Въпреки че през май Европейската комисия обяви почти 9 милиарда евро изгодни заеми за Украйна, реакцията е отчайващо бавна. И макар че Европейският съюз обяви икономическа война на Русия, изглежда, че не печелим. Всъщност множество показатели сочат, че Украйна страда много повече от Русия.

Това пише Луис Гарикано за "Политико". През последните три години Луис Гарикано е вицепрезидент и говорител по икономическите въпроси на Renew Europe и ръководител на испанската делегация на Ciudadanos в Европейския парламент. През предстоящата академична година той ще бъде гостуващ професор по икономика в Колумбийския университет.

От началото на агресията на руския президент Владимир Путин в Украйна рублата достигна през юни седемгодишна върхова стойност - 54,47 за долар. В същото време украинската гривна се търгува на десетгодишно дъно - 36,84 за долар. Очаква се руският БВП да спадне с 11,2% през тази година, докато украинският БВП може да се свие с 45%. И докато инфлацията в Русия достигна своя връх от 17% през април, инфлацията в Украйна продължава да расте, достигайки 22,2% през юли.

Основна причина за това е износът на изкопаеми горива от Русия. От началото на руската агресия ЕС е изпратил на Русия 82 млрд. евро под формата на плащания за изкопаеми горива. В същото време той е мобилизирал само 6,1 млрд. евро в подкрепа на цялостната икономическа, социална, финансова и военна устойчивост на Украйна.

Понастоящем следващият голям пакет от подкрепа за Украйна се очаква да дойде чрез макрофинансовата помощ (МФП) - финансов инструмент на ЕС, който се предоставя на страни партньори, изпитващи криза в платежния баланс. Тя позволява на блока да заема средства на финансовите пазари и обикновено се предоставя под формата на заеми.

След нахлуването в Крим през 2014 г. Украйна е получила 6,2 млрд. евро МФП. Но сега спешно е необходима допълнителна финансова помощ, за да не се допусне страната да фалира по време на войната, което би означавало незабавно поражение.

В тази връзка през април Международният валутен фонд изчисли, че Украйна ще бъде изправена пред финансов недостиг от около 15 млрд. долара преди юни, на което Комисията отговори, като обяви отпускането на допълнителна МФП в размер на 9 млрд. евро, за да запълни част от този недостиг.

Добрата новина е, че парите изглежда са налични. Настоящата многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021-2027 г. предвижда максимум 11 млрд. евро МФР през седемте си години.

Лошата новина обаче е, че макар при нормални обстоятелства споразуменията за МФП да се обезпечават с 9 % от Гаранцията за външна дейност (ГВД) - в която са заделени 1 млрд. евро за тази цел - Комисията изисква новата МФП за Украйна да се обезпечи със 70 % поради по-високия риск от неизпълнение. Следователно ЕС ще трябва да блокира поне 6 млрд. евро от ГВД, което е повече от наличните средства.

Тези бюджетни пречки обясняват защо одобряването и разпределянето на последната обявена МФП за Украйна отнема толкова време. Комисията представи проекта за първия транш от 1 млрд. евро, за който вече ще бъдат използвани 700 млн. евро от ГВД, едва на 1 юли, като останаха на разположение само 229,5 млн. евро.

Комисията има само два начина да предостави останалата част от МФП на Украйна:

Първо, чрез член 37 от регламента "държавите-членки, третите държави и други трети страни" могат да допринесат за ГВД с допълнителни средства като външни целеви приходи. Процесът би бил подобен на този, използван за създаването на инструмента "Подкрепа за намаляване на рисковете от безработица при извънредни ситуации" (SURE) по време на COVID-19, който позволи на Комисията да вземе заем в размер до 100 млрд. евро, с гаранции в размер на 25 млрд. евро, предоставени от държавите членки. След като Комисията предложи SURE през април 2020 г., беше необходим само един месец, за да го одобри Съветът, и пет месеца, за да бъде активиран.

Предвид енергийната криза обаче този път изглежда трудна битка в момента, тъй като страните членки ще се колебаят дали да предоставят допълнителни гаранции.

Второто решение в такъв случай би било ранно преразглеждане на МФР за периода 2021-2027 г., което би довело до значително увеличаване на средствата, предназначени за външната политика, както и до по-голяма гъвкавост при разпределянето на ресурсите на ЕС. Подобно преразглеждане също така би подготвило по-добре ЕС да реагира на последователни кризи и враждебни политики от страна на трети държави.

Въпреки че вторият вариант е желан в средносрочен план, най-бързият начин да се посрещнат спешните финансови нужди на Украйна е правителствата на ЕС да предоставят допълнителни гаранции на ГВД, така че през септември да бъдат деблокирани оставащите 7,8 млрд. евро в МФП.

Сега Путин играе на изчакване - точно както направи в Крим и Грузия. Той се надява, че скоро западният свят ще бъде твърде зает да се справя с рецесията и новите имиграционни вълни, за да се интересува от Украйна.

Но правителствата не бива да изпускат от поглед първопричината за вътрешните си трудности. Инфлацията, ниският ръст на БВП и недостигът на енергия и храни са преки последици от руската инвазия - не бива да ги разглеждаме като конкурентни кризи.

ЕС ще спечели тази икономическа война само ако действа единно и бързо, както по време на Ковид-19. Колебанието само разширява предимството на Путин и е причината, поради която от началото на инвазията сме изпратили над 10 пъти повече пари на Русия, отколкото на Украйна. /БГНЕС

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase