След като в края на миналата седмица на среща в руската база "Хмеймим" кюрдите се договориха с правителството на Асад, че неговата армия ще се придвижи срещу турците, се появиха коментари дали това няма да доведе до пряко въоръжено противопоставяне на турската армия с руски военни, съюзници на Асад. Изявленията на руски официални лица са лаконични и крайно сдържани.

В отговор на въпрос за вероятността от военно стълкновение с Турция прессекретарят на президента на Русия Дмитрий Песков каза в понеделник: "Ние даже не бихме желали да мислим за такъв вариант". Песков напомни, че за да бъде предотвратено такова стълкновение, военните на двете страни поддържат постоянна връзка. На 12 октомври президентът Владимир Путин сам каза пред журналисти, че "територията на Сирия трябва да бъде освободена от чуждестранно военно присъствие и териториалната цялост на Сирийската арабска република трябва да бъда изцяло възстановена".

Руски експерти, с които разговаря Руската служба на Би Би Си, смятат, че новата ситуация в Североизточна Сирия е в определен смисъл изгодна за Русия и освен това предполагат, че между руското и турското ръководство има някакви негласни споразумения по този въпрос. За Русия тази ситуация е изгодна и същевременно опасна - както всичко, което става в Сирия.

Фьодор Лукянов, главен редактор на списание "Русия в глобалната политика"

Изгодна е с това, че всичко случващо се за пореден път променя разположението на силите и при това разположение Русия на първо място потвърждава своя статут на най-влиятелен играч извън региона. Като отчитаме, че Европа там не присъстваше и не присъства, а Съединените щати някак си странно си отиват, Русия остава единствената външна сила, която изпълнява от една страна стабилизираща функция и от друга - сила, към която всички се обръщат, така да се каже, като към гарант. В този смисъл разбира се това укрепва нейните позиции.

Второ, самият факт, че кюрдите няма къде да ходят и се обръщат към правителството на Асад за защита, като в замяна признаят неговата юрисдикция, естествено съответства на задачите на Русия. Защото главната задача е разширяването на юрисдикцията на Асад и стартирането на политически процес в новата сирийска държава. В този план разбира се Русия и Сирия ще направят отстъпки пред Турция, която ще завземе част от територията, принадлежаща формално на Сирия. Затова пък останалата част от Сирийски Кюрдистан може така или иначе да премине под управлението на Дамаск.

Трето, аз не зная със сигурност какви договорки има между Русия и Турция, но несъмнено има нещо, ако се съди по много сдържаната реакция на Русия за цялата тази операция. Според мен, отстъпвайки на Турция правото да гарантира своята сигурност, Русия ще помоли Турция да бъде по-гъвкава по въпроса за Идлиб. Защото там има свързани с Турция групировки. С тях трябва да се направи нещо, а Турция, която се канеше да направи нещо, не го прави. Затова в случая на турците вероятно ще се наложи да си затворят очите за евентуалните по-активни действия на сирийската армия с подкрепата на Русия.

Много неща не знаем, но имам чувството, че между Русия и Турция съществува някакво взаимно разбиране, най-малкото по това кое е допустимо и кое - не. Затова дълбоко се съмнявам, че ще има пряк сблъсък между турски и сирийски войски, а още повече между турски и руски. По-скоро ще има някаква нова линия на съприкосновение, която всички ще спазват.

Виктор Мураховски, военен експерт

Между командването на руската групировка и турския генерален щаб има пряка връзка и турците ни информират за своите намерения. Осъществява се координация, за да бъдат предотвратени всякакви стълкновения. Руснаци няма да участват (в разполагането на армията на Асад по този участък от границата); те няма да са там по никакъв начин.

В новата ситуация за Русия има някои тактически облаги, например връщането на кюрдите в преговорния процес с правителството на Асад. Но от стратегическа гледна точка положението в района е крайно опасно и неизгодно, защото турското настъпление е все пак военна агресия.

Ако съдим по това, че турците не се стремят да върнат вече завзетите райони на Сирия (ще напомня, че това е например районът на Африн) и водят там политика, така да се каже, на туркизация - разплащания в турска валута, започват да откриват филиали на свои учебни заведения и подобни неща - има опасност, ако турците действително завземат цялата тази трийсеткилометрова полоса по границата, те да водят там същата политика. И ще има абсолютна неопределеност относно изтеглянето оттам на турските войски, даже в средносрочна перспектива.

Михаил Магид, политолог

Проблемът е в това, че Русия е въвлечена в много опасен конфликт. Осъществява се подялба на Сирия между няколко държави: Турция, който поддържа опозицията срещу Асад, Иран и Русия, които поддържат Асад. Сега кюрдите се опитват да се сдобият с подкрепата на Асад, а това не се харесва на турците. . .

Разбира се има потенциална заплаха от въвличането на руската армия в този конфликт. Но аз не бих я преувеличавал.

След инцидента през 2015 г., когато бе свален руски самолет, двете страни се озоваха на ръба на войната. Но такава война не е нужна нито на Турция, нито на Русия, защото все пак тя може да има много тежки последици за всички. Мисля, че Турция и Русия ще се стараят с всички средства да избегнат пряк конфликт. (БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase