Специалисти по човешки взаимоотношения и психолози отдавна твърдят, че мозъците на жените и мъжете функционират по различен начин, и ново изследване доказа правотата им. То доказва, че като че ли мъжете наистина са от Марс, а жените от Венера.

Учените отдавна си задават този въпрос, но отговорът – сложен и често противоречив, винаги досега е изисквал допълнителни експерименти и проучвания. Според част от научната общност мозъкът няма пол, а наблюдаваните различия се дължат на социални фактори и на околната среда, докато друга част бе убедена, че за тях има биологична причина. Сега с помощта на изкуствен интелект американски изследователи са разработили модел, чрез който за първи път различията между скенерите на мозъчната активност при мъжете и жените са били посочени с точност от 90%. Повечето от тези различия се наблюдават в мрежата на режима по подразбиране, стриатума и лимбичната система - области, участващи в широк спектър от процеси, включително сънуване, спомени от миналото, планиране на бъдещето, вземане на решения и обоняние.

Резултатите от изследването на учените от медицинското училище в Станфорд добавят ново парченце в пъзела, който подкрепя тезата, че биологичният пол оформя мозъка, посочват медии в САЩ и Великобритания. Самото проучване е публикувано в Сборника на Националната академия на науките. Специалистите се надяват, че техният труд ще помогне да се хвърли светлина върху някои заболявания на мозъка, които засягат мъжете и жените по различен начин

Аутизмът и болестта на Паркинсон например се срещат по-често при мъжете, докато от депресия и множествена склероза страдат повече жените. “Основният мотив за това изследване е, че полът играе решаваща роля в развитието на човешкия мозък, в стареенето и в проявата на психиатрични и неврологични разстройства”, каза главният автор Винод Менон, професор по психиатрия и поведенчески науки в Станфорд. Според него идентифицирането на последователни и възпроизводими полови различия в мозъка на здравия възрастен е ключова стъпка към по-задълбочено разбиране на специфичната за мъжете и жените уязвимост при психиатрични и неврологични разстройства.

За да проучат въпроса за характерните за пола разлики в мозъка, Менон и неговият екип са разработили модел на дълбока невронна мрежа, който ще класифицира мозъчните изображения от скенера като мъжки или женски.В началото те показали на изкуствения интелект серия от сканирания с функционален магнитен резонанс (fMRI), като във всеки отделен случай му посочвали дали съответното изображение е на мъж, или на жена. На всяко от изображенията мозъкът бил разделен на 246 зони. Чрез този процес моделът започнал да разбира кои части от мозъка показват фини разлики в зависимост от пола.

След това на изкуствения интелект били показани около 1500 изображения на сканиран мозък, различни от тези, на които е бил обучен. Той успешно посочил пола на собственика на мозъка с повече от 90 процента точност.

Тези мозъчни изображения са били на мъже и жени от медицински заведения в САЩ и Европа, което предполага, че моделът може да прави разлика по пол дори когато има други различия като език, начин на живот и култура.

“Това е сериозно доказателство, че полът е ключов фактор в организацията на човешкия мозък”, посочва Менон.

Учените често критикуват изкуствения интелект затова, че е “черна кутия” – може да поеме информация и да изплюе резултати, но как е стигнал до своите заключения, често е мистерия. Не е така обаче с модела на екипа на Станфорд и това е голямата разлика с други подобни модели. В този случай е станало пределно ясно кои части на мозъка са важни за изкуствения интелект, за да определи пола на човека. Трите области, към които той се е насочил, са били мрежата на режима по подразбиране, стриатумът и лимбичната система.

Мрежата на режима по подразбиране е активна, когато човек мечтае, сънува, извежда спомени или по друг начин мисли за себе си. Стриатумът е важен за координиране на познанието, включително за планирането, вземането на решения и мотивацията, за реакциите при похвали и награди. И лимбичната мрежа поддържа набор от мозъчни функции като емоция, дългосрочна памет и обоняние. Освен да различават мозъците на мъжете от мозъците на жените, учените се опитали да разберат дали могат да използват сканиранията, за да предскажат колко добре ще се представи някой при лабораторен познавателен тест. Те установили, че нито един AI модел не може да предвиди представянето на всички. Можело да се предвиди представянето или само на мъжете, или само на жените, но нито един алгоритъм не можел да предвиди и двете. Това предполага, че характеристиките, които различават мъжете и жените, имат различни последици върху поведението в зависимост от пола.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase