От днес Dnes.bg ще ви среща с интересни личности в новата ни рубрика У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Марина

Във вените й тече разнородна кръв. Наполовина е казачка. Прадядо й по бащина линия е бил охранител на руския цар. Идва у нас по времето на Освободителната война. Бил е на коня редом до генерал Гурко. Васил Казак остава в България и пуска корени. А Марина Александрова има роднини по цялото земно кълбо и е част от голяма весела фамилия. Срещаме я в градинката пред Народния театър.

Поводът

Поводът е новата постановка, в която участва заедно с Диана Костова. Премиерата е на 24-и април от 19.00 часа в ресторант "Астор". Проектът е вдъхновен от gorilla theatre. Актьори се събират и играят на нестандартни места, извън общоприетата сцена. Условията са по-екстремни. Не са като тези в Народния театър, където има осигурен персонал – реквизитори, гримьори, сценаристи, сценични работници... "Ние сме хора-оркестър - разказва Марина - Всеки е хванал да прави много неща и нашата количка се задвижва в добра посока, защото имаме интересни идеи, с които ще изненадваме и вече сме пуснали на ход".

За пиесата

Пиесата е "комедия под прикритие". Съвременна история за две момичета, които за какво да си говорят в една разхвърлена стая – естествено за мъже. Героините са градски тип, около 30-годишни и обсъждат любовта на живота си. Пиесата не е много драматична, не потиска, но отключва асоциации у зрителя върху собствения му живот. Две млади жени разкриват своите копнежи и представа, за мъжа на живота им. Конфликтът идва след като изминалата вечер и двете са привлечени от един мъж в софийски бар. Никоя не е сигурна коя точно той е избрал.

Душевното събличане в разхвърлената стая на една от героините, е осигурено от автора на едноактовата пиеса "Разхвърляна стая" Гаро Мурадян. Другият арменец в постановката е режисьорът Бедо Манукян, който е живял 43 години в Америка и се е докоснал до холивудското кино. Завършил е в Лос Анджелис и е бил дясна ръка на Франсис Форд Копола. С този спектакъл Манукян прави дебюта си на българска сцена.

"Получи се арменски джемсейшън", разказва Марина, която не се вълнува от чуждата нишка. Все пак, за да стане вкусна манджата, е нужно да има вливания на много религии, вярвания и гледни точки.

И докато се чудим как Мурадян се е решил да пише за жени, Марина уверява, че той се е оказал доста добър наблюдател на женските навици. "Има реплики, които ги чуваме всеки ден и те карат да се замислиш, че жените сме чувани, разбирани, но просто двата пола говорят на различни езици. Естествено, не откриваме топлата вода, но по интересен начин сме поднесли екзестенциални теми, които ни вулнават всекидневно". В пиесата има много цвят и арменски хумор. Примерът е в цитата: "Защо да се ревнуваме като може да се редуваме".

Професията

Марина е завършила НАТФИЗ през 2006 г при проф. Здравко Митков. "Избягах от София, но се върнах отново тук. Сега съм щастлива майка и това е най-важната роля в живота ми. Дъщеря ми е на 7 години. Тя гледа спектаклите, израснала е на габровска и всякаква сцена, на която може да се появи майка й. Детето е тренирано, няма как", продължава разказа си Марина, която ни убеждава, че пази малката да не тръгне по нейните стъпки, тъй като е заблуда, че професията на актьора е лесна. "В един момент е и неприятна. Изморява физически и емоционално. Артистът не е професия, а диагноза", убедена е тя, въпреки че не вярва, че единствено артистът в България има труден живот.

"При нас всичко е увеличено, гледа се под лупа и се хиперболизира. Балансът е много крехък", отбелязва тя и напомня за появата на телевизионни сериали, които са едно от добрите постижения и шансове за актьорите. Гледните точки са различни, обяснява Марина: "Има много талантливи хора, които нямат поле за изява, а други злоупотребяват с професията си на артист". Актрисата е убедена, че просто е достатъчно българите да сверят часовниците си със световната сцена. "Като бях в Лондон видях това. Имаме спектакли у нас, които си просят аплодисменти - нарича се вежлива просия".

Опит

"Очарована съм от Габрово. Това място ме прегърна, но обстоятелства ме накараха да го напусна. Там ми е бойното кръщене. Имах лични изпитания в живота, които приех и се завърнах в София, но ще помня публиката в този град като много приятна и аристократична."Не навсякъде, обаче се оказва, че е така. Има невъздържани. Тъжно е, защото са млади хора, които ти се ще да са чели малко повече книги, да са гледали повече филми, да имат отношение към изкуството. А сякаш някой целенасочено ги е кастрирал от емоции". Актрисата е срещала и хубавата страна - трогателни моменти с деца от домове или такива с психични проблеми.   Влизала е на места, където няма условия, но не е смачкан духа. "Съществува интелигентност на начетения, но не е изключен факта да си профилиран тъпанар. А има и интелигентност на неукия, която те кара да се заслушаш", категорична е Марина.

Бунтът

"Мисля че театърът е добре да бъде ангажиран социално. Ние сме огледалото на съвремието. Ти влизаш, за да гледаш, да си воайор и да се припознаеш в някакъв персонаж. Мисля, че сме необходимото зло, но бунтът трябва да е различен. Не като този от 60-те или 80-те години. Не трябва да е пънкарски, хардкор. Не е нужно да има пълна анархия, а е важно да е интелигентен, постъпателен, внимателен, защото нещата са много крехки".

Предизвикателствата

Всеки Божи ден Марина намира предизвикателства – като самотна майка и родител да отговори с усмивка на детето си, въпреки че има страхотни проблеми. Предизвикателството да съхрани своята чувствителност и душа и да отговори на изискването да стане в 5 сутринта да снима. Предизвикателство е, че инкасаторката за парно ще дойде съвсем скоро. Но тя гледа с голяма тръпка на предизвикателствата, защото е екстремна.

"Обичам да се предизвиквам. Доказателство е, че се опитвам да създам собствена трупа с идеалната цел - да правим спектакли и различни флашмоб организирани събития. Любимо ми е да ме викат за скрити камери. Поводите са различни – сватби, годежи, рожденни дни. Експериментирам, като джаз музикант. Веднъж играх бременна. Сложих една възглавница под роклята, влизам при едни младоженци и започнах да раждам. Също така обичам да ме предизвикват. Самата аз съм постоянно изненадвана от човека до мен".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase