Бащата на Адолф Хитлер е бил авторитарен, силно политически настроен, мислил е, че е превъзхождал другите и е имал трайно въздействие върху сина си, твърди германски историк.

До момента има малко надеждни източници за детството на Хитлер в Горна Австрия. Дори самоличността на дядо му по бащина линия остава загадка. Малко са и сведенията за родителите на бъдещият зловещ диктатор.

Роман Сандгрубер, заслужил професор в Университета в Линц, казва, че е стигнал до тези заключения, след като е изучил невиждана досега поредица от 31 писма, написани от Алоис Хитлер до човека, който му е продал ферма през 1895 г. - около шестия рожден ден на Адолф Хитлер.

Сандгрубер твърди, че докато много историци мислят за Алоис "като за прост селянин, който само е седял в кръчмата и е отглеждал пчели", той всъщност е бил много по-сложен и зловещ персонаж, който е мислел, че "знае абсолютно всичко".

Алоис отглежда пчели, защото има амбиции да стане "фермер джентълмен" и да се издигне над другите. Той наистина прекарва време в кръчмата, но според Сандгрубер това се дължи на факта, че там може да води разговори за политика. Експертът добавя, че докато Алоис властва над семейството си, той се пази от всяка друга вид власт - противопоставя се на силата и влиянието на църквата, особено в политиката.

Много от тези черти били предадени на втория му син Адолф, който - въпреки актовете на тийнейджърски бунт - е дълбоко засегнат от това възпитание, смята Сандгрубер. Резултатите от неговите изследвания са в основата на нова книга "Бащата на Хилтлер: Как синът стана диктатор".

Алоис е роден през 1837 г. с фамилното име Шиклгрубер в долна Австрия, като незаконен син на селянката Мария Шиклгрубер. Майка му умира, когато той е на девет години. Алоис е отгледан от брата на доведения си баща Йохан Хидлер.

След кратка кариера на обущар, Алоис е вербуван в армията като митничар, където работи в продължение на 40 години - в крайна сметка се издига до ранг на митнически инспектор, а там кариерата му приключва, тъй като му липсват квалификации, за да продължи по-нататък.

Той има три съпруги - първата, Анна Гласл-Хьорер, е заможната дъщеря на друг митничар и  е 14 години по-възрастна от него. Двамата се женят през 1873 година, а когато се разделят, Алоис се жени повторно за 24-години по-младата от него Франциска Мацелсбергер. Тя ражда и най-големия му син - Алоис-младши, по-големия брат на Адолф Хитлер.

Франциска умира от белодробно заболяване само две години по-късно, след което Алоис се жени за 24-годишната Клара Полцл, която е и майката на Адолф Хитлер. Тя е била негова прислужница от 16-годишна възраст. Въпреки че е негова роднина (родословното дърво е мътно - тя е била или неговата полуплеменница, или първа братовчедка) и 23 години по-млада от него, тя става третата му съпруга през 1885 г. Умира от рак на гърдата през 1907 г., като преди това е лекувана от лекар евреин.

Сандгрубер твърди, че съдържанието на писмата също го е накарало да преразгледа характера на Клара, която преди това е често е била описвана като покорна домакиня. В едно от писмата Алоис Хитлер пише: "Съпругата ми изпитва удоволствие от работата и притежава необходимото усърдие и разбиране за икономиката на домакинствата, а и аз не съм бездеен."

"Трябва да преосмислите нейната роля", каза Сандгрубер пред Der Spiegel. "Клара Хитлер често е изобразявана като нежна малка домакиня, под покровителството на съпруга си. Пренебрегва се факта, че тя е била и страхотен управител на имоти и именно нейните пари са били използвани за закупуване на фермата. Това, което Алоис пише, хвърля изцяло нова светлина върху нея." И все пак Алоис изглежда е оказал по-силно влияние върху техния син. "Покланях се на баща си, но обичах майка си", пише Адолф Хитлер в Mein Kampf.

Семейството се мести много заради работата на Алоис, като Сандгрубер обяснява, че през първите 18 години от живота на Адолф, той е живял на 18 различни адреса. Два от тези домове се намират в Урфар, близо до австрийския град Линц, а Сандгрубер казва, че семейството е наело един от тези имоти от "може би най-богатия евреин в града".

Според експерта може би точно това е мястото, където младият Адолф за първи път е изпитал антисемитизъм. Според други историци това се е случило в по-късния му живот във Виена.

Описвайки домашния живот на Алоис, Сандгрубер казва пред Der Speigel: "Той е бил ужасно авторитарен баща и също властен над сина си Адолф. Това е било широко разпространено явление по това време, но вероятно Алоис Хитлер е надхвърлял обичайните граници."

Наказанията му към младия Адолф изглежда са станали особено интензивни, след като най-големият му син избягал от дома си, а по-късно бил арестуван за кражба.

Като знак на влиянието на Алоис върху над сина му, Сандгрубер посочва, че почеркът на двамата мъже е почти идентичен, което предполага, че синът е копирал баща си. "Има почти робска имитация на бащата от сина - от поразително подобните подписи до споделеното презрение към училищните знания и доверието в автодиктакта", пише  Сандгрубер в книгата, според Irish Times

Единственият значителен бунт на Адолф срещу родителя му е да откаже да стане държавен служител и вместо това да продължи да преследва кариерата си на художник. Той кандидатства два пъти в художествената академия във Виена, но е отхвърлен и двата пъти. "Той просто е искал да бъде свободен художник и да не следва стъпките на баща си", пише Сандгрубер.

След четири десетилетия в митническата служба Алоис се оттегля в Хафелд в Горна Австрия, където, използвайки парите на Клара, купува ферма от 20 акра от човек на име Йозеф Радлегер - с когото си разменя писмата. Само след две години обаче Алоис бил принуден да продаде имота, тъй като му отказали банков заем.

Правнучката на Йозеф открила писмата, скрити на тавана преди пет години, и след това ги предала на Сандгрубер.

Въпреки опитите на Алоис да се превърне във "фермер джентълмен", начинанието му се провалило, тъй като той силно е надценил себе си и факта, че бил самоук. Само няколко години по-късно той умира в таверна.

В "Хитлерс Ватер", първата строга биография на Алоис Хитлер, Сандгрубер твърди, че писмата разкриват интелектуално несигурен човек, който изпитва нужда да впечатли хората около себе си и съседите си.

"Той е бил типично амбициозен човек, оформен от факта, че е извънбрачно дете и не знае кой е баща му", казва Сандгрубер.

За писмата той казва: "Те са сензация. Новите находки дават съвсем различен поглед върху детството на Адолф Хитлер и баща му."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase