Борбата бе дълга и тежка. Вглеждайки се в съсипаните икономики в богатия свят обаче, е време да обявим, че битката срещу финансовия хаос и дефлацията е спечелена. През 2015 година, заявява Международният валутен фонд (МВФ), за първи път от 2007 година всички развити икономики ще регистрират растеж.

Съвкупният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на богатия свят трябва да надхвърли 2 % за първи път от 2010 г. и централната банка на САЩ по всяка вероятност ще повиши рекордно ниските си лихвени проценти.

Глобалната икономика обаче все още е изправена пред редица рискове - от сагата с гръцкия дълг до нестабилните китайски пазари. Шепа икономики не изпаднаха в рецесия през последното десетилетие - САЩ започнаха да регистрират растеж през 2009 година. Законът на Сод гласи, че рано или късно политиците ще бъдат изправени пред нов икономически спад. Опасността е, че, използвали своя арсенал, правителствата и централните банки няма да имат необходимите муниции за борба със следващата рецесия.

Може да звучи парадоксално, но намаляването на риска изисква воля днес политиката да остане смекчена по-дълго време, пише в свой анализ списание "Икономист".

Пушекът прочиства

Добрите новини идват предимно от САЩ, които водят групата на богатия свят. Неочакваното свиване на американската икономика през първото тримесечие на годината изглежда временен обрат, дължащ се на много фактори като времето. Най-новата статистика, включително нарастващите продажби на автомобили и поредните силни данни за трудовата заетост, показва, че икономическият растеж се съживява.

Американските фирми са наели 280 000 нови работници миналия месец. Шефовете най-накрая трябва да плащат повече, за да намерят работниците, от които се нуждаят.

В други части от богатия свят нещата също изглеждат оптимистично. В еврозоната безработицата спада и цените отново се покачват. Възстановяването на британската икономика загубималко скорост, но силното увеличение на заетостта навежда на мисълта, че нарастването на БВП ще продължи.

Япония бръмчеше мощно напред през първото тримесечие на тази година, регистрирайки икономически растеж от 3,9 % на годишна основа. Едно толкова широко разпространено и устойчиво възстановяване не е щастлива случайност.

Неизбежно обаче остават слаби места - Европа е дълбоко задлъжняла и зависима от износа. В Япония инфлацията не може да достигне стабилно равнище. Повишението на трудовите възнаграждения може бързо да удари корпоративните печалби и борсовата стойност на компаниите в САЩ. Нововъзникващите пазарни икономики, на които се дължеше по-голямата част от икономическия растеж в годините след кризата, са виждали и по-добри дни. Очаква се икономиките на Бразилия и Русия да се свият тази година. Лошите търговски
данни подсказват, че темпът на икономическия растеж на Китай може да се забави по-бързо, отколкото му се иска на правителството.

Ако някое от тези безпокойства причини рецесия, светът ще е в слаба позиция да направи каквото и да било по въпроса. Рядко толкова много големи икономики са били толкова лошо подготвени да се справят с рецесия, независимо каква би била причината за нея.

Логичният отговор е възможно най-бързо връщане към нормалното положение. Колкото по-скоро бъдат повишени лихвените проценти, толкова по-скоро централните банки ще получат отново възможност пак да понижават лихвите, когато настъпят лошите времена.

Колкото по-бързо бъдат намалени дълговете, толкова по-лесно ще е за правителствата да взимат кредити, за да предотвратят катастрофата. Логично, но погрешно, коментира Икономист".

Да бъдат повишени лихвите, докато заплатите остават непроменени и инфлацията е далеч под целевото равнище на централните банки, поражда риск от тласкане на икономиките обратно към ръба на дефлацията и ускоряване на самата рецесия, която те се опитват да избегнат.

Най-добрата защита

Правителствата могат да свършат своя дял от работата. Инвестициите в инфраструктура с цел стимулиране на икономическия растеж все още са срамно малки. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), клуб на предимно богати държави, бе права да разкритикува британския министър на финансите Джордж Озбърн за мащаба и темповете на предложеното от него орязване на държавните разходи. Икономическият растеж е по-добър от мерките за икономии като политика за поставяне на дълговете под контрол.

Правителствата трябва да насочат енергията си към закъснелите реформи на производствения и трудовия пазар. Отворените стокови пазари насърчават предприемчивостта. Свободата за наемане на работници по силата на гъвкави договори е най-доброто средство за това хората да не остават без работа. Тези реформи ще направят една икономика по-способна да се справи със следващия шок.

Преборили се с последиците от финансовата криза, правителствата и централните банки разбираемо са нетърпеливи да се върнат към нормалното положение. За да постигнат целта си, те трябва първо да позволят на икономическото възстановяване да набере сила, заключава списанието.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase