С приближаването на местните избори напрежението между партиите в управлението ще се изострят, но това няма да застраши кабинета, смята полотологът от "Галъп" Димитър Ганев. Определени политически сили имат интерес от подобни конфликти и напрежение като тези в Гърмен и квартал "Орландовци", това действа мобилизиращо на техните електорати, коментира той пред Dnes.bg.

Г-н Ганев, партньори в управлението ще се изправят един срещу друг, това ще се отрази ли на коалицията?

Отношенията между партиите в коалицията ще се изострят. Напрежението ще се покачва с приближаването на изборите. Но това няма да застраши стабилността на управляващото мнозинство. Нито една от партиите, които подкрепят кабинета нямат алтернатива. Всъщност това е най-голямата опора на този кабинет – липсата на алтернатива. Какви са перспективите на Реформаторския блок в опозиция? Те дори не могат да излязат единни в опозиция, защото част от блока със сигурност ще предпочете да остане в управлението. И Радан Кънев с ДСБ ще излезе в опозиция? Едва ли. Самостоятелна игра на ДСБ в опозиция не изглежда перспективен политически ход.

Да очакваме ли отново победа на ГЕРБ на предстоящите местни избори?

Добре знаем, че на местни избори всички се обявяват за победители. Едни си броят общинските съветници, други кметовете, трети гласовете подадени за тях и всеки си намира критерий по който да интерпретира представянето си като успешно. На предстоящия местен вот обаче трудно някой друг, освен ГЕРБ, ще може да се представи като победител. ГЕРБ със сигурност ще има най-много кметове в областните градове – вероятно над 20. Първи ще са и по подадени гласове за общински листи. Като цяло партията на Борисов има всички шансове освен да укрепи присъствието си в местната власт, но дори и да разшири влиянието си.

Ще успее ли БСП на този местен вот да запази второто си място или има риск левицата да бъде изместена от ДПС?

Да. Ще успее. Но не заради силно и убедително представяне, а заради традиционно по-слабите резултати на ДПС на местни избори, в сравнение с националните. Това е следствие от вътрешнопартийни битки вътре в ДПС по места, което блокира част от структурите им. Движението печели около 300 хиляди гласа на местен вот и въпреки тежкото положение на БСП в последните месеци не мисля, че червените ще паднат под тази цифра. Реален резултат за социалистите е между 400 и 500 хиляди гласа на предстоящите избори. Това обаче далеч не означава, че на следващите национални избори БСП ще запази второто си място.

ПФ постави ултиматум на правителството и заплаши, че ако до 1 юли не изпълни седемте им условия, ще се откаже от подкрепата си за кабинета, смятате ли, че наистина ще го направи или това е предизборен ход?

Всяка една от партиите, които са партньори на ГЕРБ в управлението се опитва да търси собствена идентичност, за да не попадне под сянката на Борисов. Нещо повече, всяка от тях търси сюжет, който да оправдава присъствието им във властта. Реформаторският блок оправдават своето участие в кабинета с реформаторските си инициативи – в съдебната система, в здравеопазването и т.н. АБВ поставиха условие на ГЕРБ, че участието им в управлението зависи от провеждането на социалната реформа на Ивайло Калфин. От своя страна, тъй като Патриотичният фронт няма свои представители в изпълнителната власт поставя условия за соята подкрепа. Отново с една цел – да оправдае своята подкрепа за кабинета. Резултатът е лесно прогнозируем. Ще се обясни, че част от исканията им са изпълнени, а по другите продължава да се работи.

Допускате ли, че новите промени в Закона за гражданската регистрация ще решат проблема с изборния туризъм?

Вероятно ще реши част от този проблем. Само че, като че ли забравяме за други деформации на изборния процес. Ами купеният вот? Ами контролираният вот? Какво се работи по тях? Вдигаме белия флаг в битката си срещу тези манипулации? Тогава никой да не се сърди, че хората на участват в изборите и че избраните страдат от хронично недоверие и липса на легитимност.

Битката за София предрешена ли и въобще има ли шанс Йорданка Фандъкова да загуби?

Изборите в София ще се решат на първи тур с победа на настоящия кмет. И това не само благодарение на добрите управленски резултати в столицата и високото лично одобрение за Фандъкова, но и на неспособността на другите по-влиятелни партии в София да предложат алтернатива на столичния кмет. Въпреки дългогодишната работа на Вили Лилков в Столичния общински съвет, той остава неразпознаваем за огромна част от софиянци. В БСП пък също не се вижда фигура, която да може да оспори авторитета на Фандъкова. 

Може ли да се говори за някакво сътрудничество между ГЕРБ и ДПС предвид подкрепата, която партията на Местан дава на управляващите по някои теми?

Сътрудничеството има, но то рядко проявява публичен характер – само в изключително важни за ГЕРБ инициативи, в които не срещат подкрепата на всичките си партньори. Припомнете си гласуванията за плоския данък, спорните промени около пенсионните фондове, ратификацията на заема от 16 млрд. лева, Борисов от една страна търси дистанция от ДПС, защото това носи имиджови щети, но от друга страна се нуждае от подкрепата им.

Как тълкувате предложението на Местан да се промени въпросът в референдума, предложен от президента Росен Плевнелиев и изборът на депутати да бъде изцяло мажоритарен?

Силен тактически ход от страна на Местан. По този начин той се опитва да покаже, че ДПС не се притеснява от подобна промяна в изборното законодателство. В действителност това е така донякъде. Въпреки че мажоритарната избирателна система ощетява сериозно по-малките партии, ДПС има регионално концентриран електорат, което няма да срине парламентарното му присъствие. Вероятно пак ще имат около 40 депутата, но в коренно различна парламентарна конфигурация. Мажоритарната система произвежда най-често абсолютни мнозинства. В една така ситуация ДПС ще изгуби ролята си на балансьор и ще трябва да се примири с позицията си на постоянна опозиция.

Сблъсъците в Гърмен и кв. "Орландовци", дали са действително етническо напрежение или просто битови скандали, както ги определиха някои политици?

Поводът за ескалацията беше битови скандали, но причината е натрупваното напрежение в продължение на години между българи и роми по места. В този смисъл, конфликтът може да се определи и като етнически. Проблемът не се осъзнава в неговата дълбочина. Няма бързо решение. Няма и силово решение. Трябва обаче да се започне отнякъде. Пътят е само един – образованието.

Според други пък зад протестите и на двете места стоят политически партии, но никой не ги назова поименно. Виждате ли в тези прояви политическа намеса с цел да се извлекат дивиденти преди вота?

Определени политически сили имат интерес от подобни конфликти и напрежение. Това действа мобилизиращо на техните електорати. Подобни инциденти имаше и преди последните местни избори от 2011 г. Спомняме си случая "Катуница". Въпреки това, нагласите, които мериха социологическите агенции преди конфликта и резултатите от изборите показаха, че това не се отрази върху изборните резултати. Разиграването на етническата карта е особено опасна игра. Ако някой си прави сметката, че неминуемо това ще му донесе определен електорален бонус, вероятно не се замисля за друго, а именно, че в един момент положението може да стане неконтролируемо и всички да изгубим твърде много.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase