Ще има ли война заради полезните изкопаеми в космоса?
Снимка: архив, Reuters
|
Частните компании получиха възможност да се включат в усвояването на ресурсите на космоса, когато преди близо седмица, на 1 август, в Люксембург влезе в сила закон за промишлено усвояване на астероиди, информира руското издание на "Форбс".
Миниатюрната държава застана в първите редици на зараждащия се добив на полезни изкопаеми в космоса. Законът, който бе приет в страната, е вторият от този тип в света след закона за космическата конкурентоспособност на САЩ от 2015 година и първият в Европа. Промените, които се наблюдават в момента в космическия отрасъл обаче, могат да се отразят върху отношенията между държавите и частните структури, както и върху бъдещето на космическото право.
Проблемът е, че все още е в сила Договорът за космоса, с официално име "Договор за принципите на дейността на държавите по изследване и използване на космическото пространство, включително Луната и други небесни тела", подписан през 1967 г. от над сто държави.
В документа е регламентирано мирното изследване и използване на космоса, но не се предвижда съществуването на бизнес интереси. Точно обратното - посочва се, че права на собственост в космоса може да има само върху обекти, произведени от човека.
Основите на договора са положени в годините на Студената война, когато не икономическото съперничество, а търсенето на престиж, "меката сила" и най-вече съображенията за национална сигурност на САЩ и СССР са основните движещи сили в развитието на космическия сектор.
Може ли обаче да се твърди, че текстът, написан преди 50 години, все още е актуален предвид развитието на технологиите и успехите на нетрадиционни играчи като компаниите SpaceX, BlueOrigin и други частни структури, които иззеха инициативата от държавите?
Бизнес елитите са обезпокоени, че в договора с половинвековна давност липсва понятие за частна космическа компания и следователно за законността на някои проекти, което може да попречи на развитието на бизнеса отвъд пределите на Земята.
Потенциално най-големият бизнес в космическото пространство е промишленото усвояване на небесни тела. Астероидите, освен силно разпространените на Земята желязо и никел, могат да съдържат платина, злато, сребро и редкоземни метали. Например ядрото на астероида UW158, който преди две години прелетя в непосредствена близост до планетата ни, съдържаше над 90 тона платина, като стойността на съдържанието на недрата му според някои оценки достига 5,4 трлн. долара.
В началния етап, както е характерно за повечето глобални проекти на частни компании, интересите на бизнеса се сблъскват с политиката и възниква въпросът за законността и ограниченията, наложени от Договора за космоса, който забранява присвояване на каквито и да било космически обекти. Правото на собственост върху ресурсите, добити при дейност на такива обекти, остава неясно. Въпреки неопределения международен статут на космическите тела националните правителства започват да подкрепят новата индустрия - примери за това са законите на САЩ и Люксембург.
Интересът към бизнес в космоса е обвързан с космическата политика. Например компанията на Илон Мъкс SpaceX не само планира да достигне Марс, но и има договор с Пентагона за извеждане в орбита на военни спътници. По този начин укрепват контактите между частни компании и държавата, която след това подкрепя бизнесмените на международната арена.
Има опасност държавите, заинтересовани от развитието на космическия отрасъл и закрепили със закони правото на компаниите си да добиват природни ресурси, да бъдат въвлечени в бъдещи конфликти, които при най-лошия сценарий биха могли да доведат до война на Земята. В момента например богатите на въглеводороди територии на Южнокитайско море са причина за остри спорове между Китай и съседите му. Отлична аналогия за добива на ресурси в космоса дават и претенциите спрямо Антарктика на Австралия, Аржентина и Чили.
По същият начин добивът на полезни изкопаеми на метеорити може да предизвика протести от нови играчи в космическата политика като Бразилия, Иран или в по-малка степен Китай.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
HelpBook: Нагло паркиране в тревни площи, тротоари... 
Храни, съдържащи най-голямо количество хром 
Европа изостава с развитието на инфраструктура за зареждане на електромобили 
Късна емисия 
10 нови автомобила с фабрична газова уредба 
Брад Пит плати 400 000 долара за нацистки мотоциклет 
Italdesign показа най-красивата си кола от години 
Хакинен продава своя McLaren P1 
Боядисване на великденски яйца с кухненска хартия 
Лесни изпитани трикове за обелване на сварени яйца 
Защо не бива да правим компромис с избора на тоалетна хартия? 
Съдят Шарън Стоун за причиняване на автомобилна катастрофа 
Шон „Диди“ Комбс отхвърли част от обвиненията срещу него 
Пенелопе Крус на 50 – Салма Хайек със специално пожелание 
Седмичен хороскоп – какво да очаквате в Страстната седмица 
София Буш с изповед за връзката си с жена 
Ирина Шейк си търси гадже в Европа и в САЩ 
Мейсън Маунт с нова изгора - TikTok инфлуенсър 
продава, Къща, 152 m2 Варна област, гр. Аксаково, 125000 EUR 
продава, Сграда, 450 m2 Добрич област, гр.Каварна, 2200000 EUR 
продава, Къща, 200 m2 София, Център, ул. Пиротска, 530000 EUR 
дава под наем, Двустаен апартамент, 50 m2 София, Център, Медицинска академия, 460.36 EUR 
дава под наем, Склад, 119 m2 Плевен, Индустриална Зона, 0 EUR 
Условия за ползване | Контакти | Реклама | Портфолио | Кариери | Поверителност | Карта на сайта | Лични данни
Investor.BG AD © 2001-2024 Dnes.bg All rights reserved. Contact Us | Advertising | Portfolio |