Продължителността на живота в САЩ все повече изостава от другите индустриални държави. Според проучване на икономисти, страната бавно се движи към бедствие: американската средна класа умира тихо, пише германското списание Der Spiegel.

Професор Ангъс Дийтън, Нобелов лауреат по икономика и американската икономистка Ан Кийс провеждат съвместни изследвания от много години. Сега те стигнаха до извода, че Америка е обхваната от болест, симптом, но не и причината на която, е президентството на Доналд Тръмп, допълва „Фокус“.

В своята съвместна книга „Смърт от безнадеждност“ изследователите отбелязват, че САЩ се насочват към бедствие, на което основните медии не обръщат внимание, защото се появява бавно и постепенно. Тук става дума не само за икономическия упадък, но и в най-буквалния смисъл, за стотици хиляди жертви сред американското население.

Проучванията на учените показват, че във всички развити страни има тенденция към последователно увеличаване на продължителността на живота, но в Съединените щати през последните години практически няма увеличение на този показател. В това отношение САЩ изостават далеч от страни като Канада или Швеция.

Продължителността на живота е среден показател, който отчита всички сегменти от населението, обяснява изданието. Кейс и Дийтън проучиха данните за смъртността и установиха, че в Съединените щати смъртността се увеличава. Има три основни причини за това: повишени самоубийства, алкохолизъм и последствията от него и свръхдоза наркотици.
„Бялата работническа класа“ - белите граждани на САЩ без завършено висше образование - страдат най-много от тези проблеми. В почти всички индустриализирани страни смъртността при това население на възраст между 45 и 54 години намалява, докато в САЩ дори се е увеличила в сравнение с края на 90-те години на миналия век. В сравнение с Швеция се оказва, че вероятността от смърт на бял американец на средна възраст е повече от два пъти по-висока. От 1999 г. броят на такива „допълнителни“ смъртни случаи, които биха могли да бъдат избегнати, е около 600 хиляди, а повечето от жертвите са на средна възраст, отбелязва германското списание, цитирайки американски експерти.

Увеличаването на смъртността в Съединените щати е свързано с „опиоидната криза“, но не се обяснява напълно с нея: без отслабването на бялата средна класа в Америка, кризата с наркотиците не би била толкова широко разпространена. „Отчаянието се разпространява в обществото. Това даде възможност за пускане на пазара на фармацевтичната индустрия, която не е добре регулирана“, обяснява Нобеловият лауреат Ангъс Дийтън.

Според изследователите, източникът на това бедствие са били „тектонични промени“ на пазара на труда в САЩ. Ако преди работещите без висше образование биха могли да получават прилични доходи, сега те все повече се сблъскват с трудности. С оглед на инфлацията заплатите на най-бедната част от американското население не са се увеличавали от половин век. Белите мъже без висше образование от 1979 до 2017 г. дори загубиха 13% от покупателната си способност, подчертава изданието.

Всичко това има не само финансови последици: здравният статус на американските граждани без висше образование на възраст от 45 до 54 години постепенно се влошава. В тази възрастова група сега има повече случаи на хронични заболявания, отколкото при американските пенсионери. Много жизнени планове също се рушат под икономически натиск: броят на браковете между американци без висше образование е намалял много повече, отколкото сред завършилите. Освен това е много по-малко вероятно да влязат в религиозна общност. Така се наблюдава постепенно унищожаване на общностите, които осигуряват на хората жизненоважна подкрепа.

Изследователите виждат причината за това развитие на ситуацията във факта, е нискоквалифицираните специалисти са изправени пред натиска на глобализацията и роботизацията на производството. За разлика от много европейски страни, където няма увеличение на „смъртта от безнадеждност“, в САЩ няма социални системи, които биха могли да предотвратят негативните тенденции.

Дийтън и Кийс критикуват особено остро американската здравна система. Тя представлява около 17% от БВП на страната, а здравноосигурителните вноски в тази раздвоена система за американците са „като дължимото, което трябва да плащат на чуждестранните власти“. Тези, които нямат високи доходи, са особено засегнати от това. Много фирми наемат само висококвалифицирани служители, тъй като с годишна заплата от 100 хиляди долара разходите за семейно здравно осигуряване, които възлизат на около 20 хиляди долара, не са толкова осезаеми, колкото за по-нискоквалифицираните служители с годишна заплата от 30 хиляди долара.

Трагедията на тази ситуация е, че самите американци, които са изправени пред подобни трудности, не знаят причините за бедствията си и Доналд Тръмп не може да предложи на своите избиратели решения на проблема, заключава Der Spiegel. Американските икономисти са сигурни, че той е станал президент на САЩ само заради отчаянието на хората.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase