданка Фандъкова, до премиера Бойко Борисов, до министъра на културата Вежди Рашидов и до главният архитект на София Петър Диков. Време е София да погледне по по-различен начин на бившите индустриални зони, които в момента се разкостват от роми за старо желязо.

Специално сградата на Захарна фабрика е на много важно, ключово място в София - близо е до центъра, има отлични транспортни връзки, включително и жп гара. Искаме най-накрая да се уреди въпросът със собствеността й, защото тя е Паметник на културата с национално значение още от 70-те години, и общината или държавата да я придобият.
Искаме и спешни промени в законодателството, защото проблемът със сградите - паметници на културата, не засяга само конкретния случай. Проблемът е огромен и засяга както София, така и други големи градове, като Пловдив, Варна и Русе. Малките градчета по Черноморието също са силно засегнати от рушенето на подобни сгради.
Обмисляте ли друг вариант, с който да привлечете вниманието на софиянци, на културтрегерите или на властите в столицата към възстановяването на сградата?

Обмисляме вариант да се проведе в по-далечно бъдеще рок концерт с участието на известни групи, който да подкрепи каузата. Сградата на Захарна фабрика може да се превърне в страхотен културен център - с голям рок и джаз клуб, с концертни зали, множество ателиета и галерии. Хората на изкуството ще бъдат заинтересовани да подкрепят такъв проект.

Обсъждали ли сте с архитекти дали все още има шанс за възстановяването на сградата?

Видно е, че сградата е в много лошо състояние и буквално трябва да се разруши и изгради наново в автентичния й вид. Искаме не само да се възстанови Захарна фабрика, но и да се обнови целият район около нея, за да придобие наистина европейски вид и да привлича както много жители на столицата, така и много туристи от Европа.

Има ли други сгради в София, които могат да бъдат реставрирани и използвани?

Със сигурност има, един приятел наскоро ми спомена за бившия жп завод, който в момента се унищожава от ромите. Но Захарна фабрика е с най-добро местоположение.

Какъв е европейският опит в това отношение?

Можете да отидете в Рига и да видите какво са направили властите в латвийската столица от някогашния грозен и полуразрушен индустриално-пристанищен комплекс. Днес той е приютил концертни зали, галерии, офиси и търговски комплекси. Същото може да се види и в много други градове на Европа - Будапеща, Прага, Хамбург, Лондон. Хората ценят историческото и архитектурното си наследство и се опитват да го запазят, макар и с друго предназначение. Само ние рушим всичко наред и градим молове и бетонни чудовища по морето.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase