На 18 юни за последен път този сезон ще се играе танцовият спектакъл на независимата компания “Хетероподи” “36 More 4 less!”.

Представлението е истинско удоволствие за всички, които обичат модерния танц, особено за ценителите, които могат да се отдадат изцяло на усещането по време на представление.

Защото “36 More 4 less!” е най-вече асоциативен спектакъл.

Започва с безумната начална сцена, в която любимият ми Милен Петров прави невероятен и изключителен шарж на вариететно-класически танц в розов женски балетен костюм. Следва поредица от танцови етюди - главно в изпълнение на Росен Михайлов, който е главен идеолог на спектакъла и впечатляваща част от него.

Така движение след движение се потапяш във въображението на три от най-утвърдените хореогрaфи на българския съвременен танц- Галина Борисова, Мила Искренова, Татяна Соколова, които, заедно с изпълнителите, представят няколко изключителни свои соло интерпретации на темата за човешкото общуване.

Основната тема е обогатена и с различни варианти на усещането за другия. Освен комуникацията, там са обменът на енергии и влиянието между независимо съществуващи и паралелно развиващи се една от друга личности, естетически системи и медии.

Главният фокус е насочен в изследване феномена на самоизолацията. Съзнателният избор на всеки един от нас, когато я приемаме като модел на социално поведение; мотивите задействащи у твореца механизма на изолация от заобикалящата културна среда; като пазител на личното пространство; кога този естествен процес преминава границата на съзидателност и от акт на духовно усъвършенстване, се превръща в разрушителна за личността леност и пасивност към реалността.

Заедно с кратките, но впечатляващи включвания на Маша Илиева и Орлин Павлов (да, същият, от Кафе, чиято същност и образование на танцьор са малко познати на широката публика) , всички хореографии формират едно сладко, но и тъжно усещане за разминаване, за стара комедия на абсурда, в която, между черното и бялото, е сладката тъга на сивото мечтание.

Спектакълът комбинира посредством прекрасни решения живото изпълнение с видео и предварително записана и изключително въздействаща звукова среда. Структуриран е на принципа на кино монтажа – като поредица от независимо създадени една от друга сцени, които се развиват паралелно, а не последователно.

Сценичното пространство е необикновено и фрагментирано. Съдържа знаци и препратки взети от различни естетически традиции и канони (личният ми фаворит за разпръснатите закачалки).

И крайното усещане е за нещо, което се е случило, което се движи и развива по приятен и неочакван начин. Не мисля, че е за пропускане...

Още по темата

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase