В понеделник Федерика Могерини отправи еднозначно послание. "Нито една държава, която въведе смъртното наказание, не може да стане член на Европейския съюз", заяви върховният представител за външната политика на ЕС, когато застана пред камерите заедно с държавния секретар на САЩ Джон Кери.

"Това е залегнало еднозначно в правилата ни", Освен това като член на Европейския съвет Анкара се е обвързала с европейската конвенция за правата на човека, а това изключва смъртното наказание. "Надявам се, че се изразих ясно", добави тя.

Малко по-късно и канцлерът на Германия Ангела Меркел подчерта чрез говорителя си, че "повторното въвеждане на смъртното наказание ще бъде червена линия за амбициите на Турция към ЕС".

Рано в понеделник вечерта стана ясно, че канцлерът е обяснил това на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в "личен" и "спешен" разговор по телефона.

Това звучи като ясно послание след предупреждението към Ердоган да не прекалява с чистката след неуспешния опит за преврат. 

"Насилието ражда насилие. Мир с война и убити не се постига. Надявам се тези ужасяващи събития в Турция, които взеха стотици невинни жертви, да послужат за пример от какво трябва да се пазим и отговорът към това да бъде законен, демократичен и спазващ всички човешки права", реагира и българският премиер Борисов.

Всъщност думите след този уикенд, в който Ердоган в отговор на неуспешния опит за преврат накърни правилата за правова държава, звучат лицемерно. Защото едва ли някой сериозно вярва в присъединяването на Турция към ЕС. Но вместо да реагира на конкретните стъпки на Ердоган срещу демокрацията, в Брюксел и Берлин предпочитат да покажат "знак стоп", цитирайки възможността за повторно въвеждане на смъртното наказание.

Върховният представител за външната политика на ЕС също така заяви, че защитата от опита за преврат не е "основание за отнемане на основните права и върховенството на закона". И Меркел, чрез говорителя си, предупреди Ердоган за пропорционалност. Вълната от арести и уволнения в Турция предизвиквала "голяма загриженост", е цитирана канцлерът в телефонното ѝ обаждане.

Но какво следва от тук? Нищо! Защото ЕС има нужда от Турция. И България, преди всичко. За овладяване на бежанската криза, в битката срещу "Ислямска държава" и като стратегически партньор, като врата към ислямския свят. Разбира се, и Анкара има нужда от своя западен партньор, но в много по-малка степен. Не може да се говори за една симетрична, реципрочна връзка. В краен случай Анкара би могла много по-добре да се справи сама, отколкото Западът без нея. И тъй като Ердоган знае това много добре, той може да действа по този начин.

Той дразни и провокира. А Брюксел, Берлин, София гледат това безучастно.

Междувременно президентът уволни хиляди съдии и прокурори. Обявеното от него "прочистване" на Турция обаче няма да свърши с това. И въпреки че Ердоган благодари на две от трите опозиционни партии, представени в парламента, за подкрепата им срещу бунтовниците, той не контактува с кюрдската ПКК. 

Какво още последва - смъртоносни репресии срещу предполагаеми превратаджии, призив за отстраняването им от всякакви длъжности. А в турските медии и интернет се заредиха снимки на изтощени, физически малтретирани офицери, за които се твърди, че са участвали в пуча. Изображенията напомнят не за върховенство на закона, а по-скоро за деспотичните режими в Близкия изток.

Едно евентуално завръщане към смъртното наказание под управлението на Ердоган ще бъде ироничен реванш на историята и признание, че самата Анкара не иска да влезе в ЕС. В края на краищата партията на Ердоган беше онази, която премахна смъртното наказание през 2002 година. Това беше предпоставка, за да започнат въобще преговори с ЕС.

Едва през октомври 2005 г. преговорите бяха официално открити, през следващата година те зациклиха в резултат на все още нерешен конфликт с Кипър. От 35-те глави, които трябва да бъдат договорени, е затворена само една - за науката и изследователската дейност. Още 15 са отворени, но не и затворени.

Нов тласък преговорите получиха с изострянето на бежанската криза през изминалата година. След като Меркел (и ЕС) договориха с Турция Конвенцията за бежанците, двете страни се съгласиха на нов опит. От края на юни се работи по глава 33 (Финансови и бюджетни разпоредби). Най-деликатните теми обаче така и не са засягани: темите за правосъдието, основните права, свободата и сигурността.

В действителност става дума за договорката за бежанците и борбата с "Ислямска държава". Дали курсът на Ердоган ще има влияние над споразумението с Турция? "Това няма общо със случилото се през уикенда", заяви говорителят на Меркел в понеделник.

Но ключовото искане на Турция е именно въвеждането на безвизови пътувания. За да се случи това, Брюксел настоява за правосъдни реформи – преди всичко с оглед на антитерористичния закон в Турция. Но едва ли Ердоган ще склони да го промени, особено след опита за преврат.

Още подобни анализи четете в Investor.bg

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase