Докато се спускат към повърхността на Луната на 20 юли 1969 г., астронавтите от "Аполо 11" Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се борят с алармите на претоварения компютър и с нарушената комуникация с контрола на мисията в Хюстън, където диспечерите трескаво прелистват бележки, за да идентифицират кодовете за грешки. След като издържат 13 минути и отминават мястото на кацане с 4 мили (6 километра), екипажът успява да се приземи невредим близо до екватора на Луната с остатък от само 15 секунди гориво и предава по радиото дългоочакваното съобщение: "Орелът се приземи".

Между 1969 г. и 1972 г. САЩ кацнаха на Луната с 12 астронавти в рамките на програмата "Аполо", която беше създадена главно за да изпревари бившия Съветски съюз в разгара на Студената война. Сега, повече от 50 години след като първият човек кацна на Луната, интересът към посещението на нашия небесен съсед отново нараства. Този път обаче космическите държави се насочват към южния полюс на Луната, който се превърна в гореща точка за краткосрочни и дългосрочни космически изследвания.

Защо е това фокусиране върху лунния юг? Защото учените смятат, че там има безброй скрити области с богати залежи от замръзнала вода, която може да се добива за поддържане на живота и за ракетно гориво.

„Дали това наистина са спекулации, никой не знае", не знае дали там има изобилие от вода“, казва Мартин Барстоу, професор по астрофизика и космически науки в Университета в Лестър, Великобритания, пред „Live Science“. "И затова е важно да отидем да търсим."

Напоследък няколко държави се опитват да направят точно това.

Руската лунна сонда "Луна 25" се опита да кацне близо до южния полюс на 19 август, но се разби след нестабилна комуникация след важна маневра в орбита, създавайки кратер с ширина 10 метра в югоизточната част на Луната.

Рядък проблясък на успех в преследването на кацане на Луната дойде на 23 август, когато Индия стана първата страна, която кацна близо до южния лунен полюс със своята мисия "Чандраян-3". Там дуетът роботизиран спускаем апарат и роувър на страната прекара един лунен ден в изследване на близкия регион. Захранваните със слънчева енергия изследователи потвърдиха наличието на сяра - съставка за изграждане на инфраструктура, която може да бъде ключова за бъдещите лагери; измериха лунната температура, като за първи път вкараха сонда в почвата; и вероятно откриха лунно земетресение. В началото на септември екипът на мисията постави дуото в режим на заспиване с надеждата, че напълно заредените батерии ще изкарат горчивата нощ и ще се събудят при следващия лунен изгрев.

През 2026 г. Китай планира да изпрати своя космически апарат Chang'e-7 на амбициозно начинание до южния лунен полюс. Според плана на мисията космическият кораб ще се състои от орбитален модул, спускаем модул, роувър и малка летяща сонда, която ще търси воден лед в сенчестите райони. По-късно това десетилетие лунната програма на НАСА "Артемида" има за цел да приземи екипаж близо до южния полюс за едноседмична мисия, като австралийският роувър ще се включи в една от мисиите.

За много държави, участващи в новата космическа надпревара, целта не е просто да посетят южния полюс, а да изградят постоянно присъствие там.

"С 50 години технологичен напредък всеки може да отиде на Луната - този път, за да остане", казва Джак Бърнс, директор на финансираната от НАСА Мрежа за изследване и космически науки в Университета на Колорадо, Боулдър.

Програмата на НАСА "Артемида" например има за цел да построи съоръжение на Луната, в което астронавтите да живеят и работят по два месеца, когато ще усъвършенстват технологиите, като използват местни ресурси, като воден лед, за поддържане на живота и производство на ракетно гориво.

"Идеята за производство в космоса е много интересна за много хора, но все още никой не го е направил", казва Барстоу. "И мисля, че това е мястото, където се намираме в момента. Всички знаем какво искаме да направим. Можем дори да си представим как бихме могли да го направим. Но трябва да направим първите инженерни тестове и да видим дали наистина можем."

Бъдещите космически мисии ще се сблъскат с предизвикателството да създадат материали, които да са едновременно леки и достатъчно здрави, за да издържат натоварванията при изстрелване. "Все още не разполагаме със съоръжения за това", казва Барстоу. Въпреки че достигането до южния полюс на Луната е по-голямо предизвикателство, отколкото пряк път до екватора ѝ, вече разполагаме с технологията за това. Например единственият начин да се кацне на южния полюс на Луната е да се извърши контролирано спускане, задвижвано от ракета. "Принципите на това са доста прости", казва Барстоу. По-неотложното предизвикателство ще бъде да се установи как да се кацне безопасно.

В крайна сметка стремежът да се установи устойчиво присъствие на Луната ще послужи и като стъпка към Марс, казват учените.

Въпреки че разполагаме с технологията за изпращане на хора на Червената планета, свързаните с това разходи са изключително високи и "никое правителство няма апетит да инвестира тази сума пари, която е необходима точно сега", каза Барстоу. Логистиката и човешките разходи за създаване на колония на Марс също са отворен въпрос, който се нуждае от задълбочени изследвания. Докато надпреварата за връщане към Луната най-накрая стартира с пълна сила, може да минат още десетилетия, преди някой "Орел" да кацне на Марс.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase